Любозар Фратев: Операта наистина не е приоритет, а това е много жалко

MediaCafe продължава да търси компетентни мнения по дългогодишния проблем с липсата на сграда за Пловдивската опера. Следващият общественик, с когото разговаряме по темата, е Любозар Фратев – учредител на Фондация „Дом за Пловдивската опера“. Освен успешен бизнесмен и ценител на културата, Любозар Фратев е и един от радетелите  за това Операта да има сграда, отговаряща на претенциите на Пловдив за културен център на България.

През 2010 година е сред 20 000 пловдивчани, които предотвратяват затварянето на Операта, а от 2016 година, заедно със своите съмишленици – доц. д-р инж. Никола Добрев, арх. Илко Николов, д-р Мариана Чолакова и ик. Георги Стоев, учредяват Фондацията, имаща за цел да подпомогне Пловдив в намирането на решение за построяване на нова сграда за една от културните емблеми на града.

Предлагаме на вниманието на нашите читатели втората част от разговора ни с Любозар Фратев по темата „Дом за Пловдивската опера“.

Къде трябва да бъде изграден новият дом на операта? Когато разговарях с арх. Антоанета Топалова, тя изрази мнение, че най-подходящо би било той да бъде ситуиран в Панаира, като не изключваше възможността за атракция на остров Адата, „казармите“ зад паметника на Съединението, както и сградата на Пощата.

През 2016-та година, когато това все още не беше тема, аз посегнах към нея, тъй като съм генно увреден за обществените проблеми. Дядо ми е един от учредителите на Старозагорската опера – свирил е на флейта, като е бил част от сформирания самодеен състав, превърнал се впоследствие в първата извънстолична опера. После тя изгоря и в годините, и аз и синът ми, помагахме на Старозагорската опера.

Та тогава поканих Никола Добрев, Марияна Чолакова, Илко Николов и Георги Стоев.  Направихме едно събиране в зала „Съединение“ на Историческия музей, на което присъстваха наши приятели и заинтересованото гражданство. Споделихме, че имаме такава идея, прие се всичко много добре. Бяхме подготвили пет места, които считахме, че са много подходящи за опера. Сред тях бяха както казармите зад паметника на Съединението, за които арх.Илко Николов се аргументира с излаза към Марица. Говорихме дори с Министерство на отбраната по въпроса дали може да се ползва пространството в задната част на парцела им, тъй като в голямата сграда зад самия паметник се намира командване, което няма как да премести локацията си. Тогава генерал  Константин Попов беше началник на отбраната и беше споделил, че този въпрос може да се реши, но и там мястото е недостатъчно.

Сред вариантите също така беше и Панаира, както и терен в район Тракия. Там Никола Добрев предложи едни 20 декара до пощата, но все още Тракия не се възприема като част от центъра на града.

Аз също смятам, че Панаирът е най-подходящото място. Там и сега има паркинг за 300-400 автомобила, което е важно. В обсъждания терен няма води , защото на мястото на Първа палата подземните води на Марица няма, т.к. северната част на брега е висока. Идеята ни тогава беше това да се случи чрез Пълдин туринвест. Общината, като ѝ свалиха дяловете на 25%, до момента не е взела нито един лев дивидент. Вариант е да се каже –  даваме ви тези 25%, правим сделка за част от Панаира и мястото  става общинско. Да не говорим за другото, срещу което тогава скочиха политиците. Преди време Гергов беше казал, че е готов да дари парцел в Панаира с условието там да се построи сграда на Операта. Мен лично не ме е срам от тези неща. Аз няма да го взема, ще го вземе общината, а тя ще го направи в полза на града. За дарителя ще остане удовлетворението, че в този град е оставил нещо.

А какво мислите за идеята в „Гладно поле“ да се обособи голям парк, който да приюти културните институции, включително там да се изгради Дом на операта?

Струва ми се малко далече, но въпросът, който в момента стои пред нас, даже не е на кое място да бъде операта. Ако говорим за конкретни стъпки, първо трябва да се реши въпросът с Концертна зала – да се възложи и да се избере изпълнител на направения проект. Да се актуализират скиците и документите, които бяха дадени за проектиране., за да може одиторската фирма, на която Министерството на културата е възложила да погледне проекта и да го одобри, да види актуални скици.  Случи ли се това, най-накрая да започне да се ремонтира Концертна зала.

Следващият въпрос е да намерим най-добрия модел за финансиране на построяването на нова сграда за операта, както и за нейното управление.

А докато това се случи?

Междувременно текущите културни потребности на Пловдив и на цялата тази общност около града и гостите на града, трябва да бъдат пренасочени към кино Космос, когато ремонтът на същия бъде завършен. Тогава би трябвало основната дейност на ГДК „Борис Христов“ да бъде прехвърлена там, а Операта да се стационира изцяло в Дома на културата до момента, в който се построи новата ѝ сграда. Това би могло да се случи в рамките на десетина години, тъй като една красива и модерна сграда не може да се построи просто така. Но не може да си позволим повече да растат поколения, които да не вкусват и да не получават елементарни познания по музикална култура и т.н. Защото тези хора ще пораснат, ще станат на 18 години, ще станат избиратели и после ще си избират……

Какво може да се направи и как местната власт може да участва активно в тези процеси, които да преодолеят липсите на сгради и сцени?

Ролята тук на общината е много важна.  Да се даде едно рамо, за да се оправят тези документи, скици, за да може да се движи ремонтът на Концертна зала. Ремонтът в кино Космос да се задейства, за да се пусне и да има и там една сцена. Да не говорим, че общината може да съдейства, да бъде активна към Министерството на отбраната, за да се ремонтира Военният клуб. Ето още една сцена. Тези неща трябва да се направят, за да може на този град и неговите творци да им се дадат възможности да работят, на гостуващите артисти да има къде да представят спектаклите си, туристите да има къде да отидат.

Скоро научих, че някой е взел кино „Гео Милев“. Може да се види как да им се помогне на тези хора – не с пари, а ако е необходимо някоя скица да се издаде, някой да подпише нещо, да стане културен център. Това е още една сцена. Това може да направи общината. Може да натиска Министерството на културата за съдействие, както и да търси парцели, на които да се строят нови културни центрове. Ако пък нямат някакви визионерски нагласи, нека да го направят така, както го правят в Стара Загора, в Русе, във Варна, в Бургас.

Многомилионният ремонт на съществуващата сграда на ГДК на практика бе пълен провал.

В Дома на културата станаха такива неща… Отчитам го и като мой неуспех. Тогава бях общински съветник и се опитах да се намеся в този ремонт. Славчо Атанасов беше назначил Стефан Димитров – специалист от София, който е правил ремонта на Народния театър „Иван Вазов“, участвал е в строителството на НДК, явно човек с опит. Намерих този човек и когато започна да ми показва нещата, за които се бори и за които не може да получи подкрепа от този, който го е повикал и който му плаща. Гримьорните – кой уважаващ себе си артист ще дойде и ще влезе в такава гримьорна, тоалетна, на такива тесни сцена, оркестрина и т.н. А пък за „скопения“ салон, за наклона му, за седалките, да не говорим за акустиката. Нина Найденова какви пари дава, за да може да нагласи звука всеки път. Аз плащам един път в годината абонамент за операта и в началото си бях избрал да съм на втория ред на балкона . Ами не се чува! На втората година казах, че искам на осмия ред, на деветия ред.

Сметката за ремонта на ГДК излезе около 20 милиона лева, като трябваше да струва 10 милиона. Да не говорим, че трябваше да има паркинг под площада и т.н. Но в крайна сметка наистина всичко е въпрос на приоритети.

Нещо за финал на този първи, но не последен разговор по темата?

Искам да бъда разбран правилно. На мен не ми трябва опера за лично ползване. Не е въпросът в това някой да каже „На Фратев му трябва опера, дайте там еди-колко си милиона, постройте на Фратев да ходи на опера“. Аз съм ходил на опера в Стара Загора и ще продължа да ходя и там,и в София. Помогнах и на оперния фестивал на Софийска опера в Белоградчик, като купихме два реда столове от Италия, за да стане по-комфортно и по-уютно на обичащите културата в малкото градче.

В крайна сметка, ако ти нямаш такива приоритети за теб и хората около теб, ако не искаш твоите внуци и правнуци да са по-добри от теб…Та много точно е казано, че към момента Операта не е приоритет. Много точно, но и много жалко!

ОЩЕ ПО ТЕМАТА:

Любозар Фратев: Един бивш кмет ми каза „че кой ходи в Пловдив на опера?“

Главният архитект на Пловдив: Операта не е приоритет за града

Антоанета Топалова: Най-доброто място за Опера е югозападната част на Панаира

Коментари (2)

  1. Чудесно интервю на г-н Фратев. Трябва да продължи тази тема. Нека се види, кой какво прави по нея. Както е казан -, по делата им ще ги познаете.
    Мисля си за интервюто на главния архитект на Пловдив за операта – беше по-добре да не казва нищо. Мълчанието наистина понякога е злато!

    Отговор
  2. Хора сме. С различно разбиране за това кое е изкуство и кое не. Операта е едно от изкуствата, които много хора не разбират, а голяма част от тях и не харесват. Нека не съдим от своята камбанария, а да приемем, че всеки човек може (а и трябва) да има свое мнение и да го отстоява.

    Отговор

Вашият коментар