12 дни от изчезването на Стефан – разказ на един от доброволците

Изминаха  12 дни от изчезването на 30 годишния Стефан Маринов от Пловдив. Доброволческите акции, които организираха приятелите му и половин дузина младежи лека-полека утихнаха. Хората обходиха повечето познати места в града и вече нямат идея какво да правят. Чакат някой сигнал, който да им даде вярна информация, но всички досега "удрят на камък". 

Една от главните причини търсетенето да се преустанови е, че братът-близнак Веселин Маринов явно не иска да се раздухва по медиите цялата истерия. Притеснява се за работното си място, което е точно като на брат му  – -продавач на бутка за вестници и цигари. Шефът му го е обвинил, че ако това не се спре, ще трябва да го освободи от работа и 30-годишният забранява на доброволците да се появява всякаква информации по медиите. 

Оказва се, че Стефан е бил на антидепресанти, които е спрял да пие няколко дни преди да изчезне. 

Момче от екипа по издирването на Стефан ни описа подробно ситуацията преди няколко дни. Представяме ви го едно към едно събитията по дни, от момента на събиране на групата за издирване.. 

Ето какво ни бе споделено:

– Бях по морето и като се прибрах в понеделник (23.06) видях във фейсбук, че приятелка от гимназията е постнала линк към групата "Помогнете да открием стефан". Влезнах, прочетох, запознах се къде какво пише. Оказа се, че момчето го няма от четвъртък на обед. т.е. 3-ти или 4-ти ден вече.

– Стефан го познавам от Художествената гимназия в Пловдив. Беше в класа на брат ми, но е малко по-голям от другите. Има проблеми със слуха от много малък. винаги е бил по-встрани. без много приятели. Имаше си 1-2 момчета, с които бяха по-близки, но като цяло си беше аутсайдер. По неволя разбира се… 

След това съм го виждал в Академията в Стария град, но много рядко, не съм сигурен дали е завършил. Предполагам, че да.

– Още на същия ден с мен се свърза едно момиче, която не познава Стефан. но е решила да се опита да помогне. Сподели, че никой не се е свързал с нея за да предложи помощ и че е сама. В неделя,заедно с брата-близнак на Стефан, са обикаляли из града да го търсят. Минали са през болниците, ходили до полицията. Обиколили са пеша почти всички квартали и по-крайните също са го търсили по разни развалини при клошари и къде ли не. 

– Стефчо си е оставил документите в лафката за вестници, където е работил. Описал е бракуваните вестници и е оставил бележка от рода на "Повече не искам да работя тук". Брат му също работи в лафка за фестници, но не го пускат от там, а семейството разчита на неговите приходи, защото са в много затруднено положение. Родителите им също са възръстни хора и не могат да го търсят. До колкото знам баща му обикаля с колело, но без успех

– Успях да намеря още 2-ма души с мен и след два часа си направихме среща в центъра с това момиче. Имаше сигнал в групата, че някакъв човек го е видял в библиотека "Иван Вазов" в четвъртък следобед да си взима книги. 3-ма души отидоха, за да проверят дали ще намерят нещо. Аз обиколих с колелото районите около стадион 'Христо Ботев", защото Стефчо харесва отбора и с брат му са ходили често там. Обиколих и парк лаута и няколко читалища около центъра.

В същото време другите 3-ма взеха записи от камерите в bиблиотеката, но не са им дали достъп до информация кой кога е взимал книги.

След това са ходили до централна гара, защото и там не е било обикаляно – жп гарата и авто гарите там. говорили са с охрани и касиерки, където са им разрешили са оставили снимка на момчето. Проверили са и линиите в околията.

Преди 2-3 години случайно се разминах със Стефан по едни много забутани пътеки по река марица след гребната база в посока Пазарджик, където ходя да карам понякога. И за това тръгнах на там. Оказа се, че той там е имал няколко места, на които обичал да ходи да рисува пейзажи. Срещнах хора, които казаха че са го видяли преди няколко дни на това място но се оказа, че е бил брат му, който е ходил да го търси.

Също така на записите от камерите не се откри нищо, а човекът който пусна сигнала каза, че е объркал деня и всъщност е бил денят преди да изчезне.

Вторият ден /вторник – 24.06/ се събрахме вече 5-ма души пред Мол Пловдив. С нас имаше и 3ма журналисти от различни пловдивски медии. 

Една група с автомобил се пусна към близките села от запад на града, там са обиколили всичко и са разлепили по центъра листовките "издирва се". Аз с еедно момче на колелета отидохме към бившата му гимназия и гарите Филипово и Север, където разлепихме и разпитахме и обиколихме парковете, под мостовете и порутените постройки.

В същото време журналист от сайта Под Тепето е говорил с майката на Стефан или с брат му и е разбрал, че той си е писал с някакво момче, което имало къща в село Динк. Има голяма вероятност там да е отишъл, но интересното е че все още никой не е стигнал до това село?

Майката е ходила няколко пъти през деня в полицията, но са я отпращали.

Вчера една жена писа, че вероятно го е видяла в края на миналата седмица късно вечерта в парк в Пещера. Но и това не е сигурно до колкото знам. И мисля, че никой не е ходил до Пещера. Ако е имал пари може и да е отишъл там. Но той не познава добре, нито Пловдив, нито районът. Почти не е излизал от града. Особено пък сам.

От сряда – 25.06, официално полицията се е включила, което е добре, защото ние вече не знаehme какво можем да направим, освен отчаяно да обикаляме райони, без никаква следа.

Но ако никой не се беше трогнал, тези дни, дори и без резултат, не знам какво щяха да преживеят родителите, без абсолютно никаква надежда.

На третия ден бяхме 2-ма души. Пуснахме се в коритото на Марица в края на града, обходихме всякакви пътеки, горички и съборетини там чак до колелото на пазарджишко. Нито и следа няма. Вероятно просто е избягал, обаче на къде, с какво? 

На тоя етап сме около 4-5 души, които ще чакаме нещо от някъде да изскочи евентуално. Друго просто не знам какво можем да направим. Надявам се, че полицията също го търси.

Вашият коментар