А защо в българските болници няма библиотеки?

На българското здравеопазване сякаш все нещо му куца. Къде липсва модерна технология, къде адекватна администрация, къде средства. С годините свикнахме да асоциираме българските държавни болници с място за умирачка, а не за спасяване. Място, на което не желаем да стъпим, дори ако животът ни зависи от него.

Разбира се, има хора, които се борят против тези неоспорими факти, с желание да ги изменят. Ще Ви запознаем с една такава, съвсем прясно сформирана организация – Институт за здравни активности и технологии – сдружение, създадено от пловдивски специалисти в областта на здравния сектор. Членовете са седем – психолози, трима лекари, специалист по хранене и спортен специалист. Дейността е насочена към здравеопазване, хора в неравностойно положение, в следствие на заболяване, и технологични иновации за родните медицински центрове.

Първата им инициатива е т.нар. „Библиотеки в болници“, която стартира на 1 юни. Идеята е да се обособят и обзаведат библиотеки или читателски кътове в болниците, първоначално в Пловдив и района. Практика, съществуваща във всяка развита западна страна. Тя възниква в амбициите на екипа и защото знаят какво е да си медик, и защото знаят какво е да си пациент.

„На всеки от нас му се налага рано или късно да постъпи в болнично заведение за по-дълъг престой. Това време не е особено приятно, но е по-ползотворно, ако прекараш няколко часа с книга, вместо постоянно загледан в екраните. Така пациентите отвличат вниманието си от лоши мисли, научават нещо ново. Има хора, които когато прочетат една-две книги, започват да четат засилено и след излизането си. Случката, която преобърна нещата за мен, бе с едно младо, двадесетина годишно момиче, което можеше да чете, колкото да се оправи в магазина. Четенето за семейството ѝ беше тема табу. В болницата попадна на едно списание, и то не модно, от което интересът му се пробуди. В последствие започна да чете много, завърши образование и т.н.

При детските отделения също има огромна нужда от книги. Децата често стават хиперактивни, защото след процедури няма какво да правят. Освен това има деца с хронични заболявания, които постъпват за много дълго време и по много често, в продължение на години. За тях литературата е много полезна – не само художествената, но и образователната, за да наваксат и с обучението си. Не на последно място, тези два-три часа, прекарани с книга, дават възможност на болничния персонал спокойно да свърши и други задължения“, разказва за MediaCafe Жанета Черпокова от сдружението.

За тези два месеца в кампанията са се включили над 900 дарители от цялата страна, а книгите надхвърлят 10 000. Включват се и фирми, ситуирани извън Пловдив, няколко издателства, включително издателството на СУ „Климент Охридски“, Нов български университет, други неправителствени организации. Подкрепа към акцията отправя и български start-up за електронни резюмета на книги, който предоставя дванадесетмесечен достъп на всички включили се болници и пациенти, при който безплатно могат да слушат аудио резюмето на книгите и да решат коя им е интересна.

В Пловдив оборудвани са библиотеки в МБАЛ „Свети Пантелеймон“, МБАЛ– Пловдив към ВМА, двете Детски отделения на  УМБАЛ „Св. Георги“. Другите градове, на които са дарявали, са Раковски, Карлово, Смолян, Златоград, Първомай, Мадан, предстоят Стара Загора и Кърджали. Засега има изобилие от книги за възрастни, но организацията набира и детски книжки. Единствено за клиниката по детска хирургия към УМБАЛ „Св. Георги“, се набират таблети, защото детски кът има отдавна, а технологиите ще позволят на специалистите да провеждат музикотерапия на децата в Интензивното отделение.

И макар дарителите на книги да са многобройни, често се оказва, че те няма къде да бъдат наредени, защото болниците тепърва обособяват библиотечно пространство във вече неизползвани столови, в коридорите или други зали, които са достъпни за всички, без да се образува струпване и без да пречат на отделенията за по-тежки заболявания. Затова освен литература кампанията се нуждае и от рафтове и етажерки – без никакви претенции, просто да вършат работа. За момента такива са закупувани от членовете на екипа с лични средства, понякога и семействата сглобяват рафтчета и ги подаряват, а производител от Раковски ръчно е сглобил библиотеки във формата на детски къщички.

Другото, което би помогнало, е сдружението да има повече доброволци, които да помагат за самия транспорт или да са на местно ниво. Засега има хора, които се отзовават епизодично, но заради пандемичното положение се внимава и в това отношение. От септември предстои кампанията да стане национална и да се сформират библиотеки, ако не във всеки град, то поне в колкото се може повече.

Когато с Жанета си зададохме въпроса: „Защо вече няма библиотеки в болниците, както е имало в някои от тях по време на социализма“, осъзнахме, че не можем да дадем конкретен отговор.

„Според мен това е разход за здравеопазването. Трябва да има помещение, библиотекар, който да работи там и да следи за взимането и връщането на книгите, трябва да се купуват нови книги, трябва да се поддържат. Просто в някакъв момент практиката е прекъсната, а навсякъде по света тя продължава“, заключва тя.

Ако и Вие желаете да се включите в каузата по някакъв начин, може да пишете на екипа във фейсбук страницата им – ТУК.

Вашият коментар