В следващия материал ми се иска да насоча вниманието ви към един факт, който сигурен съм, е подразнил нееднократно, не само пишещият тези редове. Думата ми е за кино трейлърите – онези, най-простичко казано, кратки части от филм, които би трябвало да ни дадат обективна, синтезирана информация за историята, запечатана на лентата.
Трейлърите се раждат през далечната 1913 година и преминават през различни форми и основни стилове, но кйато цяло не се променят фундаментално. Любопитно е, че в самото си начало те са били излъчвани след филма, а не преди него. Тази практика се оказва неуспешна, тъй като всички зрители напускат киното след края на прожекцията. В наши дни разминаването с тях не е толкова лесно. Трейлърите са в кино салоните, по телевизията, в интернет, на DVD изданията на филмите, в мобилните приложения, свързани с кино.
Но да се върнем на основния въпрос – защо и как ни лъжат трейлърите? Ами нещата са повече от простички. Ако филмът е слаб, то той трябва да бъде натъпкан в лъскава опаковка. Тук на помощ идват способи като динамичният монтаж на разнообразни кадри, добавянето на „страшна” музика и многократното споменаване на всички звезди, които участват във филма. Това, оказва се е сравнително лесен начин за привличане на зрителя, дори самото заглавие да не е особено силно.
Не са рядкост обаче и случаите, в които в трейлъра на някой филм присъстват сцени, които не могат да бъдат видяни в самия него. Понякога обаче трейлърите наистина са изключително впечатляващи и отразяват реалистично качествата на съответния им филм. Докато това обаче не стане естествена черта на кратките анонси към кино заглавията, дотогава трейлърът ще си остане една макар и не 100-процентова, но все пак опашата лъжа.
За автора
