Яков Крайков и паметта, която не съхраняваме

Със затопляне на времето все повече се сгорещяват и литературните страсти в града, предвещаващи големия фестивал в началото на лятото – Пловдив чете.

А той чете от най-младите си хора до бабите и дядовците в библиотеката, които едва виждат, но излизат с по 20 книги. Едни от активно четящите и мислещи млади пловдивчани са и причината за много от срещите с автори в рамките на „Младият Пловдив чете”. Това са учениците от ЕГ „Иван Вазов”, организирани под името Ученически Библиотечен Съвет. Събира ги любовта към четенето, безграничните възможности на книгата и нищенето на големия живот отрано. По собствена инициатива организират разговори с любимите им писатели в гимназията, събират се, обменят опит, книги, говорят.

След като срещат учениците от гимназията си с Рене Карабаш, Владимир Зарев, Дилиян Манолов и Александър Чобанов, Библиотечният съвет представя и Силвия Томова с романа ѝ „Печатарят” по случай 23 април – световният ден на книгата и авторското право. Един ден, пренебрегван и дори непознат у нас.

Силвия Томова и „Печатарят” не са случаен гост на гимназията в навечерието на този ден. „Печатарят” е исторически роман, разказващ живота, делото и съдбата на първия български печатар – Яков Крайков. Не знам дали трябва да се притесните ако името не ви говори нищо. За мен също беше непознато, както и за мнозинството от заобикалящите ни хора. Непознаването е обидно за делото на Яков Крайков, а романът на Силвия Томова – „Печатарят” – нужен и навременен, за да запълни дупката в паметта и бездната в националното ни самосъзнание.

Накратко – защо този роман трябва да го има, защо трябва да го прочетете, защо трябва да знаете за Яков Крайков. Яков Крайков се ражда през 16 век, според думите му, в село Каменишка Скакавица, Османската империя. От тъмните дебри на империята, Яков Крайков със собствени усилия се издига до едни от най-високите стъпала в средновековната европейска култура.

Започва да развива усилена печатарска и издателска дейност във Венеция – най-големият център за книгопечатане и книгоиздаване през 16 век, когато това е свръх-скъпо занимание. Нещо повече. Яков Крайков не просто печата или издава една книга. Той е едновременно редактор, коректор, зограф, умел търговец, капиталист. Познавал е напълно целият процес на правене на една книга. Нещо, което съвременните издателства днес постигат с десетки хора персонал, някога един българин от едно село в Османската империя прави. И то съвършено успешно – неговите книги – произведения на изкуството – били купувани от някои от най-известените хора в Европа по онова време.

„Печатарският занаят в 16 век е равносилен на космическите технологии днес. Те полагат основите на серийното производство, а то, както и съдружието на двама души, дават началото на съвременните капиталистически отношения. С такова значение е делото на Яков Крайков.” – очерта размаха на делото на Яков Крайков Силвия Томова.

Тук някъде изниква задължителният въпрос – „Защо тази висока историческа личност, е така непозната на българския народ?” Дали това е от модерните внушения, че живеем сами на този свят, без минало, откъснати от корените и историята си, като че ли не сме част от велик народ?

Не искам да звучи никак конспиративно, но не може да се отрече, че много хора имат интерес от това българите да не бъдем горди с историята си, да не я знаем, да не помним дори, да заживеем в един консуматорски опиум, в един глобален рай, да бъдем обезличени и обезверени. Напоследък все повече се появяват отнякъде хора, които да твърдят, че националното чувство е дори обидно, срамно, че нямаме право да се гордеем с достиженията на дедите ни, защото това не били лични наши успехи, били чужди. Това е предателската теза, която все повече се шири из медиите.

Точно тези обиди можем да срутим категорично с паметта за личности като Яков Крайков,  напук на модерния ден-за-ден свят. С четене, с писане, с помнене, с предаване. Неща, които съхраняват ценностите, срещу които модерният свят се бори със зъби и нокти.

Вашият коментар