Всички знаем, че днес датираме времето по Григорианския календар. По-рано е било по Юлианския календар. Кои са тези Григорий и Юлий, чиито имена носят тези две календарни системи, всеки може да научи в интернет. За тях е писано много. Това, което няма да намерите така лесно, е информация за това колко време е отнело на различните държави по света да преминат на новата календарна система. Аз събрах тази информация и сега ще ви запозная с нея. Оказва се, че по различните земи на Европа и Америка преходът от Юлианския към по-точния Григориански календар е станал в различно време. Този процес се е влачил цели 300 години! Започнал с папската була на папа Григори XIII от 1582 г., този процес е продължил чак до третото десетилетие на 20-и век.
От снимката виждаме, кои държави са възприели новия календар още с издаването на папската була, а кои са направили този преход по-късно. Под снимката също така съм показал колко дни е трябвало да се добавят при прехода в различните векове.

през 1500-те години – 10 дни.
през 1600-те години – 10 дни.
през 1700-те години – 11 дни.
през 1800-те години – 12 дни.
през 1900-те години – 13 дни.
Интересен е случаят със Швеция.
Там са решили да добавят тези дни постепенно, като няколко следващи години обявяват за високосни, докато се набавят нужния брой дни. Последната година от този преход дори е била двойно високосна, поради грешка в изчисленията. В крайна сметка те отново се върнали на Юлиянския календар и после отново преминали на Григориански, но без преход, а направили като останалите държави.
Интересен е и случаят с американските щати – преходът е ставал постепенно – от Изток на Запад, в протежение на над 100 години!
Всичко това ме накара да се замисля доколко можем да вярваме на датирането на определени исторически събития, документи и времеви периоди, описани в тях. Защото за всички исторически събития и личности съдим по официални или неофициални писмени документи от онова време. Интересното е и това, че много от тези документи са писани от хора, които са жители в различни държави и много често някои от тях са имали друг календар от държавата, в която са се случили описваните събития.
Представете си днес, пътувайки през Европа от държава в държава, как постоянно трябва да си сменяме календара и да се съобразяваме, кой ден от седмицата става, когато преминем някоя граница. Кога кой светски или църковен празник се провежда, каква дата да запишем върху сключения договор, кога влиза той в действие и докога е валиден? Кога е произведена една стока и кога изтича срока на годност? Та то никакво единство в празниците не е имало, а знаем, че често те са определяли и важните исторически събития – били са повод за едно или друго начинание. Освен това, да не забравяме, че дори и след преминаването на новия Грегориански календар, сред народа все още остават старите традиции за празнуване, които много трудно могат да се променят, та дори никак. Това явление ние виждаме и днес навсякъде по света, как първо се чества по нов стил и след около две седмици – по стар.
Има и още едно интересно обстоятелство.
През 16 век се оформя понятието за рождената дата на Исус Христос, което дава основата на новото летоборене.
Всеки народ е водел свое собствено летоброене, и в голяма степен то се е различавало от летоброенето на другите. Преходът на държавите към новото летоброене (от Христа) също се е осъществявал в продължителен период от време.
Добре известен е случаят с Руската империя при Петър I, когато с указ е въведено летоброенето „от Христа“.
На 20 декември 1699 г, с указ на императора, е постановено Новата година да се чества не на 1 септември, както е било досега, а на 1 януари. Така тази година е била само 3 месеца – от 1 септември до 1 януари. Освен това, на първи януари е указано, че настъпва новата 1700 година, а не както дотогава 7208 година от сътворението на света. Такова летоброене, от сътворението на света, са имали немалко държави, докато други са отброявали летáта “от Адама”, което е била друга система.
И в цялата тази объркана ситуация нас се опитват да ни убедят, че всичко в историята е ясно датирано? Или поне, че за разлика от древността, в последните векове всичко е ясно документирано. Съмнявам се и в това. Особено след като църквата продължава да следва старото летоброене и стария календар. Нека не забравяме, че огромна част от писмените източници, запазени до днес, са писани и преписвани именно от монасите по манастирите, поради това, че там по-рядко са достигали зверствата на войните. В повечето от случаите манастирите затова и са били създавани – да са своеобразни издателства на литературата през средните векове.

А как е станало приемането на Григорианскя календар в България?
След оживени тридневни препирни в 17-ото Обикновено народно събрание на 14 март 1916 г. е приет закона „За въвеждане Григорианския календар. Той е обнародван в „Държавен вестник“ на 21 март. Промяната е описана в неговия член 1 (от общо шест):
„От първий априлъ, хилядо деветстотин и шестнадесета година, времеброението въ Царство България става по новия стилъ – Григорианския календаръ. Денътъ тридесетъ и първий мартъ, хилядо деветстотин и шестнадесета година, остава последенъ денъ, броенъ по стария календаръ, и на следващия след него денъ веднага влиза в сила новиятъ съ дата четиринадесетий априлъ хилядо деветстотин и шестнадесета година, като начало на новото времеброение въ Царството.„
Един парадокс лъсва в самото начало – нещо, на което законодателят не е обърнал внимание. Написал е „От първий априлъ“ 1916-а и по този начин се е позовал на дата, каквато изобщо не е имало (1 април вече е бил 14 април по новия календар).