Любозар Фратев: Един бивш кмет ми каза „че кой ходи в Пловдив на опера?“

MediaCafe продължава да търси компетентни мнения по дългогодишния проблем с липсата на сграда за Пловдивската опера. Следващият общественик, с когото разговаряме по темата, е Любозар Фратев – учредител на Фондация „Дом за Пловдивската опера“. Освен успешен бизнесмен и ценител на културата, Любозар Фратев е и един от радетелите  за това Операта да има сграда, отговаряща на претенциите на Пловдив за културен център на България.

През 2010 година е сред 20 000 пловдивчани, които предотвратяват затварянето на Операта, а от 2016 година, заедно със своите съмишленици – доц. д-р инж. Никола Добрев, арх. Илко Николов, д-р Мариана Чолакова и ик. Георги Стоев, учредяват Фондацията, имаща за цел да подпомогне Пловдив в намирането на решение за построяване на нова сграда за една от културните емблеми на града.

Г-н Фратев, какво мислите за настоящата ситуация с щекотливата за пловдивчани тема „Дом на операта“? В тотален застой ли е или има някакви опити да се прави нещо по въпроса?

Ако някой нещо прави, това сме ние от Фондацията. Въпреки това не сме доволни от темпа, с който се движим, с оглед потенциала и възможностите, с които разполагаме. В екипа ни са най-качествените и подходящи за реализирането на идеята хора, прегърнали толкова значима обществена кауза. Дали толкова са ни възможностите, дали съпротивлението е голямо, дали мечтите ни са по-големи, не знам, но към този момент положението е такова.

И все пак, какво правите, след като твърдите, че единствено вие работите по проблема?

В момента търсим изпълнител за проучване с тема „Изследване на моделите за изграждане и управление на сграда за пловдивската опера“.  Това малко излиза от по-дребните неща – този парцел, онзи парцел, Партийния дом, кино Космос и т.н. Ние се върнахме една крачка назад, защото действително това е идеята, защото не е безинтересно как ще се управлява това нещо. Първо – ако има парцел, как ще се построи, с какви средства ще се построи? За това изследване сме направили задание. В момента търсим подходящ изпълнител.  Георги Стоев и Марияна Чолакова са поели този ангажимент да търсят от фондации и неправителствени организации най-добрите примери в Европа и по света, както по отношение на изграждането, така и по отношение на управлението на подобна сграда.

Не може да нямате някакви предварителни нагласи. Какви са очакванията ви от това проучване?

Изграждането и поддържането на такава сграда би следвало да се отдели от творческата дейност. Институцията Опера да развива своята творческа дейност, но сградата да се менажира отделно. Тук не става дума за някакви печалби, а за едно истинско менажиране.  Поради тази причина искаме да изследваме този модел – да видим какво е в Осло, какво е в Метрополитен, какво е в Болшой театър и т.н. Да, запознати сме, но по-скоро като лични впечатления. Поради тази причина искаме задълбочено проучване, което да покаже как е по света и как бихме могли ние да го направим в наши условия.

Как си представяте реализацията и администрирането на една нова сграда за Операта?

Представяме си реализацията в няколко стъпки. Държавата или общината предоставят за  целта парцел. Създава се акционерно дружество, изготвя се проектна документация с количествено-стойностна сметка. Ще струва, да кажем, 30 милиона или 40 милиона. Парцелът струва еди-колко си, съответно държавата или общината има еди-какъв си процент. Дайте сега да видим кой колко може да даде. Бяхме говорили с Фонда на фондовете. Имаше възможност, това беше миналата година. Можеха да осигурят до 60 милиона за построяването на Опера по проекта „Региони в растеж“. И имахме един разчет, в който държавата дава еди-каква си субсидия на операта, за 10 години субсидията прави еди-колко си. Операта влиза с този дял в акционерното дружество и останалото – ако има частни инвеститори се включват, ако няма – може да се пуснат като облигации, както нашите деди са правили – кой ще даде левче, кой пет. Хората ще бъдат акционери, ще получават някакъв дял или ако искат да правят дарения и т.н. Знаете – 100 фамилии в Милано са изградили  Миланската скала след бомбардировките на американците, които са искали да разрушат символа и духа на Италия, събаряйки операта. Сега, дали ние тук имаме 100 семейства, дали могат да го направят, това не знам. Аз никога не съм си поставял задача, че мога да платя един такъв строеж. Впрочем, когато Старозагорската опера изгоря, майка ми и баща ми си даваха пенсиите, като дарения, за да бъде възстановена. Така и ние можем да дадем нещо, кой колкото може. Ние петимата от УС на Фондацията, гарантирам това, никога не сме си поставяли задача да печелим и да имаме някаква корист от това нещо.

Имало ли е други възможности, които сте обсъждали във времето?

Да, имаше. На една среща при кмета, той предложи като вариант да се предостави Дома на културата на операта за управление, а основната част от дейностите на ГДК да се осъществяват в кино Космос. Разбира се, кино Космос дотогава трябва да се ремонтира и т.н. За тази цел се разбрахме да се направи една работна група, а специалисти да седнат и да кажат: такива са разходите на ГДК, такива са разходите на Операта и да преценим може ли това нещо да се случи. За съжаление, въпросната среща беше с отрицателен резултат. На нея от наше име присъстваха икономистът Георги Стоев и юристката Марта Божикова – хора, работещи за каузата абсолютно безвъзмездно. Спомням си, че след това те се върнаха разочаровани, тъй като явно никой не е успял да избяга от собствените си интереси за бъдещото администриране и управление на тези процеси.  След това аз започнах да пиша писма до кмета, за да ни предоставят точна сметка на приходите и разходите в ГДК. Кметът беше казал да се сложат на масата числата. Едно писмо, второ писмо, отговориха в даден момент и дадоха сметката. Между другото тя е много интересна – разликата между приходите и разходите на ГДК е 52 хиляди лева, които във всички случаи, при един добър мениджмънт, да кажем, на Операта, ще се покрият и няма да бъдат на загуба.

Къде е заровен конфликтът и какви интереси пречат на подобна идея да бъде реализирана?

Не е тайна, че в ГДК върви и се проповядва друга култура, която се предлага на хората. Как се взима сцена и т.н. е тема на друг разговор, но проблемът за операта е наличен. Не е нормално да не можеш да се подготвиш да направиш една нова постановка, за която трябват поне пет репетиции. Операта трябва да има своя сцена, а не да носи непрекъснато тонове декори от единия край на града до другия, защото еди-кой си щял да идва от някъде си, за да си направи халтурката. Това не е работа. Същото е и с Античния театър.

Винаги е възможно някой да се противи на това, което предлагаме, мислейки, че някой нещо ще вземе. Има и такава опасност, разбира се,  затова този мениджмънт трябва да е различен. Той трябва да е с разбиране и с подход към културата. И все пак трябва да има някаква стойност – кое и как. Защото един бивш кмет ми казваше „Че кой ходи в Пловдив на опера?“, а аз му отговорих, че преди 140 години, когато нашите прадядовци са строили училища, едва 3% от българите са били грамотни. А през това време са се правили и читалища. И те за това са били правени, за да се ограмотят хората.

А какво се случва с Концертна зала?

Другата ни борба е Концертна зала, макар че Жоро Стоев от време навреме ме дърпа назад, като ми казва „чакай сега, нали задачата ни е Дом за операта“. Аз казвам „да, но все пак това е една кауза“. Когато започнахме да се ангажираме с проблема, за Концертна зала не беше направено нищо. Първо направихме задание за ремонта. Всички съгласувания вървяха чрез  арх.Илко Николов, който като наш член и представител  ходеше безброй пъти до София. Най-накрая нещата потръгнаха, но, вижте, проектът е приет от по-миналата година. Уж всичко е наред, има пари, а още не може да се възложи обществена поръчка, за да се избере строител и да започне ремонта. Ние искахме да имаме обновена зала за 2019-та година, когато Европейската столица на културата изпитваше вопиюща нужда от сцени за богатия си културен календар.

Казахте 2019-та година. Пловдив се окичи с титлата „Европейска столица на културата“ на практика без достатъчно места, където същата тази култура да бъде представена.

Пловдив има остър дефицит на сцени. И това е причината за това напрежение и тези сблъсъци. Ако имахме достатъчно сцени, нямаше да има никакъв проблем. Всички чакат трите месеца на лятото, за да се отвори Античния театър. А като завали един дъжд, къде ще отидат?

И знаете ли сега докъде я докарахме Концертна зала? Ще трябва да чакаме отново преиздаване и съгласуване на базовите документи, по които бе извършено проектирането, защото процедурите в Министерството на културата се проточиха безобразно дълго.

Операта тук няма вина. Аз също писах до Общината и МК, за да кажат какви са проблемите, кой бави тези процеси, но, така или иначе, фактите са такива.

Къде е тежестта на Общината във всички тези процеси? Защо вие трябва да натискате по този въпрос, при положение, че това би трябвало да е ангажимент на тези, които са оторизирани да се занимават с тях?

Всичко е въпрос на приоритети. Въпрос на ниво, много е елементарно. Колко милиона сега се дадоха за два стадиона? Това на практика е държавна помощ през общината към частни дружества. Докато ангажиментът към културата си е единствено държавен ангажимент. А общината няма дори работна група по проблема със сградата на операта.

А как стои в цялата тази драма Министерството на културата?

Ами никак. При всички писма, които бяхме изписали и изпратили, само един път бяхме приети при министър Борил Банов, но от това не последва почти нищо. Министерството изплаща само заплатите на операта и дотам.

А има ли вариант, в който държавата казва, че ще даде парцел за нуждите на пловдивската опера, а общината поеме ангажимента да обезпечава финансово самата институция Опера със заплати и т.н.?

През 2007 година, когато бях независим общински съветник, за първи път се внесе предложение за финансова помощ на културните институции в града, което беше прието и на практика операта, драматичния и кукления театър започнаха да получават респективно 70, 50 и 30 хиляди лева. Те и сега получават допълнителни средства, но, разбира се, се нуждаят от повече. Това обаче не решава проблема с липсващия Дом на операта. Впрочем, много ми хареса материалът, който прочетох от Вашата колежка Ивелина Василева със снимките на оперните театри. Там са посочени добрите примери  и то не от далечни земи, а от Стара Загора, Бургас, Варна, Русе. Нека нашата Община си хареса някое от техните решения – например Община Стара Загора е поела изцяло издръжката на Операта – няма наеми, разходи за ток, вода и пр. и допълнително дава пари за постановъчна дейност, а Операта разполага целогодишно със сградата!

Очаквайте втората част от разговора ни с Любозар Фратев, от който ще научите къде е най-подходящото място да се построи сграда за пловдивската опера, какво трябва да се направи, докато изграждането ѝ стане факт, как Общината може да помогне на тези процеси и защо ГДК „Борис Христов“ не е подходящ за постоянен дом на операта.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА:

Главният архитект на Пловдив: Операта не е приоритет за града

Антоанета Топалова: Най-доброто място за Опера е югозападната част на Панаира

Вашият коментар