Иво Георгиев: онази част от планината, която е зад хоризонта

Посред Източните Родопи стои един овехтял стол, обърнат към пейзажа. Дотам води пътека, което значи, че някой ходи често, за да поседи сред нищото. Този някой е бай Ибрям – единият от двамата жители на село Сладкодум.

Почти така започва първият родопис от книгата на Иво Георгиев „Мистичните Родопи. Родописи от душата на планината”. От „род”, но и от името на най-красивата ни планина. 21 „разказа” за хора и местности е събрал авторът Иво Георгиев – един от най-благите и сладкодумни хора, които съм срещала.

Той живее в Кърджали, пише поезия, проза и авторски песни. Франкофон и убеден пътешественик, Иво Георгиев е записал историите на местни чудаци, срещнати по време на скитанията му из Родопите. И докато читателят потъва в тези уж пътеписи, усеща, че вече започва да крои планове за собствено пътуване: до тайнствения саркофаг край Душка, до Калпак кая, Коджа ин или до Кумбурлар кале.

Във всеки от текстовете има достатъчно информация, така че ако се почувствате заинтригувани, да направите собствено проучване във вездесъщия Гугъл и да определите собствения си маршрут.

Едва ли сте подозирали, че край коритото на р.Арда има Небесна пещера – името ѝ звучи подходящо за локация някъде из Китай, но си е съвсем родопска, а местният топоним е Гьок ин.

Колкото до родопчанина – според Иво Георгиев подреждането на камъни е негова философия и той реди „къщи, огради, калдъръм, тераси, мостове” и навярно така подрежда душата си. Освен ако не обикаля с лом и клинове, за да троши скали от самотия.

Написана с меко чувство за хумор, книгата ще ви предложи и алтернативни размишления за нашата цивилизация: например предположението, че сега непрекъснато и навсякъде снимаме, сякаш да докажем, че сме били на конкретно място. А само допреди няколко десетилетия „венецът на природата” дращеше името си по скали и стени със същите подбуди.

От Иво Георгиев ще научите и защо край целебните места в Родопите хората оставят дрехи, храна и монети. Или дори красива червена чаша. Те са дар за мистичните пазители на светилищата – да се заситят и да не се сърдят, че им носим само болестите си.

Да вървиш, да объркаш пътя, да се полуташ, пак да го намериш. „То затова е път”, пише Иво Георгиев, „един ще го намери, друг ще го изгуби – важното е не да се стигне някъде, а да се върви.”

Книгата „Мистичните Родопи” (изд. Сиела, 2021) съдържа истории за странстване, за губене на очила и намиране на човешки съдби по Пътя, за скритото в зелените като сън гънки на планината. Истории, които нямат нищо общо със себенадмогването или екстремния туризъм – меки и приемащи като Родопите, тези (уж) пътеписи ще ви накарат да усетите благата радост от споделената с приятели разходка. И бира, разбира се.

Ето какво попитахме Иво Георгиев:

За какво според теб служат прочутите в Източните Родопи скални ниши?

Това е голяма загадка и учените досега така и не са установили единодушно какво е било предназначението им. Липсват и сериозни научни изследвания и лабораторни анализи на състава на материята вътре в нишите. Аз съм привърженик на версията, че това са били скални кошери, в които жреците или специално обучени хора са заселвали пчелни рояци и полученият мед е бил използван за ритуални цели. Повечето от моите приятели или други „познавачи“ не вярват на тази теория, смеят ми се и ми пробутват някакви техни фантасмагории за ретранслатори на космическа енергия, но всеки си има право на лично мнение, разбира се. Интересното е, че почти всички вярват, че издълбаните в скалите „вани“, наричани от местните „шарапани“, са служели за производство на вино, а скалните ниши, които същото местно население нарича „кованлъци“ (кошери) или „кован кая“ (скала-кошер), не се приемат като такива.

Какво не знаем за думата „ашколсун”?

Не знаем, че първата част „ашк“, значи „любов“, а цялото съчетание има значение на „да е любов“, „нека е любов“. И има различни нюанси на употреба в турския, които се разминават от нашето най-използвано значение.

А коя е любимата ти дума точно сега, на ръба на есента на 2021?

Родописи.

Мраволъв ли е времето и погаждаш ли се с него?

Ако животът е пясък в пясъчен часовник, то времето е мраволъв, който дебне да падне и последната песъчинка и да ни глътне. Но аз обичам насекомите и се погаждам с всичките им разновидности.

Обичаш ли да планираш пътешествията си?

Понякога ги планирам, понякога просто тръгвам нанякъде и… където стигна. Май напоследък често ми се случват пътешествия от втория вид и те са най-чудесните.

За какво мечтаеш в планината?

За онази част от планината, която е зад хоризонта.

С кое парче би описал пътешественическата си душа?

Нино Катамадзе – „Once in the street“

Какво ще остане от нашата цивилизация?

Скалите, най-вероятно. Нали те са твърдия диск на човечеството и на цивилизациите. Но и това не е сигурно.

Коментари (1)

Вашият коментар