Три различни дни в сърцето на Родопите - Беглика (снимки)

Красотата на Родопа планина приюти младите бегликчани

Трета поредна година Беглика фест продължава традицията си да сформира обществото на бегликчани. Общество изградено от много и различни субкултури и хора, обединени в забавлението, разделното хвърляне на отпадъци и свободното общуване. Млади хора със свободни души и съвременно мислене.

Беглика ни предложи огън, вода, етно музика, плетива, танци, занаяти с усмивки, необременени от суетата на града. В много от беглишките работилниците, се виждаше как с подръчни материали и парцали готови за изхвърляни, дори и боклуци, могат да се ушият кукли, да се направят малки скулптури, а и йога фигури с изобразени чакри по нея.

Дните на беглика са слънчеви и топли, предлагащи бира и прохладен беглишки язовир и ястия от различни краища на страната ни. Можеше да се различат поне 40 вида палатки, с разноцветни украси. За любителите на бойните изкуства, имаше работилница по самоотбрана. Шивачите направиха кукли слончета, жирафи, мечки, както и странни фигури извън дебрите на млечния път (снимки).

Танцуващите пчелички, получиха сладък родопски мед, а в детската градина (Kinder Garden), децата можеха да се забавляват цял ден, без родителски контрол (мечтите се сбъдват, дори и на тази възраст).

Благодарение на доброволческият лагер, имаше упътващи знаци, охрана и просто нямаше как да не намериш, това което търсиш. Музикалната програма през деня ни предложи ди – джеи качени на високи пултове, по дърветата и сцена с каба – гайди и народна музика.

Нощите са студени, но „градусът” не пада, Etnomalia, Fokatelep и SoundScaters бяха едни от малкото групи, които ни предложиха етно и народна музика от своите страни. Неповторим женски глас от Унгария и провлечено звучене на Полски ( Етномалия ) акордеон, съчетано с ритмичност от България, (SoundScaters), не спряха да раздвижват телата на бегликчани. Огън сред вода, адреналин на четири метра височина и летящи огньове, запалваха студените нощи и предизвикваха бурни ръкопляскания и безспирни желания, да овладяваш огнената стихия. Уви, това го умееха само "Beglika Fire Crew".

Въпреки забраната, автомобилите не липсваха, но определено броят им, бе по малък в сравнение с по – предходната година. Разделното изхвърляне на боклуците, възхищаваше всеки нов бегликчанин, четири различни чувала за отпадъци се намираха близо до всеки лагер, където можеше да отседнеш. Еко – тоалетните, бяха изградени само от горски материали и платнища. Лагерните огньове се издигаха на височко, а някои по стари, млади духом хора, се сещаха за пионерските си лагери на Беглика, с усмивка, тогава по – онова време, когато обществото бегликчани все още не съществуваше.

Надяваме се фестивала да запази ликът си и да радва все повече хора из България с различна музика, танци и приятни моменти. Голяма усмивка и браво за работата свършена по организацията на Беглика Фест.