Автор на текста: Венета Николова
През 2007 г. властите в Русия официално опвестиха, че са открили липсващите тленни останки на двамата най-млади престонаследници Романови. Следователят от Казанлък Благой Емануилов, издал две книги за Елеонора Крюгер, обаче е категоричен, че става дума за манипулация. Така мислят и габаревци. А и не само те …
Според мнозина тайната се прикрива от руските власти с цел да се прекратят веднъж завинаги претенциите към съкровищата на Романови, съхранявани в европейски банки. С изтичането на банковия срок за давност те ще станат собственост на руската държава. И въобще … кой им вярва на руските власти?
Леля ми Кръстина е на 94 години и е сред малкото живи хора, познавали загадъчната госпожа Нора, установила се в село Габарево през 20-те години. От леля Тинче за пръв път научих за появилата се от нищото ексцентрична чуждоземна аристократка, преобразила живота в подбалканското селце. Още докато била жива хората шушукали, че е царска особа. Години след смъртта ѝ, около магнетичната ѝ личност продължават да се носят легенди.
Коя е Елеонора Крюгер?
Едва ли някога ще разберем истината, но нищо не ни пречи да пофантазираме…
В далечната 1918 г. канонада от изстрели в околностиите на гр. Екатеринбург поставя край на живота на последния руски цар Николай II и на неговото семейство. Експертизата на изровените след десетилетия кости обаче установява, че липсват останките на една от дъщерите му и на престонаследника принц Алексей. По какъв начин (и дали) са избегнали злокобната си участ и къде са прекарали последните си дни остава една от загадките на 20–ти век.
Българският следовател Благой Емануилов твърди, че отговорът се крие в село Габарево, Казанлъшко. Според него, в началото на 20-те години, изгубеното сред полите на Стара планина селище е приютило оцелелите от кървавия разстрел царски деца. До този извод следователят стига след дългогодишни проучвания на поредица от улики, факти и свидетелства на очевидци.
През годините, десетки мними Анастасии и Алексеевци по света, безуспешно са се опитвали да се представят за преки наследници на Николай ІІ. Докато фалшификаторите шумно са оповестявали “знатния” си произход, двама души, чиито личности удивително съвпадат с тези на царските деца, тихо и спокойно са дочакали края на дните си в разположеното недалеч от гр. Казанлък селце. Старите хора от Габарево още си спомнят за загадъчните руснаци, които се установяват там около 1922-23 г.
По това време, незнайно откъде, пристига млада жена с аристократична осанка, представяща се като графиня Елеонора Албертова Крюгер, наричана от всички Нора. Тя заживява заедно с появилия се месец преди това руски лекар, за когото впоследствие се омъжва. Бракът им обаче е фиктивен, а взаимоотношенията им са като между господарка и слуга – твърдят техните съвременници.
Близо година по-късно в дома им се настанява висок, болнав младеж, вписан в общината като Георги Жудин, известен повече като Жорж. Покрай тях в Габарево се установяват и други руснаци. Общото между всички е, че никога не споменават за миналото си, за своя произход или защо са тук. Жорж не общува с никого, движи се сам по улиците, облечен в прилепнала плътно до тялото военна куртка. Умира през 1930 година.
Хората говорят, че Нора и Жорж са брат и сестра и са от царско коляно. Младата жена има изискани маниери, владее няколко езика, свири на пиано, бродира бяла и цветна руска бродерия. Чете много и пуши непрекъснато. Употребява опиум. На границата между шията и дясната буза има белег от огнестрелна рана. Ранявана е и в гърдите. Умира на 20.7.1954 г. на 55 години, отнасяйки своята тайна със себе си. Погребана е в старите селски гробища от лявата страна на Жорж.
“Много от данните, които са известни за живота на Анастасия, съвпадат с живота на Нора в Габарево” – казва следователят Благой Емануилов и добавя: “Към края на живота си тя самата споменава, че била къпана в златно корито, ресана и обличана от слуги. Говори за собствена царска стая и за рисунки, които е рисувала в нея. Има и други улики.
В началото на 50-те години, в българския черноморски град Балчик, руснак белогвардеец, описващ подробно живота на разстреляното царско семейство, говори за Нора и Жорж от Габарево. Пред свидетели той разкрива, че Николай II лично му е възложил да изведе двете деца, Анастасия и Алексей, от двореца и да ги скрие в провинцията. След много премеждия, те се качват на кораб в град Одеса, където във всеобщата суматоха Анастасия е ранена от огнестрелно оръжие от червената кавалерия. Слизат на турското пристанище Тегердаг. Белогвардеецът твърди, че по-късно съдбата отвежда царските деца в едно село край гр. Казанлък.
В края на 50-те години друг руснак, установил се в гр. Чирпан, говори пред свидетели, че в Габарево ще дойдат хора от Русия, за да се поклонят на важни за страната им гробове. Руснакът обаче умира скоропостижно, без да ги назове. Сравнявайки снимката на 17-годишната Анастасия Романова с тази на 35–годишната Елеонора Крюгер от Габарево, специалистите установяват съществени прилики. Има съвпадение и в рожденните им години. Съвременниците на Жорж пък твърдят, че бил болен от туберкулоза. Описват го като висок, слаб и жълт като стъкло. По същия начин руските автори описват и принц Алексей, който боледувал от хемофилия. Според лекарите обаче признаците на двете болести съвпадат ”- разказва Емануилов.
“Нора ни преподаваше уроци по френски, английски, латински, рисуваше декорите на театралните ни постановки, беше гримьорка, включително и суфльорка, въпреки че куршумът бе засегнал гласните й струни и имаше приглушен, гъгнив глас.” – спомня си Кръстина Чомакова от Габарево. Според нея с появата си младата аристократка изцяло преобразила живота на изгубеното сред дебрите на Балканите селце. Всички шушукали, че е руска принцеса.
“В далечната 1930 г., когато още не знаехме какво е балет, по нейна идея представихме балетен спектакъл в селското училище – разказва Кръстина. За целта Нора уши от разтегателна хартия фантастични разноцветни костюми. Успехът беше огромен! На другата година представихме оперетата “Балът на цветята”. Напролет в кръчмарския салон на селото тя организираше тържество, което прерастваше в голям дворцов бал, с много изработени от нея костюми на ескимоси, африканци и всякакви странни неща, за които не бяхме и чували.”
През 1995 г. костите на Нора и Жорж са изровени от старото селско гробище в присъствието на съдебен лекар и антрополог. В гроба на Жорж е намерена ладанка – иконка на Христос, с която се погребвали само представители на най-висшите слоеве на руската аристокрация. Специалистите смятат, че единствено ДНК-експертизата на костите може да даде окончателен отговор, дали двете най-малки деца на Николай II наистина са завършили живота си тук, в с. Габарево. Място, отстоящо на хиляди километри от Екатеринбург. Експертизата обаче е изключително скъпа и до момента, по ред знайни и незнайни причини, никой не се наема да я финансира.
През 2007 г. сензация предизвиква разкриването на друг гроб, недалеч от първия от 1991 г., с тела на момче и момиче, за които се предполага, че са на липсващите царски деца. Обгорените останки вероятно са на най-малките Алексей и Анастасия. Въз основа на направените тогава генетични експертизи следственият комитет към генералната прокуратура на Русия официално потвърждава, че намерените останки от тела са на престолонаследника Алексей и на неговата сестра. За това допринася анализът на гена на хемофилията – заболяването, от което е страдал синът на императора.
Автор на текста: Венета Николова
За автора
