Новият български филм „Посоки“ разказва българската действителност от колите на шестима таксиметрови шофьори
„Посоката, братче, посоката, няма я, изгубихме я…“
Шестима софийски таксиметрови шофьори ще излязат да въртят волана в поредната си нощ на втора работа по принуда, с всичките мисли за похабено семейство, отчуждени деца, непосилни дългове. Ще се пуснат из улиците на големия град, на който страшно много му се живее, който иска да се движи и ще опитва да бъде щастлив. Големият град, препълнен от грехове, жестокости и несправедливости, и хората в жълтите коли, които трябва да пренесат покрусените човеци и да се отъркат в грапавините им.
Медиаторите на небляскавата действителност, които по неволя стават нейните най-ярки представители, сякаш наслоили от мръсотията на всеки, минал през задните им седалки. Там някъде е кростопътят на новия български филм „Посоки“ с режисьор Стефан Командарев.
Български кръстопът, на който накъдето и да поемем може би ще хванем грешната посока. Може би такава ни е съдбата.
Васил Василев – Зуека, Герасим Георгиев – Геро, Добрин Досев, Васил Банов, Aсен Блатечки и Ирини Жамбонас влизат в ролите на шестимата таксиметрови шофьори, отломки от кофти българската реалност. Без да се познават, те стават част от обречения и омагьосан кръг на родната ни съдба, който започва с убийство, минава през идеята за самоубийство, емиграция, злоба, отмъщение, безбожие, за да започне навярно отначало.
Филмът е опростен и оголен до най-съществената му част – думите. Липсват каквито и да е специални ефекти. Операторът Веселин Христов изкарва целия филм на няколко броени кадъра – прави ни съучастници в разговорите на героите, сякаш непрекъснато обръщайки глава ту към едните, ту към другите, вози ни в такситата, където новинарските емисии по радиото са единствената действителност, която можем да сменим.
„Посоки“ навярно ще бъде упрекван заради недвусмислено заявения драматизъм и песимизъм. Ще му се сърдят, задето напомня отново за дъното, което виждаме, когато повдигнем глава. Ще го питат “коя е правилната посока”, “къде е спасението”, докато по радиото говорят как някой някого някъде убил.
За автора
