Човек живее, когато е на път. В пътешествията откриваме не само непознати култури, но и скрити части от себе си. Откриваме съкровищата на Майката Природа, а тя – Природата, е най-близкото до съвършенство. Затова ще ви отведа дълбоко в дебрите ѝ, ще последвате стъпките ми, за да я разгадаем заедно. Градове, села, резервати и хълмове, у дома или извън границите на България… ще се впуснем в едно красиво приключение, за да обогатя знанията ви и да ви предложа нови идеи за пътешествия.
Днес се отправяме към близкия Бачковски манастир, за да си припомним историята му. България може да се гордее с красивите си, изпълнени с легенди манастири. Кой е най-красив едва ли някой може да определи. Това, което със сигурност можем да кажем за Бачковския обаче е, че той е вторият по големина в страната, а местонахождението му и останалите природно-исторически забележителности около него го правят един от най-посещаваните. Намира се на 10 км. от Асеновград и 30 км. от Пловдив. На „една ръка разстояние“ са Бачковският водопад, Асенова крепост, Сливодолското падало, Бакурианова костница, резерват Червената стена, Горноводенски манастир Св. св. Кирик и Юлита, пещера Иванова вода и още много други. Манастирът е построен в непосредствена близост до река Чая, по чиято диря може да проследим много от тайните на планината.
Бачковският манастир е построен в далечната 1083 г. от Григорий Бакуриани по времето, когато областта е била част от Византийската империя, под управлението на Алексий І Комнин. Основан е под името Петриционски. Бива прекръстен едва през Средновековието. За финансовото изпълнение голяма роля играе и братът на Григорий – Абасий, който обаче не успял да види проекта завършен. Храмът отваря врати с начислени 50 монаси и един игумен, като първи става Григорий Вански. Смята се, че първите монаси са били от грузински произход, като в историческите хроники се говори и за няколко арменски представители. Тази теория се потвърждава неофициално от старо ръкописно евангелие на арменски език, взето от манастира и съхранявано в Националната библиотека в София. Записките разказват и че имало един гръцки монах, който да общува с местната администрация. В тези години приемането на гърци е забранено 24-тата глава на Устава. Той съдържа увод и 37 глави, които определят живота и правилата, следвани в храма. Създаден е по образец на този на манастира Всесвети в Константинопол, чийто привърженик е бил Григорий Бакуриани. По негова воля Уставът е трябвало да бъде вечно пазен в основния манастир, но към наша дата няма запазени оригинални варианти на текста. Най-старите копия са от XII-ти век, пазени в библиотека Кораис, остров Хиос. Уставът е публикуван многократно през годините, а софийската грузинска версия излиза след Втората световна война или по-точно през 1954 г. от М. Тархнишвили, който я превежда и на латински.
Интересен факт е, че по време на стопанисването от страна на Григорий, е успял да издейства от императора манастирът да е напълно независим от църковната и светска власт, както и да не се облага с данъци. За целта основоположникът е дарил голяма част от имуществото си в полза на храма, като допълнително построява и три страноприемници – метоси – Станимашки, Прилонгийски и Мармарски. Привлича и едни от най-ярките умове на миналото, които създават книжовно-богословска школа. Три години след основаването на манастира, Григорий е убит в сражение с местните павликяни, а желанието му костите му да лежат в храма така и не се осъществява, защото тялото му не е открито.
Въпреки попадането на манастира в различни ръце, той запазва независимия си статут до завладяването на България от турците. Чак тогава губи привилегиите си и започва да плаща данъци на османците. Едновременно с това често бивал ограбван и рушен. Вярва се, че именно тук е заточен и починал последният български патриарх – Св. Патриарх Евтимий, след падането на Търново през 1393 г.
Манастирът се отърсва от пепелта в началото на XVII- ти век. Много от постройките са възстановени, грузинските монаси спират да бъдат част от делото, а храмът става ставропигия на Цариградската патриаршия. През 1836г. е построена трета манастирска черква – „Св. Никола”, по-късно изписана от Захари Зограф. Започват да се назначават гръцки игумени, което създава напрежение между гърци и българи. То продължава до края на века, когато манастирът преминава в юрисдикцията на новоучредената Българска екзархия.
От архитектурна гледна точка, територията описва правилен квадрат, в който влизат два двора – Южен и Северен. На първия етаж се наместват служебните кабинети, а на втория жилищните помещения. Приютява още трапезария, манастирска изба, съборна манастирска църква „Успение на Пресвета Богородица”, долепената до нея църква „Св. Архангели”, църквата „Св. Никола”, метох, библиотека, манастирска костница, крепост и още. Пред портите посетителите могат да се разхладят на чешмичката, изградена със средствата на д-р Нешо Салчев, семейството му и Иванка Митева от Пловдив. Около самия манастир има заведения, в които да хапнете, а несъмнено един от най-известните акценти е пазарчето, на което може да откриете всичко – от сувенири, през мед и сладка, до билки и традиционна посуда. За добро или лошо през 2019 г. Бачковска света обител „Успение Богородично” входира документи с желание пазарът да се премести, а на негово място да се изгради паркинг и многофункционален поклонническо-приемен център.
Безспорно един от плюсовете на манастира са зелените площи около му. Ако тръгнете по екопътеката „Зелена пътека“, ще откриете обособени места за почивка и отдих, чешми, огнища и перфектни участъци за пикник. В края ѝ ще стигнете до вдадената в скалата пещера, където в миналото монасите са крили ценна икона на Св. Богородица, за да не я открият турските нашественици…
Още от поредицата:
За автора
