Д-р Красимир Краев: Пациентът е човек с чувства, страхове и мечти

Един добър пример се отличава сред лекарите със своя професионализъм и отношение към пациентите си и това е ревматологът д-р Красимир Краев. Никога не е приятно да посещаваш болници и кабинети, но помага, ако твоят специалист има топло отношение и отделя специално внимание за теб.

Д-р Краев завършва Медицинския университет в Пловдив през 2014 година. Малко по-късно участва и печели конкурс за асистент в Катедрата по пропедевтика на вътрешните болести. Година по-късно започва специализация по ревматология в УМБАЛ Каспела. През 2020 година защитава дисертационен труд за антителата, които се образуват срещу биологичните медикаменти. През май 2019 година взема специалност по ревматология и до днес работи като ревматолог.

Младият и иновативен лекар е известен с готовността си на над 100% да помогне на своите пациенти, действа с индивидуален подход и предразполага да се чувстваш сигурен в компанията му на ревматолог.



Има ли иновативност на лечение във вашата сфера?

Имаме много иновативно лечение, защото основните наши заболявания са автоимунни. Тоест, организмът, по някаква причина, сам започва да унищожава самия себе си. Тук говорим за стави, но при системните заболявания всеки орган може да се засегне. Например при лупус, артрит, склероза се засягат бъбреци, сърце, черен дроб, бял дроб и така нататък, защото се отделят вещества, които вредят на организма, произведени от самия организъм. Съответно, не е ясна причината за голяма част от тези заболявания.

Казваме, че това е някакъв генетичен фактор, търсят се гени, търсят се причини. Голям напредък имаме последните години, заради напредването на технологиите. Става дума за периода след 1990 насам, пък вече 2000, 2010, 2015 започнахме проучване с нови технологии на ниво геном. Ужасно много клинични проучвания имаме с нови медикаменти. В България нямаме проучване върху здрави доброволци, защото не е разрешено, но в чужбина има. Това го казвам, защото често се притесняват пациентите, че са опитни зайчета. До нас достигат проучвания, които са доказани и е ясно, че медикаментът няма някакви сериозни странични ефекти. Пациентите ни имат достъп до иновативни лекарства преди да са дошли на пазара, това не значи, че са експериментални и опитни мишки. Другото е, че когато дойдат на пазара те са много скъпи, а те имат шанс да ги пробват преди това.

Мислите ли, че българският доктор постоянно допълва знанията си и се информира за нови неща?

Хубаво е да се случва, но мисля, че масата си кара по старата школа. Смятам, че по-младото поколение е по-отворено към иновациите.

Има ли достатъчно канали, с които да се държите в течение?

Да, благодарение на фармацефтичните компании, които правят симпозиуми онлайн или на място в болницата. Държат ни постоянно информирани за последните неща в световен мащаб. Поне за нашите специалности, но смятам, че и за останалите е така. Благодарение на спонсорство от фирмите, ние можем да си позволим да отидем в чужбина на големи симпозиуми, които иначе са с ужасно високи такси, за да разберем какво се предлага и там, и тук. Смятам, че при добро желание от страна на лекаря, нямаме изоставяне спрямо европейските и международните отношения.

Вашите пациенти доверяват ли се на новите лекарства?

В началото не, но пациентът се доверява на нас и смята, че ние няма да го подведем. Това се случва и вече сами виждат ефекта от лечението. Имаме ужасно много нови медикаменти, постоянно излизат – хапчета, инжекционни форми и други. Ние сме ги виждали преди това, когато са били във фаза на клинично проучване и имаме опит с тях.

Секват ли проучванията за въпроси свързани с ревматологията?

Винаги се е работило по темата, лабораториите, като част от Медицинския университет Пловдив, постоянно търсят отговори. Благодарение на тях имаме ресурс за научни проекти, защото голяма част от нашата катедра сме и асистенти към университета. Постоянно текат проекти, които финансират някакви наши идеи, с които доказваме едно или друго нещо. Това е капка в морето. Реално в цял свят се правят такива проучвания на лабораторно ниво – разчитане на геноми, разчитане на причинно следствени връзки, за да можем ние като знаем причината, да знаем на какъв е етапът от развитието на болестта е и какъв медикамент да се използва. Ние публикуваме резултатите от нашите проучвания в наши и международни списания, за да има достъп и ползване от цялата общност. За нас е важно, ако някоя държава отхвърли някое твърдение с аргумент, за да разберем правилната посока, в която вървим. Важно е да се знае, че популациите са различни тук и в чужбина и някои проучвания няма как да се препокрият. Има болести типични само за евреи, други при турското население, някои по-ясно изразени при афроамерикансата раса, при японците ракът на стомаха е силно проявен и така нататък. Съответно това, че някъде са получили едни резултати не значи, че ние, което сме правили е грешно и това е доста полезна информация.

Тоест, допускате, че при разработено лекарство в по-далечна страна, няма да е докрай валидно за нашето население?

Да. Затова винаги ние, когато правим изпитване, виждаме каква е валидността за нашата раса. Но досега не съм видял някакво лекарство, което да действа в чужбина, но тук да не действа и разликата да е кардинална.

Защо в България не се правят такива експерименти с лекарства?

Предполагам е много скъпо. Мисля, че струва няколко милиарда пътят на лекарството от лабораторията до това да излезе на пазара. Не мисля, че някоя фирма в България или институция може да си го позволи. Ето, сега, от проф. Андрей Чорбанов, който прави българската ваксина, става ясно, че са го докарали до някъде и търсят спонсориране за по-нататъшни етапи, просто е ужасно скъпо.

Доста ревматологично болни ли има у нас?

Ужасно много. Най-малко, всички хора на 50-60 години имат артроза, тоест износване. Отделно има огромен брой процент с възпалителни ставни заболявания, които могат да започнат още в детска възраст.

Какво мислите за алтернативната медицина?

Алтернативната източната медицина при нас не се прилага. Поне не в нашето звено, не казвам, че я отхвърлям. Смятам, че всеки трябва да опита каквото му е на сърце, стига да не му вреди. Аз лично съм виждал как хора с подобни методи успяват да си помогнат. Например съм виждал пациенти с псориазис, които са се излекували с алтернативни методи, нещо, за което ние докторите може да се мъчим 2-3 години.

Известен сте сред пациентите си с добро и топло отношение. Как успявате специално внимание да отделите на всеки един и до колко е важно благото отношение на лекаря към пациента?

Много неправилно в модерната медицина е на пациента да се гледа като човек със заболяване, не бива да е така. Това е човек с чувства, страхове, мечти. Основната част от нашата работа е изграждането на добра връзка с пациента, за да може да ти се довери, защото в много случаи това е ключът към правилната диагноза. Враждебните и дистанцирани лекари пораждат страх и недоверие в пациента, а не трябва да забравяме, че те са при нас, за да споделят най-съкровеното си – своята болка и страдание.

Вашият коментар