Много са имената в нашата възрожденска история, записани със златни букви.
Имената на наши велики българи, останали навеки символ на преданност на високия идеал „да видят народа си свободен“. Вероятно повечето от тях имат и фамилни имена. Някои от тях ги знаем, а други така и не са известни. Но името на бащата винаги остава в историята.
Едно време е било много по-важно да се знае чий син си, кой ще продължи рода на мъжа в семейството. Да посрамиш баща си е било голямо престъпление. Ако девойка с нещо посрамвала родителите си, то синът посрамвал основно баща си. Такава е била зависимостта и ако детето е било повод за гордост, разбира се. Затова повечето хора, когато са ги питали за името, са казвали своето и това на баща си. Традицията е била толкова силна, че те дори са казвали името на баща си преди своето. Например наричали себе си Вельов Йордан или Бончов Атанас. Бащиното име винаги е завършвало на -ов, -ев, -ски и т.н.
Ботьо Петков е бащата на Христо Ботев. Ботьов не е фамилия, а бащино име. Ботьо също носи името на баща си – Петко. Вероятно и Колю Фичев (известен като Фичето) носи името на баща си Фичо.
За Васил Левски знаем, че това е негов прякор, превърнал го отрано в знаменитост. На Левски знаем и трите имена – Васил Иванов Кунчев. Но не си мислете, че Кунчев му е фамилията. Това са имената на баща му – Иван Кунчев, който носи името на баща си Кунчо Иванов, който е бил син на Иван … и така назад във времето.
Имената са били две: твоето кръщелно и това на баща ти. И толкова.
Георги Стойков (Сава) Раковски по рождение е Съби Стойков Попович. По-късно се преименува на Сава Стойков Попович, но е известен и като Георги Раковски. Дядо му, чорбаджи Стойко Попович е авторитетен терзия. Той е родом от сливенското село Раково, откъдето идва и приемното фамилно име на Сава – Раковски.
Ангел Кънчев Ангелов е запомнен само с името и презимето си, тоест – с бащиното си. То затова се нарича през-име, означаващо името, което е през твоето, зад твоето кръщелно име. Това име, което величаеш или срамиш, чрез твоето.
Някои наши революционери и борци за свобода са известни само като войводи. Но има и такива, на които знаем и останалите имена.
Например за Стоил Войвода знаем, че истинското му име е Стоил Иванов Учков.
Стефан Караджа е по баща Стефан Тодоров Димов.
Хаджи Димитър е по баща Димитър Николов Асенов.
Желю войвода е роден Желю Христов Чернев.
Панайот Хитов по баща е Панайот Иванов Хитов.
Друг наш хайдутин Цеко Петков Пешев е известен като Цеко Дългошевски и дядо Цеко войвода.
Филип Тотю е роден като Тодор Тодоров Станчев. Син е на Тодор Станчев, който като чирак в младежка възраст окуцява и остава в паметта на хората като Тодор Топала. На турските власти Филип Тотю е известен като Тотю Топалский и под това име е бил търсен през хайдушките му и революционни години.
Славният български монах и учител Неофит Рилски се е родил като Никола попПетров Бéнин. Остава в историята, като Рилски, защото е бил игумен на Рилския манастир. Затова пък бащиното му име е интересно – на поп Петър.
Историята около името на Захари Стоянов също е интересна. Той е роден като Захарий Стоянов Джедев в семейството на овчаря Стоян Джедев Далакчиев. Наричал се е и Джендо Стоянов Джедев Далакчиев.
Любен Стойчев Каравелов е роден в семейството на заможния Стойчо Каравела. „Каравела“ било прозвище на баща му.
Възрожденския учител и просветен деец Найден Геров е бил син на копривщенския учител Геро Мушеков. Ученикът на Найден Геров, копривщенецът Йоаким Груев е бил син на Груьо Пройчев.
Родените в заможни семейства, са формирали своя фамилия, с която са останали в историята, докато тези, който са имали беден селски произход, остават с бащините си имена, които впоследствие са приети за тяхно фамилно име, по “градски маниер”. На село фамилиите се формират в по-късен период, чак когато навлиза българската държавна администрация и започва да въвежда ред в регистрацията на населението.
А славният герой от битката при Дряновския манастир, наш учител, книжовник и историк Киро Петров Занев, ние знаем просто, като бачо Киро.
Картина на Васил Горанов
Отец Матей Преображенски-Миткалото (Моно Петров Сеизмонов) е наричан от народа още Очматей или Очката. Прозвището Миткалото идва от глагола „миткам“ („скитам“). През 1848 г. е подстриган за монах в Преображенски манастир край Търново.
Друг наш революционер също е бил монах в Преображенския манастир – поп Харитон, роден като Харитон Станчев Халачев. Той е ръкоположен за дякон и достига до йеромонах, но съдбата му отрежда славна смърт пред вратите на Дряновския манастир по време на Априлското възстание.
Странно е да чуем истинските имена на славните българи – иконите на нашето Освобождение. Със сигурност ще продължа с находките си за тях. Както виждаме, ТОГАВА посветилите се на бога са БИЛИ много близо до това да грабнат пушката и да се борят за свободата народна. Те вече са се били посветили на своята борба, било тя вътрешна или народна. По време на българското Възраждане идеалите са били едни, целта е била те да бъдат постигнати. Такова време е било…
А сега…
За автора
