Бар Фабрик продължава с интересния си избор на стилове. Този петък (7.10) може да чуете The Britpop music
Dj Vaso представя идеята си така: "Вдъхновени от желанието си да представяме различни музикални течения и стилове стартираме с парти посветено на британския поп, а и не само на него. Щетата за джоба ви ще е само 2 лева." каза ексцентричният барабанист за mediacafe.
Дата: 7 октомври 2011 г.
Начало: 22:00 часа
The Britpop music (Брит-поп музиката) или какво е представлява явлението ''Brit Pop''
Рокът е основа за разбирането на съвременната история и събития, в които превръщането на младежта в социален субект е свързано с желанието за свобода. Рокът е култура, която се радва на абсолютната привилегия на славата, или по-скоро той съществува благодарение именно на своята популярност, бидейки масов феномен. На променливия и отворен дух на рока дължим и множеството социални пробиви, които постепенно възникват в западната култура и се превръщат в наше колективно наследство.
Битници, пънкове, хипита, рапъри: рокът преминава и вдъхва енергия на безброй социални и културни движения; той служи като саундтрак на променящи се времена и сезони; той обрисува света такъв, какъвто е, и какъвто младите биха искали да бъде; той вдъхновява мечти и стил на живот за много поколения, които създават изкуство и култура, оставила отличителен белег върху ХХ-ти век.
Докато Америка е завладяна от грънджа, пост-грънджа и хип-хопа в средата на 90те, в Британия започва възраждане на 60те, често наричано Бритпоп, с групи катo Suede, Oasis, Supergrass, The Verve, RadioHead, Pulp, Blur. Те заимстват от десетки стилове от британския ъндърграунд рок на 80те години, като например туий поп, shoegazing, space rock, както и от традиционни британски китаристки традиции – например Beatles. За известно време конкуренцията между Oasis и Blur напомня на тази между Beatles и The Rolling Stones. Докато групи като Blur следват най-вече примера на Small Faces и The Kinks, Oasis смесват идеите на The Rolling Stones с мелодията на Beatles. The Verve и Radiohead се вдъхновяват от музиканти като Елвис Костело, Pink Floyd и R.E.M.
Brit-pop
Брит-поп е британско музикално движение от средата на 90-те, характеризиращо се с появяването на банди, които взимат доста вдъхновение от 60-те и 70-те и създават голям и закачлив завършек, със същото очарование от ранните звездни поп-изпълнения и с усещането за пресъздаване на начина на живот на новото поколение Британска младеж.
Брит-поп и модерна Англия (1994-1995)
Спорно е дали Oasis с техния размазващ дебютен албум ''Definitely Maybe'' или Blur с третия си страхотен албум ''Parklife'' са започнали вълната. И двата албума издигат бандите, правят ги суперзвезди и утъпкват пътя на много други банди. Някои дори казват, че самоиздалите се Suedes с дебюта си са първооткривателите. Невзрачният брит-поп става доста значителен и привлича медийното внимание. През това време и други групи започват да се появяват – Mansun, Elastica, Radiohead, The Verve, Supergrass, Ride и Pulp. Някой от тях имат много успешни минали албуми, но асоциирането с движението изстрелва славата им нагоре. Много от тях не са били брит-поп въобще, но те са предприели някои лични предателства спрямо музиката си в името на славата. През 1995 г. брит-поп достига големи астрономически измерения.
Така наречената "Битка на бандите" противопоставя Blur и Oasis като основоположници с титлите "Кралете на брит-попа". В крайна сметка албумът на Oasis – ''(What`s the story) Morning Glory'' надделява над ''The Great Escape'' на Blur. В Британия и Ирландия се е превърнало в навик, когато те попитат What`s The story(лит. How are you?), да отговориш – Morning glory. В UK албумът( 13 – пъти платинен) прекарва три пъти повече време в чартовете (общо три години) и надхвърля няколко пъти по продажби албума на Blur(3 пъти платинен ).
Албум на Oasis е страхотен за брит-поп ерата и есенцията от затвърждаване и отстояване на позициите на движението през тогавашните дни. Има много други банди, които са били приобщени към движението, примерно Cornershop и Heavy Stereo. Докато голямата част от групите били английски, те са били изкючение. Някои групи като Super Furry Animals, Manic Street Preachers и Stereophonics са Уелски, което дори показва на медиите, че възхода на Уелските групи наричан Cool Cymru в отговор на Cool Britannia. Другите, като Travis( които принадлежат на Втората вълна) и Belle & Sebastian са Шотландски. Дори и позорните братя Галахар от Oasis са с Ирландски корени.
Пропадането и бързото надигане(1996-1998)
В края на 1996-та, движението и истерията започват да утихват постепенно под високите очаквания, провалени и пропаднали заради наркотиците животи – пълна измяна на духа на бандите на 60-те и 70-те. Наблюдава се едно преливане от банди като Radiohead и Тhe Verve, които не са асоциирани с брит-поп, и които правят въздържан успех на сцената с предишните си записи. Те стават харесвани през 1997-ма. Техните харесвани албуми ''OK Computer'' и ''Urban Hymns'', бълващи шедьоври за критици и фенове, изстреляли ги с прехвалени изказвания до върховете на чартовете.
Дузина от техните конкуренти, включително и Suede, Pulp, Supergrass и Cornershop правят свои предизвикателни албуми, но както изглежда това не помага много в борбата за умиращото движение. Известните брит-поп крале Oasis и Blur обръщат гръб на брит-поп сцената: ''Be Here Now'' – третият албум на Oasis – въпреки успеха си сред феновете е наречен “безвкусен, неоригинален”, “надменен” и “свръхинвестиран” албум от критици и купувачи. Петият самоиздаден от Blur албум е получил почти толкова критики, колкото и предишният им и е мислен от фенове и критици за един много добър албум, но той убива техния дотогавашен стил в двата им предишни: ''The Great Escape'' и ''Parklifе''.
Краят на Брит-попа(1998-1999)
Немного след като вълната отмира през края на 90-те, нови групи се появяват на сцената. Повечето от тях са инспирирани от предишната работа на старите групи, но техните първи неща не са толкова оригинални като на Radiohead или иновативни като Oasis. Някои от тях като Muse, Travis, Coldplay показват влияние и много различни промени в името на публичната показност. Muse са засипани от критиците, че са чисти Radiohead, съответстващи на техният първи ''Showbiz'' , но след няколко години техните албуми опровергават тази дефиниция като зряла и завършена банда.
Американският успех ги подминава, но след адския ''Absolution'', групата е много възхвалявана от критиците и ги изпваща на успешно световно турне, включващо много дати в Америка. Това помага за изгряването на бандата и превъща фронтменът Matt Bellamy във всепризнат текстописец и вокал. Coldplay също са били инспирирани от първите неща. Техният първи албум ''Parachutes'' е похвален от феновете и успява да привлече много от аудиенцията на Radiohead, което ги отдалечава от по-късните експериментални албуми. Обаче неразбраният заради прекаленото подражание по това време от много критици по-късният ''The Bends''e вдъхновен от OK Computer-ерата. Но техният ''A Rush Of Blood To The Head'' печели наградата Grammy и разпростира славата на групата и публичният им профил, съревноваващо ги с техните предишни съперници. 2003-та и 2004-та се наблюдава голям наплив от нови банди със звучене, които всичките са по-спокойни и с увереност в доброто си звучене, като Franz Ferdinand и Kasabian, си създават добри имена на сцената.
Другите като The Killers, The Libertines и Keane също излизат на преден план. Дебютният албум на Keane – ''Hopes And Fears'' може спокойно да се оприличи на Coldplay с някои Radiohead-неща, но без китарата предлага наистина свежо и ново звучене. Бъдещето на Брит-поп-а е несигурно, но изглежда, че това типично звучене като примерно ''Bittersweet Symphony'' на The Verve в момента е засенчено от лесните и сълзливи песни на групи като Franz Ferdinand с песни като ''This Fire''. Дори и Keane, които пазят типичното звучене прибягват до фин ритъм и улеснено възприемане на песните си.
В статията са използвани материали от wikipedia, Norma_Elisondo, Ернесто Асанте.
Повече музикални събития в Пловдив и страната ще намерите в Nightclubs.bg
За автора
