Босненският писател Миленко Йергович на гости в Пловдив

Миленко Йергович е босненски писател, поет, публицист и критик. Завършил е философия в университета Сараево, а от 1993 насам живее в Загреб. Творбите му са преведени на английски, немски, италиански, френски, турски, испански и македонски език.

Миленко Йергович гостува за първи път в България и се срещна с читатели в София и в Пловдив. У нас Миленко Йергович представи книгите си "Мама Леоне", "Сараевско марлборо", изд. "Жанет 45" в превод на Русанка Ляпова,  "Орехови двори", изд. "Летера" в превод на Рада Шарланджиева и "Буик ривера", изд. "Панорама" в превод на Жела Георгиева.

В Студио 1 на радио Пловдив, за да се запознаят с Миленко Йергович бяха дошли пловдивски писатели и много други почитатели на творчеството на Йергович. Към него бяха отправени няколко въпроса, като един от тях засягаше темата с бежанците от Сирия. Той коментира проблема така:  „Ако сме европейци, ние сме длъжни да помогнем на тези хора, да ги приемем или да им помогнем да стигнат до там, докъдето искат. Ако не направим това Европа ще се превърне само в название на един континент. Европа с шест милиона евреи е била по-добра от (днешната) Европа без шест милиона евреи. Европа с шест милиона сирийци, афганистанци и иракчани ще бъде по-добра от Европа без тях. И няма да е нито по-ислямизирана, нито по-заплашена от тероризъм. От тяхна страна няма заплаха за тероризъм. Хората, които са избягали като бежанци – първо те бягат от този тип хора. Избирайки да избягат в Европа те показват какво ценят и какво е важно за тях. Ако някой иска да взриви българския парламент, той ще си купи билет бизнес класа , защото в другата класа няма да има къде да изпъва краката си, ще дойде тук и ще го взриви. Бежанците не представляват опасност, защото бягат от именно такива хора."

Миленко Йергович пише и в няколко вестника в Хърватия. На въпрос на литературния критик Митко Новков: „Какво не й достига на литературата, за да продължава да пише колонки в хърватски вестници?”, той отговори, че между литературата и спорта всъщност има нещо общо, а журналистическото писане е един вид тренинг за него. Миленко Йергович каза: „Литературата е като балета. Балерините и балетистите не трябва да изглеждат тежки. Тежестта на литературата не се състои в използването на тежки структури. Тя е в съдържанието на това, което се казва. Изречението не трябва да звучи тежко. Това не означава, че трябва да е кратко. Трябва да има ритъм, да тече… както тече „Марица”, например.

По време на срещата с пловдивски читатели Миленко Йергович получи почетен знак на Висшето училище по агробизнес и развитие на регионите за принос към миротворчеството и световната култура. Той му бе връчен от ректора на ВУАРР проф. д-р инж. Димитър Димитров.

Творбите на Миленко Йергович са близо 40 и са събрани в поезия, проза и есеистика. А сборникът «Сараевско Малборо»  е прозаичният дебют на Йергович, писан за и по време на обсадата на Сараево – той му донася огромна популярност и до днес се смята за негова върхова творба, казва издателят Манол Пейков.

И още:

„Орехови двори“ (издателство  „Летера“, 2015, превод от Рада Шарланджиева) е знаков роман в творчеството на световноизвестния писател Миленко Йергович, който повежда читателя през силно политизираната и драматична история на Западните Балкани от разпадането на Османската империя, през бомбардировката на Дубровник в началото на 90-те години на ХХ в., до наши дни. Епично-драматичната семейна сага пресъздава мащабна панорама на миналия век чрез живота, крушенията и съдбите на пет поколения от един дубровнишки род, които историята разпилява из земите на Западните Балкани и Средиземноморието. „Орехови двори“ е епохална творба в балканската и европейската литература (Льо Монд дипломатик). Критиката определя творбата като „големия роман“ в литературите на Стария континент през последните години, а Миленко Йергович – като европейския Маркес.

„Сараевско Марлборо“ (ИК Жанет 45, 2015, превод Русанка Ляпова) разказва за “нормалния живот при ненормални обстоятелства”. В Босна и Херцеговина от началото на 90-те години православни, мюсюлмани и католици съжителстват в разбирателство от векове: кои са добрите и кои – лошите, когато чужди политически кроежи ги изправят едни срещу други с оръжие в ръце? Лесен отговор няма и Миленко Йергович показва защо в този сборник с картини от делника през войната. В място и време, когато всичко губи познатия си смисъл и ежедневието с чудовищна лекота се превръща в ад, неочаквани предмети добиват стойност на символи, а най-обикновени хора изведнъж въплъщават цялото човешко величие, цялата човешка мизерия и цялата човешка трагедия.

„Буик ривера“ (издателство „Панорама“, 2012, превод Жела Георгиева) е драматичен разказ за двама мъже, сърбин и мюсюлманин, бегълци в дълбоката американска провинция от последната война в Босна. Потърсили убежище от страховете си в един чужд и нелогичен за тях свят, двамата балканци стават жерта на собствената си неспособност да се издигнат над своята обремененост с предразсъдъците на напуснатия свят, но отхвърлят и парадоксите на намерения рай“. Една необикновена история, разказана майсторски, проникновено, духовито.

„Мама Леоне“ (Жанет 45, 2014, превод Русанка Ляпова) е естраден хит от 70-те. И навярно най-личната и драматичната от над 40-те книги на “хърватския босненец” Миленко Йергович. Първият цикъл от разкази в нея, Когато се родих, в коридора на родилното залая куче, здраво сшива с тънката нишка на детския поглед десетки съдби, цял свят от отношения, радости и разочарования. В една страна, където в течение на само век бушуват няколко войни и подредбата на нещата и начините на общуване минават през какви ли не, понякога кошмарни преображения; в една страна, която скоро вече дори няма да е една, момчето Миленко лови раци на плажа, яде бисквити от съчувствие, строи двореца на царица Забравка, размишлява над смъртта… Героите на втория цикъл, В този ден завърши историята на едно детство, са ощетените от тежкия разпад на Югославия: останалите и заминалите („хора, които правят всичко на чужд език“), завърналите се по въздуха или в спомените. „Малко умирам от тъга, а малко от смях“ е един от най-точните отзиви за първата половина на Мама Леоне, намерен във форум онлайн. „Балканите произвеждат повече история, отколкото могат да поемат“, фраза, приписвана на Чърчил, идеално обобщава втората половина. С предговор от автора за българските читатели – Краткият разказ, жанр от купето на влака.

Вашият коментар