Много благородна идея е залегнала в кандидатурата на Велико Търново за Европейска столица на културата. Въпреки, че се имаме за бедни, сме по средата на всякакви класации за богатство. Може да се имаме и за живеещи сред лоша инфраструктура, или политиците ни да са най-корумпираните, но в световните класации отново сме на средна позиция. Твърдо на дъното сме обаче в класациите за Щастие в живота и това се опитва да промени екипът на „Велико Търново 2019“. Щастието може да дойде чрез изкуство, творчество, споделяне, смятат те и това е основата на тяхната конпцепция за Европейска столица на културата.
Велико Търново осъзна отрано концепцията за инициативата и не се осланя на своето културно-историческо наследство, то не е основен акцент в кандидатурата. Щастието обединява всичките проекти, които градът иска да развие до и през 2019-а година, а един от тях е наскоро функциониращият Павилион на щастието.
„Канидатурата остава за нас процес, свързан с промяна на отношението и поведението на хората към изкуството и творчеството. Нашата мисия е да покажем и убедим повече хора, че изкуството и творчество могат да направят живота ни по-интересен и щастлив. Чрез изкуство и култура можем да преобразим пространства, квартала, града, ежедневието си. Това е бавен, действително амбициозен, но постижим за нас процес. Трябва да осигурим достъп до култура за всеки и да превърнем творчеството в ценност, която цялото общество споделя. Вярваме, че всеки от нас може да реализира творческия си потенциал, защото всеки е творец“, разказа Мариана Николаева от екипа на Велико Търново – кандидат за Европейска столица на културата. По думите ѝ хората ще станат по-солидарни, ако по-често посещават културни мероприятия. Този процес те наричат „Творим щастие“.
Развитието спрямо миналата година в концепцията за културната им програма – в първия етап тя бе разделена в 12 думи – по една за всеки месец – обвързани с щастието. „Тази година по-задъбочено развихме програмата в 5 теми, в които обединяваме традиционно силните страни на града, стремежа към промяна, европейските измерения на града и устойчивото културно развитие. Символично програмата ще следва линейния маршрут от историческата крепост, през портите ѝ, ще поеме по пътищата отвъд крепостта, като ще засява нови семена и ще променя традиционната среда чрез многообразие, избор, учене и споделяне“, обясни Николаева.
Мотивацията на екипа е да покаже Велико Търново като един съвременен град с млади и креативни хора, а не както всички го познават – „Старата столица“. „Най-голямото предимство на града е симбиозата от предимства – богато културно наследство, млади хора, хуманитарен университет, архитектура, история, природа, разположение, добро качество на живот. Ако обобщя – предимство е многообразието“, казва Мариана и добавя, че иска Велико Търново да покаже, че град с качествено културно съдържание, съпоставим с най-добрите международни стандарти в сферата на културата.
Мариана Николаева признава, че процесът за обединяване на хората около кандидатурата е бавен и труден. „Забелязахме обаче, че това не дразни хората, а напротив. Щастието може да заеме място в оценките за икономическия растеж. Тази година организирахме много (като брой) малки инициитви, най-вече такива, които свързват хората в общ творчески процес. Вече сме убедени, че там, където творчеството се стимулира, там животът на хората се променя, те общуват по различен начин, тяхната мотивация се променя“, добавя тя.
В програмата си Велико Търново ще се опита да достигне до всички хора. Има конкретни проекти, свързани с хора със специални потребности, възрастни хора, незрящи, деца от социални домове. В града и региона работи и една от най-големите и активни ромски организации „Амалипе“, партньорство, което е много полезно за кандидатурата, споделя Мариана.
„Нещо, с което трудно ще се преборим, е нагласата, че Велико Търново заслужава да стане столица на културата заради богатото си културно наслество. Точно обратното – инициативата гледа към бъдещето и е важно как градът се развива и ще се развива в бъдеще… Разпознаваемият образ на Търново е свързан с наследството, но трябва да се преосмисли чрез вплитането на съвременни форми на художествено и/или културно изразяване и инициативата стимулира този процес. Наследството е основата, върху която ще стъпят новите културни практики, партньорства, новото наследство, което ще оставим“, коментира Мариана.
След първата пресявка на градовете-кандидати Велико Търново получи добри отзиви от журито, но и коментар, че програмата може да се окаже по-амбициозна от капацитета специалисти, които могат да я изпълнят. По думите на Мариана Николаева, екипът е разбрал опасенията на журито и се е опитал да работи задълбочено по този проблем. „Поради децентрализацията в културата, квалифицираните кадри са в другите градове“, обяснява тя. Именно кандидатурата е била причина да започнат различни обучения и общностни инициативи, които са дали началото на дългосрочна програма за повишаване на знания и умения на мениджъри в областта на културата – как се управлява, как се привличат партньори, нови публики и др.
„Специално разработихме програма, която ще стартираот 2015, която на рекохме Cultura ex-Machina (името на темата е модификация на латинската фраза Deus Ex Machina, което означава "бог от машината". Използвана в древногръцкия театър, машината се е свързвала с щастливата развръзка на заплетена ситуция, чрез изненадваща, често свръхестествена намеса). Чрез заместване на Deux с Cultura засвидетелстваме важната роля на културата като четвърти стълб на устойчивото развитие през 21-и век. Предвидени са проучвания, анализи, събиране на данни, добри практики, разшоряване на мрежи и др., които ще подпомогнат усъвършенстването на културната програма и нейното изпълнение и ще създадат база за формиране на нова местна политика за култура“, обясни как ще продължат с развиването и разработването на капацитет в културния мениджмънт Николаева.
Един от най-любимите ни резултати от надпреварата „Европейска столица на културата“ за целия период на състезанието е Павилионът на щастието, който във Велико Търново си изработиха. Изцяло ново пространство за култура и срещи, павилионът е красив и със своята архитектура, проектиран от арх. Стефан Цонев. „Павилионът е пример за това как съвременната архитектура и възможността за творчество могат да променят ежедневието на хората. Деца, младежи, студенти и възрастни се срещат там и активно участват в творчески работилници, дискусии, присъстват на презентации, концерти и други събития, под мотото „Творим щастие“, обясни тя. По думите ѝ, подобни павилиони ще се поставят и в другите квартали на Велико Търново.
Старата столица също е отворена към сътрудничество с останалите градове-кандидати, без значение от крайния резултат на журито на 5 септември. „Имаме много общи теми, цели. И в момента много от творците от четирите града поддържат активни творчески контакти и участват в общи инициативи и проекти. Според мен всеки град, който кандидатства за титлата Европейска столица на културата носи и ще развие идеята за България 2019. Сигурна съм, че и останалите градове в България ще са съпричастни и ще работят за образа на България като страна на качествена и висока култура и творци на световно ниво“, завърши коментара си Мариана Николаева.
За автора
