Журналистът като доброволец в Световния ден на околната среда (ВИДЕО)

Вчера се събудих с едно по-различно чувство, загнездено между гърдите ми. Чувството, което изпитваш когато знаеш, че предстои да свършиш нещо значимо. Нещо добро не само за теб, но за всички, дори когато те не го осъзнават. Не беше типичната сутрин, в която си правя кафе, сядам пред лаптопа и Ви разказвам купища истории. Не, че се лиших от ароматната напитка, но след нея не погледнах към машината, прилежно очакваща да запълня страниците ѝ, а с бодра крачка потеглих за приключение. Превърнах се в доброволец на „Аз, ти, Пловдив“ – платформата за чиста градска среда, която в Световния ден на околната среда за пореден път припомни на пловдивчани, че промяната не зависи от някой друг, а от нас самите. От нашите решения, от нашите мисли и, най-вече, от нашите действия. От това как ще третираме Земята и на какво ще научим децата си, внуците си, племенниците си. Затова, вместо да капризнича пред камерата, изоставих суетата и започнах да изучавам хората и техните навици.

Позиционирахме се в централната част на града, в градинката в близост до ТЦ „Гранд“, където минават хора от всякакви възрасти и занаяти. От дърветата и стълбовете любопитно надничаха манекените на платформата, създадени от отпадъци, така нареченият Траш патрул, и следяха отношението на минувачите към тях, към нас, към надслова ни. Трябва да призная, че колкото забавно, толкова и разочаровано се чувствах, на моменти. Разочаровано от неглижирането и пренебрежението на някои хора. Дори сега, когато пиша тези редове, отново се надига гняв в мен, който гледам бързо да потуша. Казвам си, че те не са виновни, че просто не разбират, но после си припомням, че всичко е въпрос на желание. Ще разберат, ако желаят! Ще осъзнаят какви са вредите или ползите от постъпките им, ако искат! После се сещам и за другите, които не ни подминаваха по заобиколния път, нито ни отпращаха с думите: „нямам време“. Те бяха наясно, че ако ние не намерим време за планетата и тя няма да ни чака вечно. Без това е прекалено търпелива. Чудно до кога!? Но дори тези единици ми вдъхнаха вяра, че нещата не са само черни и шанс има.

Като един от основните проблеми за неразделно рециклиране при повечето се оказа липсата на обособени, за целта, пунктове в много от кварталите. Доста от кошовете са били премахнати с времето, други изобщо не са се появили.

Отправяме апел към Общината, ако някога прочете този материал, да се задейства и да предложи вариант на човеците, които искат да опазят града си чист.

Другата причина за замърсяването се корени в душата на всеки един от нас. Българите нямат култура да пазят, затова и разделното събиране на отпадъци е сравнително непозната политика у нас. Докато в ЕС официално забраняват пластмаса за еднократна употреба от 2021 година, то в България дори не разполагаме с алтернатива на найлоновите торбички в магазините и все още гледаме на първо място удобството. Нашето, разбира се… А уж сме част от него! Много от привържениците на зелената кауза ясно и конкретно заявиха, че смятат за необходимо опазването на околната среда да се включи в образованието на българина още от зародиш – по-точно от детските градини и да продължи в училищата. Други са по-крайни и вярват, че за да се научим да пазим, да не хвърляме фасове и боклуци по земята, е належащо да има санкции. Глобите плашат хората. Доста повече, отколкото мрачното бъдеще, което ни очаква, ако не се грижим за заобикалящата ни среда.

Въпреки казаното, трябва да отбележа, че успяхме да си поговорим и с двама туристи – германци, които взеха каузата присърце и ни споделиха, че макар да имат добре изградена система в Германия за рециклиране, в Берлин е много по-мръсно от Пловдив. Жена, която пък е живяла известно време в Италия, ни обясни, че там държавата подарява на всяко домакинство около пет или повече коша за различните видове отпадъци, като всеки ден от общините събират по един определен разделителен контейнер. Например – в понеделник събират стъклото, във вторник хартията, в сряда пластмасата и т.н. и т.н.

На връщане към дома си, без да искам, чух фрагмент от разговор между майка и малкия ѝ син, който каза: „Разбира се, че са животни. Виж колко много дървета по на 100-200 години отсякоха тук!“, като имаше предвид площад Централен. Изпълни ме гордост от мъдростта на това хлапе и вътрешно си пожелах всички на неговата възраст да израснат с подобни разбирания. Единственото, за което малчуганът бърка е, че животните не нанасят щети на природата, не мърсят там, където живеят. Това е чисто човешко качество…

Вашият коментар