„Основните различия в политическото и икономическото развитие на различните цивилизации се коренят в различието на културите“ Самюъл Хънтингтън – американски социолог и политолог
Културата прави едно общество отговорно, тя е гарант за колективен подем. Тя е механизъм за оцеляване, спасителен парашут в скока на индивида в социума. Култура не е само да ходиш на театър и да четеш световна класика. Под понятието култура се разбира съвкупност от духовни и материални блага, без каквито не е мислим животът нито на едно същество. Тя е комплект от познанията, които имаме за себе си, представите ни за външния свят. Оценка за реалността.
Жертвите на война, водена с бездействие, са най-многобройни.
През март месец тази година отговорните лица обявиха война на заразата. Едни от първите засегнати от „драконовите мерки“, както много медии ги описаха, бяха културните центрове, театри, кина, музеи и други. Пипалата на заразата задушиха всички сектори, а арт секторът падна като първа жертва на войната между човека и вируса. Прах в очите, защото истината е, че дори и без пандемия, потребността на българина за просвета е ниска. Така или иначе не всички театри в столицата пълнят залите си с постановки, а тези в провинцията са на ръба на оцеляването.
Първи не бяха затворени моловете, нито дискотеките, какво ли оставаше и за ресторантите.
В шахмата пешките винаги са на първа линия, обикновено първи падат и в боя.
С настъпването на коронавируса културният сектор бе примамката, първата жертва, паднала в борбата с него. Вероятно се очакваше, че тези мерки ще овладеят ситуацията. Очакваше се, че Covid 19 ще се задоволи с жертвоприношението на изкуството.
Истината е, че се отказахме бързо от този сектор, защото години наред той е чужд.
Лятото дойде и повечето ограничения паднаха, в синхрон със задръжките на зажаднелите за море и приключения българи. През май мерките за театри, кина и музеи бяха разхлабени, позволявайки те да бъдат посещавани до 30% (в последствие до 50%) заетост. Да, ама не. Публика за постановки нямаше, всички вдигаха шумни наздравици по плажовете. Сякаш коронавируса го беше страх от пясъка и си стоеше само в градовете.
И сякаш наистина повярвахме на тази лъжа.
Есента пристъпи свенливо, а заедно с нея се напълниха студията в различни новинарски емисии, където експерти приканваха изморено за по-строги мерки. Масово бе мнението, че ще търпим по-тежки последствия заради закъснелите действия.
Вече 8 месеца Covid 19 определя ежедневието ни. Първо ни затвори по домовете, отчужди ни от външния свят и вероятни ни направи дори по-големи егоисти от преди. През това време, в което ние се чудихме къде сме си оставили маската – в чантата или задния джоб, икономическата пропаст вече бе нанесла първите си удари на малкия и среден бизнес, които бяха докарани пред фалит. Не остана човек, който да не е засегнат или от здравната, или от икономическата криза, която вируса довлачи след себе си.
За една вечер данните за новорозаразени скочиха на четирицифрени числа.
И така реалността почука на вратата.
Дори тогава много от нас не повярваха. Не искаха, заблуждава се може би от ужас, че всичко това не съществува. Докато историите за заболели не засегна наши познати. А след това и близки.
Не вярвахме и когато телефонът позвъня, а отсрещната страна сподели, че наш приятел е загубил борбата. И изведнъж повярвахме.
Но чак когато вече беше късно за превенция.
От личен опит споделям, че повечето от мои познати, които ожесточено защитаваха тезата, че Бил Гейтс стои зад пандемията, в момента се намират в болница, заради усложнения. В подкрепа на моите думи е и проучване на агенция „Тренд“ от юни, която описва ситуацията ни кратко и просто – над два милиона и триста хиляди българи са съгласни с твърдението, че коронавирусът е изкуствено създадена болест.
В последните дни здравният министър проф. Костадин Ангелов успокои, че мерките идват навреме:
„Не смятам, че сме се забавили. Ако всички започнем да спазваме мерките, шансът ни да се справим е голям”, категоричен бе той, като изрази опасения, че в противен случай се крие реален риск от това здравната ни система да колабира. Закъсняхме от момента, в който превенцията в повечето държави работеше на пълни обороти, а ние тук, се учихме по колко секунди да мием правилно ръцете си.
Култура е, когато не псуваме на маска, когато не гледаме раздразнено щом ни направят забележка да я дръпнем над носа, когато определяме PCR метода за вирусен тест, а не за порочна практика за кражба на ДНК.
Загубихме пешките, офицерите паднаха, топът и конят бранят с последни сили Царя си. И ако не разберем, че невидимият ни враг е безкомпромисен и е обявил война, ще изгубим и тази партия шах.
А телефонът ще продължава да звъни в духа на жестоката реалност.
За автора
