Един живот, събран в „Доза щастие“ (СНИМКИ)

„Търсенето на щастие е взело повече жертви, отколкото можете да си представите“

Като студен шамар ни зашлевяват думите от „Доза щастие“, носещи такава жестока истина в себе си. Думи, които извадени или не от контекста показват, че най-силното човешко право е правото на избор. Винаги правим избор, дори когато не го правим…

Този замисъл стои в основата на дългоочаквания филм, чиято предпремиера се състоя вчера в Пловдив в Cinema City. Той е по романа на журналистката Весела Тотева – „Падение и спасение“, а прожекцията събра близки и роднини на екипа, част от актьорския състав и артисти от Драматичен театър Пловдив, които отидоха да подкрепят колегите си. Отличиха се лица като Валентина Каролева, Георги Вачев, Алек Алексиев, Ирмена Чичикова, Елена Кабасакалова, Радина Думанян и режисьорът на лентата – Яна Титова. Събитието е изключително важно за нея, защото тя също е родом от Пловдив и емоцията си пролича.

„Доза щастие“ разказва за живота на Весела Тотева и как от ранна възраст поема по път, от който често няма връщане – този на зависимостта. Нейната доза щастие се оказва хероинът, но това щастие е лъжовно, илюзорно и младата жена, която освен всичко е и майка, бързо го разбира. За жалост, не бързо се отърсва от „любовта на живота си“. Отнема ѝ много години, много мъка, раняване на обичните и себеотрицание, докато успее да излезе от дупката на отровата и да се върне при тези, които остават с нея до край – семейството ѝ. След всичко това Весела разбира, че най-голямата ѝ любов е дъщеря ѝ Валя. Може би затова именно Валентина изиграва ролята на Весела във филма. Точно и през нея съдбата запознава журналистката с Яна Титова, която се е справила впечатляващо със сценария и режисирането на лентата.

„Когато книгата на Весела излезе, тя стигна до мен по много естествен път. Веднага след като я прочетох знаех, че това е история, която заслужава да достигне до колкото се може повече хора. А киното дава тези възможности. Процесът беше много лесен. Всичко се случваше по някакъв необясним, специален начин. Весела много ми помагаше, без да ми се бърка по сценария. Казваше своите бележки или съвети, но ми остави огромна свобода и ми гласува страхотно доверие. Сега го оценявам повече от всякога.“, сподели режисьорът Яна Титова пред Media Café.

Силно предизвикателство е и за Валя да се върне назад в тези спомени, в тези моменти на празнота, но някак си тя съумява да се съхрани, да се дистанцира и да придаде на майка си двойна страна. Сякаш виждаме преживяванията ѝ, но едновременно с това и как я е приемала Валя като малка. Детският образ всъщност е силно вплетен в историята, без да е центриран. Като кука, около която се навива преждата и приема цялост. Той играе ролята на пример, ролята на осъждане и в същото време ролята на приемане, на толерантност, на любовта, която детето изпитва към майка си, въпреки всичко.

„Много важно беше тази основна линия да не е водеща, но да присъства през цялото време. Беше голямо предизвикателство да работим с децата, да извлечем от тях тази емоция, но успяхме.“, допълва Яна.

Книгата, както и филмът, не са насочени само към децата на родители със зависимост, но и към всички останали младежи, които биха или вече са се подхлъзнали по тънкия лед, под който гори огън. Основна мисия на Весела е била да говори с младите, да се среща с тях, да им покаже тъмната страна на хероина и светлата страна, която никога не изгрява за голям процент от зависимите. В тази мисия вярва и Яна. Тя е убедена, че един филм може да промени нагласата, може да отвори очите. Вярва, че тийнейджърите и юношите не са толкова повърхностни, за колкото ги мислят възрастните и осъзнават идеята, прокарана в продукцията. Визуалната картина, декорите и костюмите също спомагат за общата концепция на космополитност. Елементите на Прехода само подчертават епохата на 90-те, но не я определят. Липсват битови ситуации, липсва сивотата на СОЦ архитектурата, липсва тенденция. Защото това са проблеми, с които може да се сблъска всеки, без значение къде е роден и през коя година.

За съжаление, Весела внезапно си отива от този свят, малко след като гледа филма завършен. Но тя вече е безсмъртна. Не само в очите на дъщеря си Валентина, но и в очите на всички тези, на които е помогнала и в на всички тези, на които ще помогне, без дори да знае….

Вашият коментар