В древни времена Черно море е било свързано не само със Средиземно море, чрез пролива при Константинопол (наричан Тракийски босфóр, а също и Симплегатски пролив), но и с Азовско море, което тогава било с името Меотидско езеро) чрез Керченския пролив (наричан Таврийски босфóр).
Едно от ранните имена на Черно море е Аксенско море. Имената, запазени до днес, са давани от византийските хронисти. Отначало то било опасно, защото било пълно с пиратстващи племена от север и те го наричали Понт Аксенос (Негостоприемно море). След време изтребили пиратстващите племена и нарекли морето вече Понт Евксенос, тоест Гостоприемно. Заради това, че водите от Азовско море, което тогава било по-скоро силно заблатена територия, се вливали в Черно море, било наричано Палус Меотидис, което означавало “майката на Черно море”. Смятало се е, че то пълни водите на Черно море. По-късно името се променило на Меотидско езеро, а също така му казвали и Темеринда.
На тази карта от 17-и век, която представя данни от по-стара карта, виждаме много интересни неща. А именно, че в източната част на Европейския континент е имало огромна водна мрежа от връзки с основните океани около Азия. На картата виждаме, че Черно море е било свързано с Касписко море чрез Азовско море. А Каспийско пък било свъзрано на юг с Персийския залив и Арабско море, а на север с кораб се е отивало чак до Ледовития океан, наричан тогава Скитско море или Тартарско море.
Картата е от 1792 г., издадена от Делил де Сале и е озаглавена „Карта на Каспийско море в 4 епохи (4 карти)“. Горната лява карта се явява предположителна, според тогавашните научни достижения. Надписът под картата обяснява, че Каспийско море първоначално се е свързвало с големите водни басейни на север и на юг.
Сега тези водни връзки са изчезнали, но следите са останали. Ако обърнем поглед на север ще видим как водата, разляла се на изток от планинския масив Урал, наричана тогава Рипейски или Римнишки планини, е отделяла Азия от Европа по един естествен начин. Днес на това място се простира Западно сибирската низина. Там реките текат много бавно, с множество извивки и създават огромни разливи с блатисти райони. Това е така поради изключително малкия наклон на низината, която е била корито на древни морета. Там днес са огромните залежи на природен газ и нефт. Тоест, можем спокойно да твърдим, че Европа е била отделен континент в миналото. Поне според определението за континенти, като отделени от морета или океани огромни масиви суша. Ако разгледаме картата по-горе, ще видим, че районът на Турция, наричан тогава Натолия и част от Ирак са откъснати от основния континент Азия и формират “остров”, наречен по-късно Мала Азия. В този “остров” влиза и целия Кавказ, както и полуостров Арабия. Това е много важно, защото когато в историческите документи се споменава Мала Азия, според тази карта, това може да са земите и на днешния Близък Изток до Йемен. Знаем, че тези земи са били известни като „Пътят на тамяна“, който се е добивал в южната част на Арабския полуостров.
Забелязваме, че полуостров Крим е бил остров, напълно отделен от останалата суша наоколо, което е напълно естествено при толкова заляти с вода земи, които днес са суша. А доказателство за това, че тази суша по-рано е била залята с вода е изключително бързото засушаване на каспийския район. За няколко десетки години Аралско море, което в древността е било едно с Касписко море, е напълно изчезнало. Намáля своя обем и самото Касписко море, защото то се е превърнало от проходно в затворено море.
На картата се вижда и голяма водна връзка на запад от Каспийско море покрай река Волга, която се е простирала кой знае докъде. Много вероятно да е осигурявало корабоплаване до Балтийско море, наричано тогава Венедски залив, Сарматско или Варяжско море. А сегашното си име то носи, защото известно време е било оградено от множество блатисти области, остатъци от древната водна връзка с южните морета. Името на езерото Балатон има сходен произход – в древността е наричано Блатненско езеро или направо Блатно езеро. На латински е Lacus Pelso, което означава плитко езеро.
През 1468-1474 г. в своя дневник “Хождение за три моря” (Пътешествие през три морета) тверският търговец Афанасий Никитин описва своето драматично и изпълнено с много повратности пътешесвтие до Индия. Тръгвайки с кораб по река Волга, прекосявайки с кораб Каспийско море, той се насочва към Индия, преминавайки през земите на Персия.
Ако отворим днес световния атлас, ще видим ясно остатъка от водната връзка между района на Баку и залива на Кувейт. Неслучайно там са едни от най-богатите залежи на нефт. Така че, воден път до Индия европейците са имали много по-рано от “великите географски открития”.
И едно малко отклонение!
На тази карта от края на 17-и век (защото данните за нея са от много по-ранен период от годината на издаването ѝ) ясно е отбелязан канал, който е свързвал река Волга с река Дон в най-тесния участък между двете поречия, по-малко от 70 км. Между реките Волга и Дон сега има изкуствен канал, но такъв не е построен едва в 20 век, а доста по-рано.
картите към статията са част от колекцията от стари географски карти в
ИСТОРИЧЕСКИ ФОТО ПАРК
За автора
