Георги Мишев за страха от свободата на словото или „Мир на страха ни“ (ВИДЕО)

Великият български творец говори за творчеството, страхът и съвремието…

Екипът на Mediacafe имаше честта да се срещне с един от бащите на българското кино – Георги Мишев (сценарист, писател, редактор) в Пловдив

Изключително земен и очарователен, сценаристът на култовите филми "Селянинът с колелото", "Матриархат", „Преброяване на дивите зайци“, „Вилна зона“, „Дами канят“, "Дунав мост" и много други, му е трудно да обобщи 50-годишното си творчество в няколко думи. Самият той не знае как един ден просто се събуждаш на осемдесет години с няколко романа и филма зад себе си. 

Творецът е известен с това, че не обича да планира и да говори за далечното бъдеще и въпреки, че популярността и успехът не са били „планирани“, той не успява да ги избегне и невероятният му усет за думите му носи не една престижна награда (Награди от кино-фестивали в Локарно, Карлови вари, Москва и др; Националната награда за детска литература „Петко Р. Славейков“ (2003); Национална литературна награда „Йордан Йовков“ (2015) и др. ). 

Той споделя, че през творческия си път се е старал да отговори на въпроса

„защо“ се случват нещата,

защото именно това е най-избягваната от медиите тема.

Трудовете му са изградени с журналистически усет и душа на писател – борец за истина и хуманност. Той споделя, че има много уроци, които можем да научим от миналото, и че трябва да се обръщаме по-често към книгите, които са неговия най-голям житейски учител.

Писателят е потресен от разпада на семейните ценности, от липсата на образовани кадри в сферата на труда и от страха от свобода на словото, който вменяват терористичните атаки в световен мащаб. Неслучайно последната му книга, неговият автобиографичен роман, е озаглавена „Мир на страха ни“. 

(Георги Мишев раздава автографи на персонала в книжарница "Хермес")

Георги Мишев споделя, че по негово мнение често се опитваме да решим съдбата на децата от малки, което може да бъде пагубно. Той самият не е знаел какъв ще бъде, когато е бил на десет години, затова вижда опасността в грешния подход на много родители, които определят децата си като певци, танцьори и т.н. още в ранната им възраст. По негово мнение дори в университетите системата за преместване от една специалност в друга е твърде усложнена, което принуждава студентите да продължат да учат избраната първоначално специалност.

Казва, че му е трудно сам да постави оценка на творческата си кариера и предпочита да разчита на хорската. В заключение изтъква, че вероятно най-добрият съдия е времето и ако дадена идея не остарява с годините, то тя е стойностна. Още от думите на великия българин може да чуете в интервюто, което проведохме с него:

Вашият коментар