Да знаеш и(ли) да можеш

„Ако не се научиш да се контролираш, ще бъдеш контролиран от другите“, Хасай Алиев, психотерапевт

Използването на комуникацията като средство за убеждаване и въздействие върху поведението на хората се открива при гръцките философи, които са осъзнавали значението на общественото мнение за постигане на целите и начинанията им. В политическия речник на римляните, както и в някои писмени документи от Средновековието, се срещат изрази, напомнящи за някои похвати от съвременния пиар.

Възходът на дигитализацията генерира създаването на нови методи. И не съществува незасегната сфера от иновациите в бита на човека от XXI век. Еволюира икономиката, методите за лечение, начините за измама, масовата комуникация… а с нея и възходът на фалшивите новини.

„Медии и журналистика“, като наука, изучавана в университетите в България и по света, класифицира фалшивите новини като три типа. Първият се ражда и умира в интернет, вторият получава отзвук в традиционните медии, а последният са онези новини, които предизвикват обществен или политически конфликт. Лавината след третия тип, носи след себе си най-силни последствия.

„Цяло лято чакам един пиар да реши кога ще е подходящият момент за първа копка. Така и не реши. От месец май три пъти ходим на язовира за първа копка, за първа схема – нищо. България се управлява от пиарите“, изригна в края на ноември министърът на околната среда и водите Емил Димитров. Думите на Ревизоро бяха в типичния за него стил. Той е рязък в изказа си, думите му често са пропити в шеговит сарказам, а само искрите зад правоъгълните му очила подсказват, че усмивката на лицето му е само заблуда за противника.

Формулата за успех

Ако погледнем през погледа на времето, се оказва, че ПР-ът е в окото на бурята наречена дигитална еволюция. Днес масовата комуникация ни залива, човешките възможности са безсилни пред вълната от информация, потичаща по всички потоци за осведомяване. Това т. нар. задръстване е един от основните ангажименти на ПР-а. Той трябва да ръководи, да задава темпото, да владее стихията наречена обществена нагласа.

Винаги има поне две гледни точки, понякога най-интересното, обаче, е когато и двете са правилни. Затова решаваме да потърсим Павел Пенчев – мениджър и основател на PR PENCHEV. Павел е модерен млад човек, отдаден и живеещ чрез професията си. Телефонът му не спира да звъни, но на лицето му никога не можеш да забележиш напрежение. Усмивката е негова характерна черта. Свързваме се с него, защото той не само има опит в частната сфера, но и дълги години се е занимавал с медии, oрганизирал е множество пресконференции, участия в ТВ, радио и печат по различни теми. В периода 2017-2019 година, е и сред организаторите на някои от най-важните международни събития за България.

Качества като точността и лоялността са все по-голям дефицит

„Няма успешен бранд без добър PR. PR-ът или PR отделът отдавна не са само част от корпоративната структура, те са негова основа, защото колкото и добър продукт да създаваш, нямаш ли добър подход, добра реклама, добра комуникационна стратегия, успехът би бил само мираж. Много е важно да отбележа и че в днешно време добрият PR не просто отговаря за връзките с медиите, той трябва да е перфектно подготвен и в дигиталната сфера и възможностите, които всяка година се появяват в онлайн пространството, да следи тенденциите, потребителското поведение, новите канали за комуникация“, споделя за Mediacafe Пенчев.

 „Най-основна грешка при нас е непознаването на същността на професията PR. Много хора не си дават сметка колко важен е PR-ът за бизнеса, политиката, неправителствения сектор дори. Всъщност голяма част от решенията, които взимаме в ежедневието си – от това какво мляко да си купим, каква марка дрехи да носим, коя авиокомпания да ползваме за следващото си пътуване, за кого да гласуваме, каква кауза да подкрепим и т.н. –  се дължат на добър PR“, обяснява той.

 „В работата си залагам да съм точен. Да отреагирам навреме и да преценявам много правилно действията си във всяка една кампания. Точността и лоялността се ценят, може би защото хората с тези качества са все по-голям дефицит – и тук не става дума само за България, а като цяло“, допълва Пенчев. Той е категоричен, че професията му дава удовлетворение, което никоя друга работа не може да му осигури.

„Но взима и голяма част от свободното ми време. Няма празници, няма събота и неделя – трябва да съм на разположение и да реагирам адекватно на всяка една ситуация“, казва още Павел.

„България се управлява от пиарите“, кънти още в главата ми.

Но не се управлява света по същата формула? Не е ли официално дефинирана специалността „връзки с обществеността“, като управленска функция, която помага за установяване и поддържане на двустепенна комуникация, разбирателство, одобрение и сътрудничество между една организация и нейните потребители.

А дали се превръщаме просто в едни потребители на „управляващата организация“. Хора, чиято некомпетентност ги подчинява. Опитните акули в тази сфера се шегуват, че разликата между хамстера и мишката е добрият PR.

Остава да гадаем дали знаем и(ли) можем. Да отговорим дали сме потребители и ако, да то на какво… И употребена ли е в този смисъл и демокрацията като форма на управление на страната. Но всъщност останало ли е върху какво да гадаем?

Вашият коментар