Поети и съпрузи. Вървят ли двама поети на дълъг път?!…Вървят!

На 21-ви април (четвъртък) поезията беше представена като дете от един щастлив брак – този на двамата поети Стефка Тотева и Николай Славов. Те избраха нестандартен начин да представят творчеството си. Вместо да поканят литературни критици да ги представят, се представиха един друг. Публиката беше очарована от синтеза между мъжката, бунтарска поезия на Николай и земната лирика на Стефка.

Това, което свързва личностите и на двамата е скромността. Стефка дълги години е отлагала издаването на поетична книга, а съпругът ѝ отказва да се нарече поет, предпочита да бъде единствено автор на творбите си, заради големия смисъл и уважение, които влага в думата „поет“.

Стефка е автор на три стихосбирки до момента. В тях голяма роля играе черният цвят. Но самата тя твърди, че приема черното като цвета на младостта. Когато си млад можеш да носиш черно, без да си обременен от скръбта. Тя вижда не белия, а черния цвят, като побиращ всички цветове в себе си. Както е казал Шекспир: „Поетът трябва да познава и стоте нюанса на черното“, а Стефка е истински поет. Това доказва както критиката, така и любовта на читателите към творчеството ѝ.

Съпругът ѝ, Николай е автор на две стихосбирки, в процес е на изготвянето на трета. „Непримиримостта е моята вина!“ – това изречение, твърди Стефка, го описва най-добре като поет. Тя се възхищава на дързостта му да бъде себе си във всяко отношение. Николай е също един от създателите на кръг „Метафора“, чиято дейност в момента се възобновява. Авторът твърди, че е влюбен в Пловдив – града, в който се е родил и израснал, където за пръв път е държал за ръка и целувал момиче, тепетата, които неведнъж е изкачвал и най-вече – поезията, която цари навсякъде.

Не един критик е сравнявал поетичната двойка със сърцето на съвременната пловдивска поезия. А това сърце съвсем скоро ще можем да видим и цяло под формата на стихосбирка. Вечерта завърши с изненада, поднесена на публиката от двойката – на следващата стихосбирка на Николай редактор ще бъде съпругата му – Стефка. Кога точно ще бъде готова, двамата поети не са сигурни, но пък публиката беше сигурна в успеха ѝ. Вечерта завърши с много интересни, повдигнати от публиката въпроси. Между тях беше удивлението от успешния брак на двамата поети, нещо рядко срещано в българската литературна история. Поанта на събитието сложи Елена Диварова, като каза, че днес сме намерили отговор на най-важния въпрос – темата на вечерта – „Вървят ли двама?“. Очевидно вървят…

 

Старата жена продава ябълки

 

Старата жена продава ябълки –

слънчеви, закръглени, големи…

Страх ме е очите й да видя

и не смея да си купя.

Старата жена продава ябълки –

радостни, задъхани, засмени…

страх ме е – ръцете й са сухи

и не смея да си купя.

Старата жена продава ябълки –

тайнствени, смълчани,вдъхновени…

Страх ме е – сърцето й трепери

и не смея да си купя.

Старата жена продава ябълки –

като дните й последни подредени.

Някой ден ще седна като нея,

все ще чакам някой да си купи.

                                          Стефка Тотева

 

Зад хребета

на Ст. Тотева

 

Пиян от лош късмет, забравих

веднъж да преобърна сам

кълбото на едно вълшебство

от спомени. Мечтано детство,

докосвах те в съня. И знам –

при нечие добро начало

към корена поемах аз,

във дланите с една умора

обръгнала на ветрове –

да мога да съм стих

в тревогата, която ме зове

с едно предчувствие за полет,

посяло птиците в тревите.

За вечерите под дъжда забравил,

потъвах с теб измамно в здрача.

Оплел в косите им едно

полуусещане за съвършенство –

задъхан, синеок те чаках

зад хребета. При звездоброя.

И без да съм разбрал кога –

така непитаща и боса,

оставяла си във нощта

магията на късна обич.

Николай Славов, от сборника "ОТСТОЯНИЯ"- Изд. Зеница,2011 г. .

Вашият коментар