Антоанета Топалова: Най-доброто място за Опера е югозападната част на Панаира

Архитект Антоанета Топалова е едно от най-знаковите имена в архитектурната гилдия на Пловдив. През годините е била главен архитект на Смолян и Пловдив, главен проектант на  ОУП на града 1985 година, а в момента ръководи проектантското ателие УРБА-A.

След разговора ни относно възможностите за преобразяването на Пешеходния мост, дойде време да поговорим и за Пловдивската опера, която вече няколко години няма свой дом.

Архитект Топалова, защо сте против събарянето на бившия Партиен дом и как се вписва тази сграда в заобикалящата я среда?

Просто като  материална  част от историята. Тя просто е един обект, който показва историята от втората половина на ХХ век – световните тенденции, модата и т.н. Та всъщност аз, в крайна сметка не се тревожа дали ще се виждат Родопите точно от там или не, дали всички харесват сградата или не, за мен тази сграда е… “баба ми“ – част от моята история. Не искам да я гримирам, не се притеснявам, че е такава, такава е баба ми.

Преди време се появи информация, че сградата не отговаря на противоземетръсните изисквания.

Сградата отговаря на противоземетръсните изисквания, тъй като е построена по времето, когато  високата степен  на противоземетръсни изисквания вече беше утвърдена като норма. А всеки може да говори каквото си иска, но тук има конструктивна експертиза преди конкурса за преустройство и осъвременяване на сградата, който архитектите Мария Стоянова и Чавдар Тенев спечелиха. Та проблемът за конструкцията, както и при панелките, е един вятър, който води по други пътеки, но становищата не са експертно и професионално доказани. Но е истина, че тази сграда, по отношение на асансьорите, по отношение на обслужването на всичката тази разгърната застроена площ, изолации и т.н. е решена по стари нормативи и не отговаря на съвременните изисквания, поради което именно беше обявен конкурсът.

Защо не сте съгласна там да бъде построена нова сграда за Пловдивската опера?

Просто за опера там няма достатъчно място. Този терен е недостатъчен, дори и да се издаде до края на другата улица. Преди време Фондацията „Дом на операта“ беше направила едно обсъждане в ГДК. По този повод взех от Старозагорската община документите за площта на тяхната опера, която е една от добрите опери (отделно тя спечели награда и добра оценка за архитектура). Този терен, който сега се ползва в Партийния дом, ако не се събори Концертната зала, е по-малък по площа на Старозагорската опера, тоест, просто не стига за нормална опера. Отделно от това, за доказване колко добре ще се виждат Родопите, ако се премахне настоящата сграда, ако съдим и по една от вашите примерни илюстрации, е представена силуетна снимка на една от великите опери на Скандинавия, но не в реалните си размери и мащаб. Вижте  сцената и обема на Драматичния театър. Вероятно новата желана сграда на мястото на Партийния дом ще е с един етаж по-ниска отколкото е сега, но Родопите няма да бъдат виждани така, както когато там е имало едно магазинче за цветя.

Не виждате никакъв вариант Операта да бъде на това място?

Пак казвам, просто теренът е недостатъчен там да се направи опера, която да е адекватна с цялото обслужване, което съпътства тази дейност. Това е професионалната ми забележка към тази амбиция и това желание.

Разбира се, милата опера, аз от ученичка я преследвам в развитието й. Не знам дали знаете всичките й истории, но преди години имаше Залцбургска вълна и идея Операта да бъде вкопана в Дановия хълм. Тази идея е била по проект на архитектите Георги Петков и Велчо Велчев, като замисълът е бил да стане като залцбургската Моцартова зала. И това отмина.

Следващата идея, по мое време вече, беше да се построи Дом на операта на северния бряг на Марица – между двата моста – пешеходния и на водната палата. Това беше голямото развитие. Там колежката, лека й пръст, Нели Янева беше проектант. Мястото беше избрано чудесно, защото то прехвърля целия площад и включва реката в представителното пространство, но търговията „изяде“ и него.

След това се появи и краткосрочната идея операта да отиде в двора на Панаира. Това не е проучвано към този момент общо взето.

Да приемем теоретично, че се построи нова сграда на Операта извън супер центъра на Пловдив. Това удобно ли ще е за любителите на оперното изкуство?

Операта в Сидни, която е емблематична, е най-накрая на полуострова, но този, който иска да отиде на опера, това няма да го спре. Аз си мислих, че в „Тракия“ би могъл да бъде изграден оперния комплекс, но не знам дали и там не са изхабени вече всички обществени терени.

Сега някои от колегите говорят и за Летния театър (на „Бунарджика“), като си представят най-вече залата сцената, но всичко останало, което е необходимо като съпътстваща дейност, няма къде да бъде разположено. Там  мястото е още по-малко, а да се жертва  част от  парка  би било  недопустимо.

А представяте ли си някакво място, което би могло да се превърне в емблематично както за самата Опера, така и за Пловдив?

Голямото чудо би могло да се случи на Адата например! Една сиднейска опера на Адата би могла да стане страхотна! Да, това не може да стане бързо, но не бива да забравяме, че операта в Сидни е строена 20 години. Такава сграда, за да стане хубава, не може да се строи на бързо. Но Адата пък е поредният абсурд, защото по старите закони, най-първите закони на България, речищата са публична  държавна собственост. И само в Пловдив един остров е частен. И сега ние нищо не можем да направим там, а иначе това би било  възможност – мечта за Будапещенския остров на културата и на атракциите.

Другото, което си струва да се поразгледа, вместо да се събаря Партийния дом, е да се използва като се преустрои сградата на Пощата на площад „Централен“. Тази идея се подхвърля също в общественото пространство. Аз не съм я проучвала досега. А вътре всъщност е безстопанствено в момента… горката мозайка на „Слона“ е показател на съществуваща безстопанственост и немара. Не съм запозната кой е собственик на Пощата. Тази сграда е с по-голяма площ, отколкото е  теренът на „Партийния дом“. С голямото си вътрешно пространство, с достъпа си  от площада и от бул. „Мария  Луиза“ има шанс, има възможности, но, за да се тръгне и в тази посока, трябва да се направи сериозно и многостранно  проучване.

Виждате ли други възможности?

На юг от Пешеходния мост няма подобна възможност. Единствено, ако се премахне „казармата“ зад паметника на Съединението, но там има голям военен щаб и не вярвам това да е възможно.

Истината е, че кметуването на Чомаков провали много неща в града. Халите, разполагащи с 8 дка площ можеха да се превърнат в Археологически музей на Пловдив, но беше предпочетено да бъдат дадени за търговия. Тази тема ми е много болезнена. После дойде Пешеходният мост и  последно скъпоструващият ремонт на ГДК, който не осигури истински условия за оперни представления, и който въпреки посочените 17 забележки, беше приет и пуснат в експлоатация… но това са емоции от типа „жалби по младост“.

За мен засега най-сполучливото място за Дом на операта остава югозападната част на панаирния терен – Панаирният град обхваща повече от 30 дка. На мястото на недовършена палата (и ако се окаже необходимо – с жертване, чрез трансформация, на една палата, със заемане терена на паркинга по бул. Марица север, който не е от решаващо значение за градското автомобилно движение), с площадното пространство към Бул. Цар Борис и моста, с визията към реката и панорамата на Пловдив –  за мен това остава единственото най-добро място. Но си мисля, че е възможно и желателно да се проведе – чрез медиите – широко допитване за мнение и предложения на гражданите. Необяснима ми е също липсата на изявено  становище и изисквания от страна на  ръководството и екипа на опера Пловдив.

ОЩЕ ЗА ГРАДСКАТА СРЕДА:

Антоанета Топалова: Минавам по Пешеходния мост, за да поддържам отвращението си

Коментари (1)

  1. Brilliant architecture ccn be great source of inspiration for artists and designers through structural Shape and design unique made classical architecture, congrats

    Отговор

Вашият коментар