Има хора, които се появяват в живота ти и напълно го променят. Те оставят следа, която трудно избледнява, ако изобщо избледнее. Напомнят светлината на опашката на комета или на умираща звезда. Падат, но споменът за тях остава жив, независимо дали искаш да забравиш мъката или не. Николай Николов беше от тези хора – като опашка на умираща звезда. Макар да залезе твърде рано, светлината му няма да бъде забравена.
Ники е родом от Пловдив и още като малък, едва осемгодишен, започва да ходи на уроци по музика. Има деца, които с години не могат да решат какво искат да е бъдещето им, Ники е знаел още от началото. И е преследвал тази мечта така, както само един решен да пребори съдбата човек, може. Наравно с музиката, той подготвя и ума си. Завършва Езикова гимназия „Пловдив“, а след това журналистика в Софийски университет. Защото да си талантлив не е достатъчно, ако не влагаш интелект в творчеството си. Иначе си просто изпълнител, без личен стил и кауза.
Е, Ники и групата Ni.co, която основава, се отличават.
Създават нещо свое, а не имитация на чуждото. Към идеята му се присъединяват Кирил Диков – бас китарист и Владислав Христов – барабанист, с който вече е работил успешно в миналото. Трима млади мъже, готови да променят света. Готови да се изправят пред предизвикателствата и да ги преборят. И за кратко успяват. Влизат под крилото на продуцентската компания Mastilo Music. Започват турнета и признания. Песните на бандата с Liter Jack „Някой“ и „НРБ“ печелят челните места на музикалните класации, а композицията „Грам срам“ печели първо място в класацията „БНТ Топ 40“. Може би, епогеят в творчеството на Ni.co е „Да останеш тук“, която съчетава не само професионално звучене на високо ниво, но и поетичен текст.
Уви, животът има своя неписана история, която ние не можем да редактираме, колкото и да се стараем. Преди точно година, Ники си отива от този свят, заедно с още един прекрасен, млад музикант – Павел Дюлгерски, който замества бате Владко на барабаните. Неговото време още не е дошло…
В памет на Ники, събрахме спомените и мислите на негови близки колеги, много от тях и приятели, чиито живот е докоснал и променил.
Кирил Диков (Група Ni.Co) – музикант
„Вечерта прекарах при „Домакина“. Сега е 08:00, надигам се от дивана почти безпроблемно. Инстинкт ме води в асансьора и навън. Насочвам се към „Софийска баничка“, пресичам улицата и съм там. Нико седи на една маса, може би е най-добре изглеждащият човек в обсег от 5 км. Взел си е баничка и кафе. Знам, че и аз искам да си взема същото. Той обаче вече ми е купил. Сядам до него, закъснял съм малко. Усещам, че няма търпение да ходим към студиото да записваме албума.
-Говорих с едно момиче, много иска да се снима в „Грам Срам“. – казва той.
Аз:
– Още не сме записали такава песен, а ти вече мислиш за клип.
Той:
– Ще избием рибата, ще видиш. Винаги ще ни има в пространството.
Малко след това ми звънна алармата.“
Георги Зайков – музикант, преподавател по музика
„Ники. С Ники се запознахме 2008 година. Правиха трибют на Whitesnake, бяхме още деца. Прохождахме в музиката, но той направо тичаше с нея и китарата. Последният път, когато се видях с Ники беше у Наско (Литър Джак). Пуснах му новата ми песен и той стоеше и просто попиваше моите идеи. Каза, че са уникални. Неговите още пускам в колата. Ние сме от една парода с Ники, един набор сме. Тогава даже започнахме да мислим обща песен, с идеята за още общи проекти. Ники остави много повече от доста други „по-големи“ от него. Благодарен съм, че познавах този човек, защото той беше истински.“
Едит Унджиян – музикант, радио водещ
„Ники… страхотен човек, приятел, музикант, творец. Само мисълта за него ме кара да се усмихвам. Всички спомени пазя дълбоко съхранени в сърцето си, защото искам винаги да е до мен. Въпреки краткия си път, тук на Земята, Ники успя да създаде прекрасни неща, да докосне хиляди сърца и да сътвори най – вълшебните мелодии. Гласът му се лее спокойно в съзнанието ми, пръстите тактуват, а устните сами знаят всеки негов текст. Думи, написани с много любов, отдаденост и душа. До ден днешен слушам песните му и благодаря на съдбата, че ми позволи да се срещнем, а и да имам честта да го наричам свой приятел! Обичам те, Ники!“
Жоро Ставрев – режисьор
„Познавах Ники много добре. Той беше изключително готин творец и, преди всичко, човек! Винаги дружелюбен и усмихнат. Остави нещо след себе си и продължава да живее във всички нас, чрез музиката си!“
Пепа Драгоева – музикант, писател
„Ники винаги приветстваше всеки музикант, с който е на една сцена, без значение дали се познават или не. Помня го с голямата усмивка, хубавата музика и топлото отношение. Той тотално разбиваше мита, че музикантите не те допускат в кръга си.“
.jpg)
Паулина Гегова – журналист, писател
„Записвайки чуждите спомени с Ники, неволно се сетих и за моя. Не съм му била близък приятел, нито колега. Срещала съм го веднъж за интервю и толкоз. За музика си говорихме, за какво друго? Седнали в Капана, в спокойна атмосфера, изцяло лишена от напрежението, което често се образува между интервюиращ и интервюиран. Беше краят на работното време и подхвърлих, че след това, ще се прибирам. По принцип се прибирам сама, но, поради някаква причина, Ники предложи да ме изпрати до някъде. По път съм му била. Той се оказа изключително скромно и мило момче. През целия път си говорихме за концерти, за пловдивски клубове, за градските квартали и историите, свързани с тях. Изпрати ме чак до вкъщи, макар че се отклони доста. В действията му нямаше никакви задкулисни намерения. Разделихме се със смях и приказки кой какво ще готви като се прибере. През следващата година се чух още веднъж с него, за да го поканя да участва в благотворителен концерт, който организирах. За негово голямо съжаление, бях улучила периода на турне и нямаше как да се включи. Две седмици по-късно, чух за ужасния инцидент. Не предполагах, че първата ни среща ще остане единствената. Не е среща с голям отпечатък, не промени моята, нито неговата съдби, но винаги ще го запомня като доброто, възпитано момче, което загърби стереотипите, с които хората ни приемат нас, журналистите. Погледна не лицето на медията, за която работех, а моето собствено. И за това ще съм му винаги признателна…“
За автора
