Паметникът на свободата на връх „Свети Никола“ край Шипченския проход

Днес, почти 88 години след откриването на Паметника на свободата, ако потърсим в Гугъл информация за него, срещаме следните заглавия:

Паметникът на свободата на връх Шипка 

Паметник на свободата (Шипка) – Уикипедия 

История на паметника Шипка 

Паметникът на връх Шипка 

Храм-паметник „Шипка“ 

… и нито едно от тях не е правилно.

Аз така и не срещнах правилното име на паметника! 

Село Шипка е дало името на прохода за Габрово – нарекли са го Шипченски проход. Името на селото е дошло от основния поминък на местните – отглеждането на маслодайна роза, която тогава наричали “шипца”. В най-високата си част, пътят през прохода минава край връх “Свети Никола”. Именно на този връх е построен Паметникът на свободата с лъва над главния вход.Великият български поет Иван Вазов е написал епичното стихотворение „Опълченците на Шипка“, което едва ли има българин да не го знае. 

Паметникът е открит на 26 август 1934 г. лично от Н.В. Цар Борис ІІІ. При откриването са присъствали над 100 000 души, от които 80 живи опълченци, преки участници в епичните боеве.
Н.В. Цар Борис III чете речта при откриването на паметника.

Част от речта на Царя:

“ … Всеки паметник обаче е разрушим от времето. Неразрушим е споменът, който живее в поколенията и ги вдъхновява към подвиг. Такъв невидим паметник трябва да издигнем и ние в душите си за великата епопея на Освобождението, за безсмърния подвиг на Шипка и да го предадем на нашите потомци. Пред лицето на ратниците, героите и доблесните опълченци, живи между нас, и пред невидимите гробове на славно загиналите нека кажем, че свято ще пазим спомена за тях … „

Паметникът представлява голяма каменна кула с форма на пресечена пирамида, с височина 31,5 м. Над входа на кулата стои огромен бронзов лъв с дължина 8 м и височина 4 м и с тегло 28 тона. Входът е на северната страна на паметника, а лъва гледа на Изток – точно към друг наш славен връх, свързан с хайдушки подвизи – Бузлуджа. 

Правилното име е “Паметник на борците за свободата” на връх “Свети Никола” край Шипченския проход.

Над входа на музея, точно под лъва, е изписано “НА БОРЦИТѢ ЗА СВОБОДАТА”. 

Паметникът има още три страни – ориентирани условно на изток, юг и запад. На източната е написано ШИПКА, на южната е написано СТАРА-ЗАГОРА, а на западната страна – ШЕЙНОВО. Това са населените места, край които са били най-тежките сражения в първия етап на войната. По обясними причини, най-много снимки на паметника има с лъва над входа и на източната му страна, на която е надписа ШИПКА. Вероятно поради това, а и заради удобното произнасяне, името Шипка се е утвърдило за име на паметника, което са пренесли (особено по времето на комунистическата власт) и върху името на връх “Свети Никола”.  Ако питате мен, виновен е дядо Вазов с името на неговата незабравима ода.

Вероятно много българи така и не знаят, че в самата кула-паметник е уреден нелош музей, с множество снимки и експонати, свързани с тази славна страница от нашата история. И че горе, на самия връх на паметника има площадка, на която може да излезете и да се полюбувате на планинската шир наоколо.

Скулпторът Александър Андреев с макет на бъдещия паметник на Шипка

Ето първоначалния проект и върху кутия за цигари.

В първоначалния си вариант, проектът на паметника предвиждал лъвската фигура да бъде поставена отгоре на кулата.

Защо фигурата на лъва е поставена над входа на паметника ще разберете по-долу.

Има и доста други, малко известни и любопитни факти, за които или не се пише или просто се пренебрегват от историята. Десет от тях представя в блога си „За всекиго по нещо“ Питагорид.

“ … Истинският връх Шипка се намира на север от главното било и превала на прохода и на запад от шосето на около 300 м северно от съвременния паркинг и ресторантчетата около него. Висок е 1232 м. На този връх се е намирало главното командване при отбраната на прохода. Върхът, където се намира днес Паметникът на Свободата се е наричал връх Свети Никола и е висок 1326 м. По времето на социалистическия период е имало практика, много градове и исторически места да се преименуват. И връх Свети Никола не е пощаден и през 1951 г. с указ му е дадено ново име – връх Столетов (на името на генерал Николай Столетов, командирът на Шипченския отряд, към който са причислени и 5 дружини български опълченци). В това не е имало нищо лошо, но по незнайни причини през 1977 г., комунистическото управление отново „решава“ да преименува името на върха, като уж връща историческото му име Шипка. Но става истинска бъркотия, защото връх Шипка вече съществува, и с това преименуване всъщност с едно и също име се именуват два различни върха. Коя умна глава е сторила тази глупост не е известно, но след като се разбира за грешката, на истинския връх Шипка се дава също ново име Малка Шипка. Така че Днешния връх Шипка е „изкуствено“ преместен с около 1 км на юг и е поставен на мястото на връх Свети Никола. Типично за българските абсурди.

Снимка на връх „Свети Никола“ преди изграждането на Паметника на свободата

Идеята за изграждането на паметник е предложена още на заседание на Учредителното народно събрание във Велико Търново през 1879 г. Но тази идея не се осъществява на практика за повече от 45 години. Все пак на местата, където са се водили Шипченските боеве, още през 1880 и 1881 г. са построени възпоминателни паметници, най-големият от които е Големият руски паметник, на мястото където е била „Стоманената батарея“. На самия връх Свети Никола е имало сравнително малък възпоминателен паметник (на мястото където днес се намира „вечният огън“.)

Едва през 1921 г. на конгрес на Опълченското поборническо дружество „Шипка“ се взема решение във връзка с 45-та годишнина от Шипченската епопея да се положат основите на монумент в памет на загиналите руски воини и български опълченци. Избрана е най-високата точка в околността – връх „Свети Никола“. На 24 август 1922 г. по време на тържествата по случай 45-годишнината от Шипченската епопея е положен основният камък на паметника. Но… за самия паметник няма проект. Изготвянето на проекта се забавя цели 3 години и накрая едва на 3 юни 1924 г. е обявен конкурс с краен срок 31 декември 1924 г. За съжаление резултатите от конкурса са анулирани. На 30 ноември 1925 г. се провежда втори конкурс. Най-висока оценка получава проектът на архитект Атанас Донков и скулптура Александър Андреев. На 3 февруари 1926 г. е сключен договорът за започване на строежа с авторите на отличения проект.

Самият строеж започва през пролетта на 1926 г. под ръководството на инж. Богдан Горанов, арх. Минчо Заеков и инж. Иван Данчов. За главен майстор е назначен Илия Мъглов. Той обаче изкарал паметника до нивото на костницата и поради суровите условия хората му се разбягали и изоставили строежа.

Пеньо Атанасов – Бомбето

Инж. Данчов назначава нов главен майстор – Пеньо Атанасов Колев от с. Дралфа, Търговищко, познат още като Пеньо Бомбето, защото постоянно и винаги носел бомбе. През летата на 1927, 1928 и 1929 г. кипи усилената строителна дейност. Три години Пеньо Бомбето и хората му строили паметника. Работниците с нечовешки мъки издържали тежкото изпитание: Кънчо Кавръков от с. Шипка бил майстор на ваденето на камъни. Каменоделците Генчо Ваков, Илия Рашков, Георги Иванов, братята Христо и Георги Димитрови и още десетина души от Габровско с длета оформяли камъните за строежа. Грубите камъни се извозвали от кариерата до върха с два чифта биволи чрез специално изработени метални коли. В една кола можело да се превозят до един тон каменни блокове доломит. Пясъкът са го карали от Мъглиж и Енина до Шипка с каруци, а оттам към върха в сандъци, натоварени на 40 каракачански катъра. Нямало дори коларски път до върха, защото ерозията заличила стария път през прохода. Хората от Шипка и Мъглиж направили нов път доброволно. Цимента, бетонното желязо и дървения материал превозвали от Казанлък до с. Шипка с камиони, а до върха с катърите, волски коли и конски каруци. Времето в планината много често било мъгливо и дъждовно. Строежът вървял трудно и бавно. Каменната кула е завършена в груб строеж едва през лятото на 1929 г. Но през септември същата година строежът изведнъж се спира по политически причини. Както е известно от историята, след Междусъюзническата и Първата Световна война, България претърпява две национални катастрофи и като бита страна трябва да се подчинява на редица международни споразумения.

Според първоначалния проект на паметника, на върха на пресечената пирамида е трябвало да се постави огромен бронзов лъв, който да гледа на север. Лъвът бил вече отлят в Софийския военен Арсенал от група майстори, начело със Стефан Вежански по проект на скулптура Кирил Шиваров. Но именно този 8-метров лъв създал много проблеми на авторите на проекта и на българските правителства по време на строежа на мемориала. Самият лъв бил изготвен от 28 бронзови черупки с общо тегло 28 тона. Трябвало да се пренесе на върха на части и там да се сглоби като обемен пъзел. Мулета и катъри изтеглят лъва до заветния връх. И тъкмо когато работниците умуват как да го качат на кулата, румънското правителство остро протестира. „Не може българският национален символ да гледа на север! Това намирисва на териториални претенции!“, отсичат власите, които вече са заграбили Южна Добруджа. Възниква сериозен политически натиск от страна на Румънското правителство. Тогава министерският съвет се събрал и решил лъвът да се обърне на юг, архитектурният проект го позволявал. Веднага след тази стъпка обаче едновременно реагирали Гърция и Турция. Все още били пресни спомените от Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война и всички гледали на България с лошо око. Намеквало се е, че с този акт българите търсели реванш за Ньойския договор.

Под този международен натиск от Румъния, Гърция и Турция, нашите политици вместо упорито да отстояват позицията си, се прекланят в кръста и „свалят“ лъва от върха на паметника и го „поставят“ на козирката над главния вход от северната страна при това обърнат на… запад. Сега мълниеносно реагирала Сърбия. Дали пък българите не търсят някакъв реванш за Македония и Западните покрайнини? Сръбският посланик дори връчил официална нота на външното министерство. „Погледът на българския лъв на запад пречел на двустранните отношения между двете страни.“ И така, пак се събрал Министерският съвет и накрая било взето решение лъвът да гледа на изток, откъдето са дошли Освободителите. След това решение, българите приели всичко на майтап. Те се шегували, че лъвът гледа към Черно море, защото рибите в него са неми и не могат да протестират, а кабинетите на двама министри се занимавали с „въртенето на лъва в различните посоки на света…“. Така строежът на прекроеният паметник продължава отново през 1931 г. Трябвало да се постави фигурата на лъва над главния вход на вече построения паметник и да се направят окончателните довършителни работи. За тези дейности са включени и части на трудовата повинност от Стара Загора.

Второто полагане основния камък на паметника на връх „Св. Никола”. 5 септ 1926 г.

В блога си „За всекиго по нещо“ Питагорид пише:
Искам да споделя и няколко любопитни факти които ми е разказал моя дядо, който е взел пряко участие при монтажа на бронзовия лъв. Дядо ми е бил трудовашки уредник и е водел трудовашка чета от така наречената „трудова повинност“, въведена още от Александър Стамболийски. Трудовашката чета е наброявала около 30 човека, съставена предимно от неграмотни млади момчета, а той е бил техен „началник“. А бе, казано по друг начин „трудовашки фелдфебел“. Паметникът е изграден на грубо от каменни блокове доломит. Главната врата от север е направена от желязо и доставена за монтаж. Оказало се обаче, че един огромен каменен блок пречел вратата да бъде монтирана на мястото си. Повече от 10 см от камъка трябвало да се премахне, за да влезе вратата в отвора, предвиден за нея. Вместо каменоделци бил поканен един италианец, който се наел да премахне пречещото парче чрез контролирано взривяване. Той пробил седем отвора и поставил определено количество взривно вещество. След взрива камъкът бил отсечен с точност до милиметри и вратата влязла абсолютно точно на мястото си.

И още един любопитен факт за Шипченските боеве. Става въпрос за пълното лунно затъмнение, което е станало на 11 срещу 12 август 1877 (стар стил), в най-напрегнатата нощ от шипченската епопея.

Друго, с което често се спекулира, това е че боевете на Шипка са продължили само три дни. Това не е вярно. След спасяването на прохода, боевете продължават с нестихваща сила още три дни, през които са дадени и най-много жертви от страна на руските войски. Освен това на 17 септември 1877 г. Сюлейман паша прави още един отчаян набег към Шипченската позиция.

Истинската трагедия на Шипка е била при така нареченото „Шипченско стоене“ през лютата зима на 1877-1878 г. Тогава са умрели от болести и студ над 9000 руски войни. Може би много са чували фразата: „На Шипка всичко е спокойно!“. Такъв е бил ежедневния рапорт на командващия Шипченската позиция генерал Радецки“.

край на цитата

Паметниците, издигнати на връх “Свети Никола” непосредствено след Освобождението, посветени на загиналите през Руско-турската война от 1877-1878 г., заедно с новооткритите “Паметник на загиналите за свободата” и монументът на връх Бузлуджа влизат в състава на Национален парк-музей ШИПКА-БУЗЛУДЖА. В този парк-музей е и храмът-паметник „Рождество Христово” до село Шипка, популярен като Шипченски манастир. Този храм, строен от 1885 до 1902 година в стила на руските църкви от 17 век, е посветен на загиналите руски офицери и войници през освободителната за българския народ война.

Снимки на Храм-паметника „Рождество Христово“ край село Шипка.

И няколко снимки на другите паметници край връх „Свети Никола“.

Нека винаги помним тези славни, но и мрачни времена на кръв, пот, героизъм и смърт. И нека направим така, че никога повече да не се повтарят. Нека не гледаме на този връх само като на “паметника Шипка”, за едното селфи, но и да вникваме в смисъла му и да познаваме повече неговата история и символика.

И да я предадем на поколенията след нас.

снимките към статията са част от колекцията фотографии от България в

ИСТОРИЧЕСКИ ФОТО ПАРК

“РЕТРО БЪЛГАРИЯ”.

За автора

Вашият коментар