17-ти МЕЖДУНАРОДЕН ФЕСТИВАЛ ЗА ТЕАТЪР И СЪВРЕМЕНЕН ТАНЦ „ЧЕРНАТА КУТИЯ“.
ФЕСТИВАЛЕН ДНЕВНИК.
Разговаряме с Имола Мартон – артистичен директор на танцовата трупа Студио М от Румъния, която гостува на 17-тото издание на Международния фестивал за театър и съвременен танц“ Черната кутия“ със спектакъла си Mamma mia“
В каква среда и как се развива театърът и танцът в Румъния днес?
Театърът и танцът имат много различни традиции и статут в Румъния. Докато повечето градове имат собствен театър (някои от тях имат дори няколко театри), то танцът в Румъния e предимно проектен. Има само няколко институционализирани компании за съвременен танц. По-голямата част от танцьорите и хореографите работят като независими артисти, базирани на проекти. Но мисля, че съвременният танц се развива много бързо през последните няколко години. Все повече се създават независими компании и танцови проекти, но най-важното е, че танцовите професионалисти в Румъния наблягат на международните копродукции и мобилност, които според мен могат да създадат силна основа за това румънският съвременен танц да стане международно известен и признат.
Обичате да създавате своите идеи и теми в екстремни граници, в рамките на маркиран квадрат на сцената. Нещо като вътрешно пространство в пространството. Каква е целта на този избор? Минимализъм и кондензираща енергия?
И минимализмът, и кондензиращата енергия са много силни и положителни „странични ефекти” от маркирания квадрат на сцената. Също така маркираният квадрат дефинира пространството на изпълнение и по този начин състоянието и идентичността на изпълнителя. Маркирaнето и демаркирането кореспондира с това да бъдеш извън и вътре в героя. В случая на Elevator и Pappa mia маркираният квадрат е силно свързан и с „местоположението“ на събитията, в които виждаме героите – в Elevator той е асансьор в буквален и преносен смисъл, a в Pappa mia може да бъде детска площадка, басейн, футболно игрище, материализацията на тийнейджърската душа и много други.
Темата на новата ви творба, която представихте на фестивала, е вдъхновена от ежедневието на четирима приятели. Как заобикалящата ни действителност се слива в художествена реалност?
Реалността вътре в нас е силна отправна точка, която чрез езика на танца получава друга форма – по-стилизирана и обичайна. Ежедневието на четиримата приятели е като отправна точка, „извинение” да говорим за отношенията мъж-жена, ролята и статуса на жената, жената като обект на сексуално желание, истинското обвързване и значението на радостта от играта. Всички тези проблеми и теми могат да присъстват или да не присъстват в нашия спектакъл – зависи изцяло от състоянието, нагласата и асоциациите на зрителите.
Как намирате Пловдив, нашата европейска столица на културата?
Бихме се върнали в него и на фестивалната ви сцена с огромно удоволствие.
За автора
