Съученици оставиха абитуриент да отиде на бала си с метрото… сам
Докато едни се возят в огромни джипове, лимозини,а покрай тях дрънчат тъпани, крещят като луди, едно момче отиде кротко и спокойно за своя бал, без много шум и дори… без кола. Стотици хора се впечатлиха от историята на абитуриента Кристиян, разказа от Весна Видева в социалната мрежа. Жената попада съвсем случайно на момечето, което тръгнало с метро в дъжда, за да стигне навреме за една от най-важните вечери в живота си.
Изоставен от съучениците си, които отказали да го качат в лъскавите си коли, зрелостникът решава да се качи в метрото.
Така Весна Видева без да се колебае решава да помогне на Кристиян.
Ето какво разказва Весна Видева (публикуваме нейната история без авторска намеса):
"Бал 24.05.2016г. Наблюдаваме момчето със светло – синия костюм. Чудех се дали да пиша, но съм доста огорчена и разочарована, затова реших да споделя какво се случи. Пред блока ни се "изсипа" цял клас абитуриенти с луксозни коли, джипове, лимузини, коя от коя по-луксозна. Всичко беше хубаво, хората се забавляваха, брояха от 1 до 12 , абе всичко, както си му е реда. Заваля и се скрих под козирката на блока, целият клас вече беше в апартамента на съседката ми (тяхната класна), когато пристигна пеша закъснялото момче със светло – синият костюм.
Отворихме му входната врата, казахме му къде да се качи,той благодари и приключихме. Стана време да тръгват към хотела, излизат всички, качват си се по колите… и си заминават. Изпращам ги аз, като типичната клюкарка, и виждам отново момчето със синия костюм да ходи пеша по улицата надолу. Питам съседа ми, далече ли е паркирал човекът, който го кара, при което чувам отговор, който ме шашна, стъписа: " Ами не, той е пеша, отива към метрото."
Грабвам ключовете от колата и хукнах да го догоня. Намерих го, тъкмо щеше да пресича, почнах да бибиткам, отварям вратата, викам : "Влизай, днес си с мен!" Момчето влезе притеснено. Тръгнахме и питам, защо не е помолил някой да го закара? "Ами питах ги, всички ми отказаха. В едната кола били само момичета, в другата класната, а другите ми казаха: "Бегай от тука бе, разкарай се!" Недоумявам пак – как може да са толкова озлобени и егоистични, а той смирено ми отговаря – ами не можем да ги съдим, такива са, каквито са си и се усмихна.
За момент се замислих, как са го изпратили горките му родители, тихо, кротко, с метрото, без обичайното бибиткане, балони, броене… та той нямаше дори чадър. Добре, че спря да вали. Само защото момчето не се държеше като другите – просташки, грубо, невъзпитано и защото беше свит, срамежлив и притеснителен, никой не го покани в колатя си. Та хвана ме яд на днешната младеж, как само го отбягваха… и какво, като е по-беден? Аз пък си му бях дама на бала и си го закарах до хотела!
През цялото време ми благодареше, миличкият. Колко заслепени са хората…
Спасихте от дъжда – вашите скъпи дрехи, прически, грим и обувки, но оставихте момчето да ходи пеша към метрото, валейки го дъжд, ходейки с наведена глава в един от уж най-щастливите му дни, неговият бал."
За автора
