Това не е група, това е чувство, дом, връзка… (СНИМКИ)

ТДК нямат нужда от представяне, но ако по някаква случайност не си чувал за тях, всичко, което трябва да знаеш е: Това не е група, ТДК са чувство, дом, връзка, спойка

Този текст е писан повече от 24 часа след концерта им в Микстейп 5, а мислите продължават да са разбъркани, а аз самата – афектирана. Всъщност това чувство не изчезва, то само намалява минимално с времето, до следващия концерт, до следващата среща, когато отново се „засищаш“, отново взимаш нужната доза или както те самите казват – „задоволяваш абстиненция“.

Концертът им в събота, 21-ви май, трябваше да се осъществи в Мисктейп Б-сайд, побиращ 200 човека. Те трябваше да излязат в 21:30 часа и да бъдат последвани от гръцката група Tuber, решила да направи София част от своето европейско турне. ТДК бяха готови да повторят успешния концерт от преди почти година отново на същата сцена, отново последвани от впечатляваща гръцка група, тогава в лицето на Naxatras.

Вместо това, часове преди събитието, концертът беше преместен в другата сцена на Микстейп, която е и най-голямата музикална клубна сцена в България. Причината? Значително повече от 200 продадени душѝ, чакащи с нетърпение вечерното събитие. Очакванията бяха големи. Интересна аналогия може да се направи с настроението на групата преди концерта и на публиката след него. В разговорите между момчетата минути преди качването на сцената се чуваха откъси като: „Не знам как се чувствам“, често повтаряне на „Уау, не мога да повярвам“, а след приключването на концерта, тези реплики се разменяха между непознатите лица в публиката. Очакванията очевидно бяха оправдани.

Самият концерт започна слабо, неоткриващ възможностите и представите за незапознатата публика. Опитът на групата да почете Димитър Воев, който трябваше да навърши 51 години в този ден, с различна версия на една от най-популярните си песни, остана неразбран и неподходящ за атмосферата. Но момчетата бързо поправиха това с последвалото изпълнение на най-известната си песен, а именно – „Квадрати“. Оттам всичко се превърна в петно. Гласовете се сляха в едно, ръцете се държаха една друга, глави се поклащаха в такт, всеки се свърза с другия, с непознатия, а връзката беше ТДК. Минахме заедно под звука на укулелето на Весо през признанието, че никого не можем да върнем, изправихме се пред змея /Еврен на странджански означава змей/ този път под съпровод на кавала на басиста, дори осъществихме заигравка с класическия български рап. Моментите се сливаха, очите бяха затворени, а хората пееха с пълен глас и с нежелание да спрат дори да си поемат въздух. Това продължи до представянето на най-новата им песен за първи път на сцена – „Кошмари в Аспергер минор“, когато всички се умълчаха и се впуснаха заедно в новото. Концертът приключи с изпълнението на „Наркомпрос“, като гласът на Никола често беше заглушаван от вплетените гласове на цялата публика.

Обърканите мисли, метафоричното “разбиване” на най-голямата българска ъндърграунд сцена, чувството за част от нещо, намиращо се там, където всичко е едно, красиво, цяло, истинско, похитиха мястото, но и най-вече разума на хората и те бяха оставени, изпълнени с чувството за красота и единство.

Благодарение на последвалата гръцка група Tuber, това чувство се затвърди. Музиката им, която се състои само от инструментали, докосващи въображението и разширяващи съзнанието, даваше възможност за съвземането и успокояването на ума.

ТДК бяха причината за пропътуваните от мен 240 километра, но Tuber надхвърлиха очакванията и бяха прекрасно допълнение към приятната вечер.

ТДК е продукт на промяната, на прехода, на желанието (да избегнеш самотата).

А след събота ТДК остави стотици почитатели, които се молят 3-ти юни да дойде по-скоро, нуждаещи се от поредната доза.

Следващият концерт на групата е на 3-ти юни, като част от Капана фест в Пловдив.

Още снимки от паметната вечер може да видите в rockthenight

Клубните събития под тепетата може да намерите само в Plovdivclubs.com

За автора

Вашият коментар