Епископската базилика на Филипопол вече е част от световното културно наследство, след като днес беше открита за посетители на официална церемония, излъчена и онлайн.
Кметът на Пловдив Здравко Димитров, американският посланик Херо Мустафа, президентът на фондация „Америка за България“ Нанси Шилър и директорът на ОИ „Старинен Пловдив“ Богомил Грозев заедно прерязаха лентата в присъствието на официалните гости и на екипа от археолози, архитекти и изследователи, взели участие в работата по възстановяването на обекта.
Като неоспорим успех на проекта Здравко Димитров посочи вписването на Базиликата в индикативния списък на ЮНЕСКО за значими културни и природни обекти, което е много висока международна оценка.
„Днес е много важен и специален ден. Искам да благодаря на фондацията „Америка за България“, Община Пловдив, Министерството на културата и всички, които направиха това да стане факт. Дълго години беше положен много труд, за да стигнем до този резултат. Днес е денят, в който ЮНЕСКО отбелязва деня за културните паметници. Ние сме заедно тук, за да покажем каква страхотна култура и колко древна история има България“. С тези думи се обърна при откриването американският посланик Херо Мустафа. Нейно Превъзходителство изрази увереност, че Базиликата ще донесе много исторически, културни и икономически ползи за Пловдив.
Специален поздравителен адрес беше получен днес и от Ирена Тодорова, която е изпълнителен директор на Регионален Център София – ЮНЕСКО. „Този проект е важен не само за Пловдив и неговия културно-исторически облик, но и за България като цяло. Винаги съм вярвала, че запазването и утвърждаването на културната идентичност на страната ни следва определен път и това е пътят на популяризирането на богатствата ѝ сред младите хора. Считам, че обединяването на традиционната експозиция с иновативни решения е оптималният начин за достигане на възможно най-широка аудитория“, каза Тодорова.
Базиликата е открита по време на спасителни археологически разкопки в периода 1982 – 1986 г. Общата ѝ дължина е 82,80 м, а ширината – 36 м, което я прави най-голямата базиликална сграда от IV – VI век на територията на България и една от най-големите на Балканите. Базиликата е функционирала от средата на ІV в. до края на VІ в., а през Средновековието върху нейните руини възниква християнски некропол.
Впечатляващата ѝ архитектура представлява три кораба – централен и два странични, абсида, нартекс и атриум. В централния кораб се е издигал мраморен презвитериум. Подовете ѝ са покрити с два слоя многоцветни мозайки с площ над 2000 кв.м.
Базиликата е проучена от екипа на Археологическия музей, воден от Жени Танкова, от Елена Кесякова и реставраторите под ръководството на доц. Елена Кантарева.
Над 150 птици, както и розети, кръстове и меандри, геометрични фигури, украсяват красивите мозайки, които публиката може от утре да види в новия музей.
Снимки и видео 4К Studio
https://www.facebook.com/watch/live/?v=280502363560789&ref=watch_permalink
За автора
