Тривиaлно казват, че човек се влюбва от пръв поглед
Нетривиално, аз се влюбих от първата осъзната глътка
Бях пленен не само от вкуса на уискито с многопластовия му характер, а от завладяващата история, легенди, традиция и идеология. С течение на времето ставах по-жаден за нови знания, подходи и уиски преживявания.
Така, някак спонтанно и естествено, след уиски бара, след самообучението, обучението на околните, дегустациите и тематичните ивенти, дойде решението за първото ми посещение в Шотландия. След точно два часа и половина полет от София и 30 минути път с кола, слязох в центъра на Единбург – град с много простор, изграден със замаха на старата история и новото време, град с магнетизъм, присъствие и много душа. И ако времето, прекарано там бе крайно недостатъчно, за да взема всичко от сърцето на Шотландия, то бе повече от необходимото, за да взема решение за целта на следващото си посещение. А тя си имаше име – Edinburgh Whisky Academy (EWA).
EWA е единственият акредитиран център за уиски познание, сертифициран от Scottish Qualifications Authorities, създаден със семейни корени през 19-ти век. Родовата история на основателите й може да се проследи от създаването на уискито Mackinlay's (официален скоч на експедицията на Шакълтън), през дестилерията Glenmorangie, чийто дългогодишен кадър била Кирсти МакКеръл – вдъхновител и основоположник на Академията. С отличните си познания като шведски бранд амбасор на марките Glenmorangie и Ardbeg, тя имала амбицията да създаде независима и многостранна учебна програма в достъпен, професионален, но и привлекателен формат, посветена на историята, производството и оценката на най- известния продукт на Шотландия.
Така през 2015 година Кирсти регистрира EWA, а през 2016г.- стартита първият курс за Диплома по сингъл малц, който мигновено получава зашеметяващи оценки, както от уиски- любителите, така и от много светила в областта – сомелиери, глобални бранд мениджъри, управители на барове и бранд амбасадори. В дейността на Академията важна роля има братът на Кирсти – Иън. Финансист по професия, но уиски- ценител по призвание, той поема голяма част от бизнес връзките и маркетинга. Останалата част от екипа е съставена от лекторите, които провеждат специализираните обученята- подбрани и опитни специалисти.
Легитимирането на EWA от страна на Scottish Qualifications Authorities гарантира, че полученият лиценз е строг и стабилен, предоставящ знания и съдържание по най-високите стандарти, а притежателите на подобна Диплома се оценяват изцяло от тяхното обучение и имат профилиран поглед над материята. Ежегодно EWA разширява предлаганите обучения, печели все повече последователи и дава своя принос в уиски индустрията.
Да, навярно бе по-лесно да положа общ дистанционен изпит, но желанието да се докосна до тези знания и култура „от първа ръка“ надделяха и само няколко месеца по- късно- ето, че бях на същото летище, в същия одухотворен град, носещ заряда на част от великобританската история, а лично за мен и аромата на сладки шери бъчви, на солени карамелени нотки, приказни аромати на сушени плодове, перфектно преливащи, отлежавали в бърбъново дърво вкусове и на много, много други усещания, за които, съгурен съм, вашите небца ще ме разберат.
След като отделих ден за посещение на GlenGoyne, гушеща се във възвишенията на Highland, разбрах защо я наричат „една от най- красивите дестилерии на Шотландия“. С лице към нея, хълмовете изглеждат зелени и величествени, а бялата постройка на визитърския център скрива зад прага си прелестна пътека от камъни, езеро и малък ромолящ водопад с дървено мостче.
Обиколката и разказите на джентълмена от екипа в карирани панталони, елече и типично шотландско излъчване, който ни развеждаше, бяха допълнени от невероятно вкусен дегустационен сет и удоволствието да отнеса със себе си бутилка cask strength, която лично напълних и запечатах, с ръчно надписан етикет.
В момента, разбира се, уискито в нея е наполовина празно, но пък е наполовина пълна с блажените усмивки на приятелите, които я опитаха.
На следващия ден се събудих с чувство на нетърпение, което гъделичкаше стомаха ми. Мястото, от което ни взе колата на EWA бе съвсем близо до хотела. Групата съкурсници беше интересна- наперен адвокат с добре поддържана брада и колегата му от Гласгоу, надъхан поляк- прохождащ специалист в областта на алкохолния бизнес, още няколко господа от бранша в средна възраст, млада дама- току що постъпила в екипа на EWA и още няколко човека (общо 12).
След кратко пътуване през раззеленено поле близо до пределите на града, спряхме пред Arniston House- забележително имение от дялан камък, построено през 1571 година и съхранено с автентични части. Собствениците му предоставили крило от сградата за обучителните цели на EWA. След кратка опознавателна закуска бях запленен от тежкия красив стил на къщата, леките въздушни сладки към кафето и искрените усмивки, отношение и професионализъм на Кирсти и Иън, които сърцато ни посрещнаха и разговаряха с нас.
Следващите часове бяха тежки, запълнение с близо тон материал, който трябваше да науча само за броени часове. Щампованите със златни инициали папки и инкрустираните значки, които получихме само засилиха чувството на отговорност към Вик – лекторът, затрупващ ни с детайлна информация за химичните процеси, настъпващи на всяка стотна от цялостния процес- от посяването на ечемика до закупуването на уискито от потребителите.
Организираното посещение на дестилериатя GlenKinchie (Lowland) бе като да ни напомни защо всичките няколко човека от различни краища на света се бяхме събрали и подложили на половиндневното писане дотук. GlenKinchie е неголяма дестилерия, но затова пък с много добре изграден визитърски център.
Възрастният ни гид, с незавидната височина от 1,60 м., но затова пък с достолепно посребрели коси, зачервени бузи, симпатичен шотландски акцент и разбира се- облечен в каре, ни запозна с практиките на Дестилерията до най- малки подробности. Последва дегустация, след която колата ни остави отново на познатото място, от което ни бе взела.
Следващият ден бе тежък – закуска, лекционна част, много вкусен обяд и часът на истината- изпитът. Изпитът се състоеше от 7 модула, засягащи всичко, които имахме в обучението или материалите за самоподготовка- бизнес, история, суровинни материали, дестилационен процес, зреене, световно уиски и сляпа дегустация. 2 часа, в които бях „обратно на ученическата скамейка“- с всичкото съсредоточаване, гледане на часовника и потене. И след тях – дълга маса в голямата зала, пълна с любимите ми похлупени Glencairn чаши с кехлибарена течност – 5 различни за носови качества и още 5 различни – за вкусови, и то за норматив.
Накратко, накараха ни да си заслужим с всички сили онова, за което бяхме отишли. Сбогувахме се с прекрасните си организатори, домакини и обучители, пожелахме си късмет и „кой- откъдето“.
Следващите 2 седмици бяха едни от най-дългите ми- времето, в което очаквах от Иън резултати. Е, както вече знаете – бяха положителни, бяха повече от положителни, бяха страхотни. Следващият месец беше още по- дълъг- времето, в което очаквах Дипломата. И тя пристигна – в червена хартия, тежка, майсторски изработена от бъчва, в която е отлежавало уиски (че как иначе), с ръчно инкрустирани инициали на името ми върху металните детайли.
Впечатленията ми от EWA са повече от положителни. Благодарен съм за знанията, които получих, за практиките, с които се запознах, за опита, който почерпих и за увереността. С Кирсти и Иън си сътрудничим по различни начинания и винаги се радвам на готовността, отдадеността и на техния професионализъм.
Sláinte – поводите за добър драм уиски са много!
За автора
