Мултикултурното студентско общество „Хормония” е клуб за млади, авангардни творци, в който всеки талант има възможност да разгърне фантазията си, да създава духовност, да изрази себе си чрез писане и композиране. „Хормония” е отворено общество, което не моделира, а стимулира талантливите, помага им да намерят място за изява, да бъдат чути и оценени от по-широка аудитория. „Хормония” провежда творчески срещи всеки вторник от 18 часа в 13-а зала на първия етаж в Ректората на ПУ. Това не е затворено общество, така че, ако имате желание, отидете, вижте… и ако ви хареса, останете.
Началото на „Хормония”
Има една тежка тишина, в която времето се задъхва и забавя своя вход. Тя обитава църквите, музеите, библиотеките… Намирам я и тук в Пловдивския университет. Часът е шест, повечето студенти са се изтръгнали от тишината, втурнали са се по улиците на града, преследвайки представата за своето бъдеще. В „Паисий Хилендарски” са останали само онези, другите, приютени в огромните зали, изпълнени с безвремие. Те използват изострените си сетива, за да закърпят късове емоции върху своето настояще. Това са младите хора от „Хормония” и техният ръководител доц. д-р Соня Райчева. Тя работи в катедра „Българска литература и теория на литературата” на Пловдивския университет. Преподава методика на литературното образование и реторика в Пловдив и води и упражнения по детска литература и по фолклор в Смолян и Кърджали. Питам я за възникването на студентското общество. Всичко започна преди 10 години разказва доц. Райчева. – Имахме упражнение – студентите трябваше да разграничат литературата като изкуство от музиката и живописта. За целта поканиха приятели музиканти. Едно момиче – Боряна, пееше своята поезия под музикален съпровод. Това беше и искрата, която положи основата на „Хормония”. Започнах да задавам теми, по които студентите трябваше да създават свои текстове и музика. Спомням си – беше 13 май, когато представихме готов спектакъл от авторски творби, подготвен само за 3 месеца. Събитието се състоя в учебния театър на Пловдивския университет. Дойдоха толкова много хора, че не всички успяха да се поберат в помещението. Постепенно към обществото ни се присъединиха младежи от други университети. Започнахме да се събираме всеки вторник – звучаха китари, авторски творби… Превърнахме спектаклите си в съвкупност от музика, поезия, сценография и хореографски решения.
Светът на „Хормония”
Доц. Райчева разказва за същността на „Хормония”: Името „Хормония” идва от хормоните, които се зареждат едни други. В случая става въпрос за едно метафорично зареждане между сродни души, таланти, които се обогатяват взаимно, срещат се, подкрепят се… През „Хормония” идваха и си отиваха много. В обществото има текучество. Студентите завършват и тръгват нанякъде. Човек образова себе си и продължава живота си. Младежите, които идваха единствено с нагласата за купон, също си тръгваха – редовните членове на обществото се трудят много сериозно в творческите ни ателиета. Говорим за рими, стъпки, начин за изграждане на поезията. Теорията винаги отблъсква и дори пречи на таланта, но ние се занимаваме с нея. Поетите имат по-чувствителни сетива. Те са по-раними, преживяват по-фино всичко, което се случва. Ето защо 85% от това, което излиза като продукция, е мрачно. Интересното е, че е така от началото на „Хормония”. Много рядко е имало някакви жизнеутвърждаващи стихове. Всеки вторник продължаваме да осъществяваме творческото ателие. Това са упражнения, разговори, представяне на автори, развитие на теми… Най-хубавото е, че ни подкрепят музиканти и много добри поети от ранга на Стефан Гераксиев – Денвъра, Краси Йорданов, пианистът Живко Братанов…
Творчеството на „Хормония”
Питам Соня Райчева за портфолиото на ръководената от нея арттрупа, а то се оказва изключително богато. Били сме в много градове – Смолян, Пазарджик, Кричим, Карлово… Изнасяли сме спектаклите „Кой съм аз” в Етнографския музей, „Привързани”, „Страници в нощта”, „Искам” в Кукления театър, „Пътят” в „Тракарт”. През 2009 година представихме два юбилейни спектакъла. Студенти, които са били част от „Хормония”, са се реализирали навсякъде по света. За събитието те изпратиха свои публикувани книги. В двуезичната книга на Ваня Шабленска например, бяха намерили място и някои от първите й творби, писани в „Хормония”. Преди месец подготвихме миниспектакъл, който се състоя в къщата „Гео Милев” в Стара Загора. Темата се наричаше „Моят Гарван”, а членовете на „Хормония” трябваше да разчетат символите на старозагорските поети и да ги насложат върху една идея на Едгар Алън По. Последният ни спектакъл се казва „Заради тебе”. Иначе наскоро с Васко от „Медия кафе” организирахме много интересен разговор с Димо от P.I.F. Срещнахме го с младите хора и разговаряхме за известността.
Членовете на „Хормония”
Обръщам се към присъстващите членове от студентското общество. Идеята ми е да осъществя една импровизирана анкета, но въпросите и отговорите преминават в непринуден и откровен разговор. Първо питам Ивайло Томев, който учи психология, за вдъхновението. Той казва, че често е спохождан от идеи, които се опитва да запише, а впоследствие и развие. Признава, че все още не е достатъчно готов, за да оформи най-креативното в завършен продукт, и сега работи върху изказа си. Зад него е седнала Петя Райчева, която още през 2001 година има издадена книга с детски стихове. Обяснява ми, че няма завършени поети, защото светогледът, а оттам и стилът, се изменя с годините, а творците са обречени да търсят себе си постоянно. Тук е и Лъчезар Георгиев. Той е ученик, но това не му пречи да бъде активен член на „Хормония”. Интересни са му малките и неуловими фрагменти от ежедневието. Теодора Петрова, която учи българска филология в Пловдив, споделя, че в обществото я е довела страстта към изкуството. Към онази енергия, която те кара да приемеш другия като близък, като част от себе си. Край нея е Иван, който учи богословие в София. Питам го как запазва вярата си. Според Иван, Господ допуска злото, за да може чрез него да растем и укрепваме. Неговото убеждение е, че злото кара хората да осъзнаят, че са на земята едва за миг спрямо вечността, и трябва да се замислят какво става с душата после. Теодора допълва казаното от него с фразата, че пепелта е по-силна от пръстта, защото е горяла. Пеци, която е завършила българска и английска филология, обобщава разговорът ни с думите, че и положителните, и отрицателните емоции носят много опит.
Статията е подготвена от Пламен Четелязов /в. Анонс/ и с любезното съдействие на „Хормония”
За автора
