Антоанета Топалова: Минавам по Пешеходния мост, за да поддържам отвращението си

„Тук въпросът е да се прежалят тези пари, които са осигурени от джапанки и парцалки“

Архитект Антоанета Топалова е едно от най-знаковите имена в архитектурната гилдия на Пловдив. През годините е била главен архитект на Смолян и Пловдив, участвала е в разработването на ОУП на града през 1985 година, а в момента ръководи проектантското ателие УРБА-A.

С нея разговаряме по темата за миналото, настоящето и бъдещето на Пешеходния мост, като с тази щекотлива тема ще открехнем леко вратата към проблемите и възможностите за развитие на заобикалящата ни градска среда.

Архитект Топалова, пловдивчани реагираха с радост на възможността „влакът за Карлово“ най-накрая да потегли от Пешеходния мост над Марица и да ни освободи завинаги от присъствието си. Признавам си, че пишейки по темата, очаквах доста повече искри, но останах изненадан, при това приятно, че голяма част от мненията на хората бяха „ЗА“ промяната във визията и предназначението на моста. За нашите читатели ще бъде интересно да видят проблема през вашите очи.

Да имаш такава река в града е една от даденостите, които са не просто уникални, а неоценими. А тази „голяма  река, която тече в подножието на хълма“, както е писал  навремето Лукиан, това го няма никъде! Една от възможностите да се обогати възприятието на човек, който живее или  минава през града, е именно Пешеходният мост. Контактът с водата е незаменим. Когато един човек е напрегнат, застане на моста и види как се движи водата, това го разтоварва. Разбира се, това е въпрос на лично възприятие, а и вероятно на неща, които не разбираме, но във всеки случай живата вода е голямо преживяване. Изключително е!

Та това е най-голямата река в България. И да се направят 160-200 метра съоръжения, които имат основната задача да скрият реката от погледа на пешеходеца, на живия човек с водата, това е просто абсурдно!

Но днес времето не е хуманно, а е пазарно…

Отделно от това, идвайки от север, гледката, която един красив и отворен мост разрешава, е точно веригата на хълмовете. Никъде другаде те не могат да се възприемат така. А това е толкова пловдивско, толкова истинско и толкова хубаво!

Защо изобщо се стигна до този вид на моста? Наясно съм, че вие сте били сред малцината, реагирали на бъдещата визия и функционалност на съоръжението.

Моята битка е още от първите 5-6 години от концесията, когато подхванах всичките си съмишленици, защото Законът за концесиите не е нещо, което е веднъж казано и дотам. Отворени са врати и за допълнителни процедури. Още тогава имаше възможност да се договарят ред неща, но никой от тези, от които зависеше да се промени нещо, не се ангажира с проблема. Скоро разбрах, че собственик на моста вече е банката за развитие, а от местната власт са предприели стъпки да си върнат собствеността. Това дава все пак една надежда за по-социален поглед на нещата, но, така или иначе, промяната трябва да се случи.

Тук въпросът е да се прежалят парите! Тези пари, които са осигурени от гащи, джапанки и панталони. Създала съм си навика поне веднъж месечно да минавам по моста, за да поддържам отвращението си, защото с времето с всичко свикваме. Сядам да изпия един айран в единственото място, в което там може да се седне, и в което през последния месец малко са вдигнали жалузите. Но точно там, откъдето може да се гледа, от скоро има наредени колички с изкуствени цветя…

Такива заведения, ако са адекватни на мястото, няма начин пловдивчанин или гост на града да не отиде с удоволствие да пие едно кафе, за да прекара известно време там – с гледка към реката.

Преди време сформирахме един екип и изготвихме проект, с който кандидатствахме в Програмата за Европейска столица на културата през 2013година, и който беше включен в първата апликационна книга на Фондацията, когато изпълнителен директор беше Емил Миразчиев. Накрая обаче отпадна, не можа да влезе в окончателната програма.

А защо отпадна?

Не мога да кажа защо. Може би е било по-трудно, макар че реката фигурираше там, но аз бях до момента, в който го предложих,  в книгата им стои нашата визуализация. Та на тази картинка, която и вие сте виждали, една от възможностите е на моста да се правят откритите, панорамните изложби. А мостът трябва да бъде покрит, това му е хубавото. Трябва да се запази конструкцията и да се направят прозрачни парапети, защото конструкцията е прилична и това го прави използваем. Една от пловдивските галерии – „Ромфея“ е точно под моста. Това показва, че такава може да се качи горе и т.н. Въпросът е да се смени търговския вид на съоръжението.

А тези две „фабрики“, които са отстрани, да ги правят каквото си искат. Макар че едната е фитнес зала, а северната мисля ,че към момента е опразнена. Там да правят каквото си искат. Но на самия мост трябва да е нещо, което е за всички, да е духовно място.

Иначе по стените на „влака“ можеше, както даде такава идея преди време една колежка, вместо да стоят така или да бъдат изрисувани с графити, да бъдат направени репродукциите на Цанко, на Златю, на нещо друго, за да изглежда по различен начин. И това можеше да стане…

Ще доживеем ли да видим бизнесмен, взел на концесия или закупил знаково за града място или съоръжение, който преди да започне да го експлоатира, да се допита открито до гилдията и пловдивската общественост за неговата бъдеща визия и функционалност, или това е утопия?

Няма как да стане допитване до архитекти и общественост за визия на нещо, дори и взето на концесия. Това са две вади, които текат. Аз все си мисля колко наивни бяха опитите ни с предложения реализациите на колегите ми, когато говорихме за бъдещето на Тютюневия град. Ние да обясняваме на собствениците за това как в Европа  такива места могат да печелят и да станат много интересни за града. Тази част от хората, които правят от парите пари, имат друга доминанта и всъщност те знаят откъде и как да печелят на момента – тук и сега, и по-бързо.

Къде тогава е ролята на местната власт?

Няма я! И нас, като гилдии – културни и други ни няма, и администрацията я няма. Времето е пазарно. Не е хуманно, не е художествено, а пазарно.

Трябва всички заедно да водим битка за природните си и културни дадености!

Говорейки за Пешеходния мост, няма как да не отчетем, че той е част от възприятието за самата река. От години се говори за възможностите за облагородяването на Марица в рамките на града и превръщането й в по-привлекателно място за пловдивчани, но освен пърформанси в стил „да изчезнеш за 60 секунди“, нямам спомен да се е случило нещо смислено.

Сега е времето на моментните неща. Какво са инсталациите? Такова е времето в едната си посока. Не ми пречи, но не това е основното. За реката винаги са се спрягали големи идеи. Една от тях беше през втория мандат на Тотев – да стане като Сена в Париж, едва ли не, или като Вардар в Скопие. Тази река не става за това, както казаха хидролозите. В последното си сечение водата не е толкова много.

За съжаление през годините зелените площи около реката ги заграбиха автомобилите, така че още не му е дошло времето да се ходи край нея. Преди време, в зоната между Пешеходния мост и този на „Руски“ имаше поддържани алеи с множество пейки, а сега има само остатъци. Просто не е поддържана тази част. От другата страна, срещу Новотела, има няколко кръчми, които също могат да се изчистят и да се оформи една привлекателна крайбрежна паркова зона.

Аз съм участвала в изготвянето на последния градоустройствен план през социализма. Тогава предлагахме развитие, подобно на Дрезден – край Елба те имат едното крайбрежие, цялото е в парк розариум. За градската среда е необходимо именно това – да се направи предимно парк и т.н. Това е напълно възможно да се случи и то ще приобщи хората към реката.

Да приемем, че това би могло да се случи. Кой трябва да вземе решение за такива промени?

Общината трябва да вземе такова решение. Онази част, която направиха на изток от Водната палата, беше амбиция на Иван Тотев и тя влезе в т.н. Интегриран план за развитие. Там вложиха средства и изведоха обновяването на зоната чак до малката базилика. Тази инициатива даде път да се използват успешно държавни пари, но тя изначално си е общинска.

А конкретно Пешеходният мост, като бъдещо архитектурно решение, е проблем и отговорност на кмета и неговия главен архитект, както и на експертния съвет, който има задължението да се ангажира с мнение и оценка.  Ще бъде хубаво местната власт да се допита и до пловдивчани за неговата бъдеща визия.

Моята практика показва, че когато някой кмет или администратор каже, че няма пари за нещо, това означава, че не му е приоритет. Стане ли приоритет, парите ще бъдат намерени.  

ОЩЕ ПО ТЕМАТА:

Време е Пловдив да каже сбогом на влака за Карлово

Мост, създаден за танкове и превърнат във влак

Коментари (4)

  1. Мостът си е чудесен в този вид. И бутиковите магазинчета по протежението му – също. През зимата е много уютно да влезеш в тази топла, чиста закрита пътека, където няма кал, сняг и вятър и да си разглеждаш витрините. които между другото са много добре аранжирани. Моля не внушавайте представа за битпазар с джапанки и парцали!!! Няма никакъв проблем на всяко пето помещение да се направи открита тераса и да бъдат давани под наем като кафенета, барчета и открити площи с изглед към реката. Но да се прави галерия там, е повече от смешно. Преди време по идея пак на някаква изтънчена архитектка щяха да правят музей в Централни хали на малката главна. в центъра на търговска улица, която е жив търговски организъм, ти ще правиш галерии или музеи ! Кой ли имаше интерес от тази работа? Музеи и галерии се правят в големи паркове, в свободни площи, където има съчетание с градини, в замъци, в бивши дворци. На мост с ширина десет метра ще ми правиш галерия ???

    Отговор
    • Това е единственият мост в света, постлан с балатум. Относно магазинчетата – метълшопа ли ви е уютен, или магазинчетата за левче там? Може би желираните бонбони?

      Отговор
  2. Този грозен тенекиен боклук не подхожда на град като Пловдив. Архитекхите са тези, които могат да кажат какво да се направи. Да не говорим, че от правна гледна точка е АБСУРД мост да е частна собственост. Той е публично съоръжение по предназначение. Колко бой водихме за подлезите в града, самият живот показа, че магазините в тях са нелепост! А за др. Юлия МОЛ Марково тепе би трябвало да стига…

    Отговор

Вашият коментар