Иде ли краят на това да се вълнуваме от проблемите на другите?

Ако не беше точно настъпило времето на пролетната умора, вместо този мързелив увод читателят щеше да се сблъска с прецизирана теорема за корелацията между общата абсурдност на ситуацията и скоростта, с която забравяме вчерашната абсурдност. Но и без математическа прецизност може да се сетим за какво става дума.

Нека само изброим шепа нашенски и чужбински нелепости за отскок.

Главният прокурор се срещна с премиера и после отиде да разкаже на свой подчинен, че премиерът го е питал има ли развитие по двайсетина публично известни случая на иху-аху. Явно изненадан, защото не ги е чел в сензационна агенция Плик, Гешев е научил от Петков и шефката на кабинета му и веднага се е възпалил по темата да се върши обвинителна дейност. 

Е, Промяната, ако изобщо някога се случи, ще е бавна и мудна, а дотогава много хора ще се сблъскат с неадекватно правосъдие, недъгава здравна система и улични лампи, които са по-скъпи от автомобилите, чиито път осветяват (поне от едната страна на тротоара).

Айде, за да не рече пловдивският читател, че само в столицата си имаме абсурд, ще спомена и казуса с концесията на настоящия Гребен канал, както и плановете за втори такъв. В общи линии разбрах, че ще довършат новия стадион на Ботев там, за да е по-лесно да се изперат парите в реката.

Към момента на писането на тоя текст в Катуница чакат открадналият 3200 лева от местната поща да изтрезнее, за да му повдигнат обвинение.

Нека да се успокоим, де. Не е абсурдът наше творение и неговите високи нива по нашите земи не значат, че не преобладава и другаде. Рускините и шведките играха хокей по маски на Олимпиадата в Пекин.

Путин и Макрон обсъждаха дългоочакваната Трета Световна война през маса, създадена за сервиране на най-дългото карначе, приготвено от Ути Бъчваров за празника на Асеновград например.

Бай Боре от Лондон пък си пренарежда кабинета, след като дори и в неговата партия му искат оставката, задето на улица Дауининг №10 са правили тържества по време на карантина. 

Столицата на Канада е блокирана от две седмици от тираджии, демонстриращи срещу блокирането и другите противопандемични мерки, сред които основната е задължителната ваксинация. Там са 80% ваксинираните, но явно все още им е тема, докато тука само спираме учениците от училище за месец и нормализираме нивата на китайския бацил, така че даже не сме шампиони по абсурд по тази тема.

Но защо се правим тази повърхностна оборка на актуалната странност и нефелност, която ни заобикаля? 

Защото има светлина в тунела. Дали светлината е слънчева, защото му се види краят на абсурда, или пък идва насрещен влак, може само да гадаем. То даже може светлината да е защото извънземните извършват колоноскопия, за да ни огледат как сме и мърдаме ли там, където са ни наврели.

Да, визирам новината, че ще спират (може би, дано) Фейсбук и малкият му умственоизтърван брат-онанист Инстаграм. 

Да, ползвам и двете мрежи, като не мога да игнорирам, че са гениални в основата си, рационални в изпълнението си и до някаква степен полезни в съдържанието си. Но мотивите ми да виждам светлина в евентуалното и малко вероятно спиране на тези услуги в Европа са други.

Не, не ликувам от загубените тия дни борсови милиарди на Марко Захарпланина, нищо че ме е банвал за безобидни работи в мрежата си. Ако не той лично, то някой друг бот. 

Просто се сещам за оная квантова главоблъсканица дали ако падне дърво в гората и няма кой да го чуе, то наистина е паднало. И се питам – ако няма Facebook, където да споделим изненадата, огорчението, гнева и присмеха си за поредния локален или глобален абсурд, то той дали се е случил?

И това е само първата стъпка обратно към пещерите. Когато времената бяха по-спокойни. Някой ще умре от гангренясала рана, някой ще се изака прекалено близо до входа на пещерата или печеното мамутско ще излезе малко по-жилавко от желаното. Но прости тревоги, хубави тревоги. А не както сега по цял ден да се занимаваме с проблемите на другите.

Вашият коментар