Елен Колева и различното отношение към поезията (СНИМКИ)

Понякога на поезията ѝ трябва много малко. Изключително малко. Едно мимолетно вслушване, поглед и танц. Понякога поезията няма нужда от литературните анализи, екзистенциалните въпроси, критическите очерци, ненужния патос и превъзнесеното говорене.

Стиховете на Елен Колева идват без претенциите, че ще променят света, без да претендират за свръх-висока художествена стойност, без да се бутат сред класациите. Идват, за да си стоят спокойно някъде и да ги има, ако някой реши да ги потърси. 

Първата стихосбирка на Елен Колева носи името „Мактуб. Стихотворения за съдбата”. Изданието привлича окото с твърдите си корици и елегантната външност. Дизайнер е Любомир Пенов, а художник на илюстрациите – Калин Терзийски.

Премиерата на „Мактуб. Стихотворения за съдбата” в клуб Библиотеката в Пловдив не влизаше в представите за каквато и да е било литературна вечер, поетично четене или премиера на книга. Тя можеше да продължи както 15 минути, така и цяла вечер. Нямаше предварителен сценарии, дори самите участници не знаеха как ще протече. Елен Колева накара всеки един гост да се чувства наистина специален. Нещо странно за литературна вечер с български писатели, егото на много от които достига космически висоти. Елен поздрави и благодари на всеки един поотделно за присъствието. Усилия, които много рядко се срещат по тези географски и литературни ширини. Но правят разликата.

„Стиховете ми са плод на едно влюбване”, споделя Елен Колева и за нея това е достатъчно. 

Алфредо Торес представи красива селекция от танцови изпълнения, които допълваха паузите между стиховете, материализираха ги в движения и си деляха силните аплодисменти на публиката заедно с рецитала на Елен.

Една различна, дори странна, но пък нужна премиера. Нужна не просто, за да покаже на света книгата „Мактуб. Стихотворения за съдбата”, но и за да покаже, че поезията може да въздейства и така. Без излишъци от обяснения. Може да очиства ненатрапчиво и елегантно. 

Стоя

Стоя над бездната на живота.
Едно дихание ме разделя от падението, но и една силна молитва ми дава криле. Там долу е всичко извървяно, изстрадано, научено и преживяно.
Тук горе е съвещанието ми с Бог и мъдрите създатели на света.
Аз не съм от този свят, макар да имам тяло като вас.
Обичам ви всички до един,
мои братя и сестри,
но друга е реалността на моята душа.
Там, където тя вирее, има само светлина.
Вие ме учехте да стъпвам здраво,
да правя нещата с усилие,
да се предпазвам, да прикривам,
да лавирам, да се конкурирам,
да завземам…
Затова аз сега ви връщам уроците чрез любовта на своите думи.
Това е единственият начин да оцелея, да бъда, каквато съм!

 

Вашият коментар