Актрисата Елена Хрант: Когато спря да ми пука, тогава започнаха да се случват нещата

Елена Хрант е машина за късометражни филми. За кратко време тя участва в направата на 4 заглавия, като дебютът й се казва „Риба в хартиен плик“.

Елена е от Пловдив. Учила е до 7 клас в Арменското училище, понеже баща й е арменец. 8 клас записва английски език във Френската гимназия, а след това влиза в НАТФИЗ специалност Актьорство за драматичен театър. В момента е четвърти курс и предстои да се дипломира през юли. „Риба в хартиен плик“ може да гледате по време на Севън фест в София, който се провежда за първи път. Говорим си на кафе за трепетите покрай академията и снимките на филмите.  

Запознай ни със себе си. Защо записа актьорство?

От първи клас ходя на театрална школа при Ивана Папазова и Стоян Сърданов. Още от  малка всички ми повтарят, че съм артистична. В детската градина раздаваха дипломи с „Най-…“, моята беше Най-добра актриса. Майка ми решила, че иска да ме запише на нещо такова, но без амбицията или мисълта, че ще се занимавам с това. Тя дори ми каза „Записах те“, а после ме пита „Искаш ли?“. Исках.



От 1 клас на театрална школа? Какво научи тогава, като дете?

Ивана и Стоян възпитаха у мен някакъв вкус, стил на работа. Те са се натрупвали много неща през годините. Когато отидох в академията и започнахме да правим етюди в първи курс бях толкова уплашена, не че в школата не сме правили етюди, но тук беше трудно. Мечтите ми се простираха от малка в това да вляза в НАТФИЗ. Влязох и е много хубаво. Може би някои хора ще кажат, че е супер зле, да има неща, които са зле. Но това за мен е едно невероятно обучение, не само професионално, а и те изгражда в живота. Да, пълно е с несправедливости, но тях ги има навсякъде.

Кое ти беше трудно в НАТФИЗ?


В първи и втори курс ми беше много трудно, защото си мислих, че системата иска да се доказвам, че съм добра актриса, че все едно заслужавам мястото си там, че са ме избрали не случайно на изпита. Срещу, което моята житейска философия се бореше. Казвах си, че съм дошла тук да се науча, защо трябва да се доказвам. Научете ме. Първи курс мина, втори курс започнах по-усърдно да действам. Ние имахме един месец работа върху драматургичен текст и после го показвахме. Дълго време ми беше трудно и не ми се получаваха нещата. Питах се защо така се случва, като толкова се старая. Най-накрая си казах, че изобщо не ми пука, ядосах се на това, че съм положила труд и все нещо става. Тогава започнах да действам различно и имаше резултат. Тогава реакциите на професора ми вече бяха по-различни, каза ми „Браво, моето момиче“. И тогава започнаха да се случват нещата.

Как се стигна до „Риба в хартиен плик“?

Тази година за първи път се провежда фестивалът Севън фест, който показва седемте изкуства – кино, театър, музика, танц, изобразително изкуство, литература, фотография. Организират го три момичета, две са от моя клас в академията. Те ме поканиха да участвам в направление кино. Аз вече имах идея за филм с мисълта някой друг да го реализира. Едната ми предложи сама да си го снимам, така събрахме екип и започнахме работа.

„Риба в хартиен плик“

Работата по сценария е била съвместна. Елена е писала текста, изпращала го е на оператора на филма Любо Маринов, а той й го е връщал редактиран вече в готов кино вид. Във всяка от стъпките във филма Хрант участва плътно, както зад камера, така и може да я видим във финалните кадри.

Филмът е фрагментарен, с отделни части, различни ситуации. На Хрант й е било интересно да изследва изненадата от срещата на двама души, първичността в лицата на хората. Има сцена как едно момиче върви по опасна улицата и вижда две момчета, едното е срещу нея, а другото е зад гърба й. Тя си мисли, че ще я нападнат. Или пък момиче, което се прибира от гарата, стига до светофара, вижда майка си от другата страна на улицата, но двете се спират защото светва червено. Последната история е с дете и една рибка, всъщност от там идва и заглавието на филма.

Елена си спомня как са ги изгонили от метрото, защото нямат позволение за снимки. Тогава тя не знае, че се изисква разрешително, за снимане в подлеза на централна гара, водело се подлез на метрото. По време на заснемането дошъл полицай с кука, с нея той свалял решетките на подлеза и ги питал:
– Какво правите?
– Ми, снимаме тука едно студентско филмче.
– Вие, предполагам, нямате разрешително?
– Не
– Ами, трябва да имате разрешително от кмета на града.

Сцената с подлеза на метрото отпаднала.

„Glow”

След „Риба в хартиен плик“ канят Елена като асистент-режисьор на един студентски филм.
Неин приятел учи в Англия, но заради онлайн обучението се налага да снима в България филма си, на който е режисьор. Преподавателите му от Острова са дали висока оценка за кадрите. Казали са му, че е намерил много добри актьори. Това, всъщност са студенти от НАТФИЗ. „Миналият ден ми съобщиха добрата новина, че филмът дори са го избрали да бъде част от портфолиото на университета“, разказва Хрант.

Историята е за едно момче, което много иска да танцува и танцува. Но има проблеми с баща си и страда от депресия. Филмът се опира на вътрешния свят на героя. Той си има демони, ние ги виждаме, бори се с тях и успява.



„Просто плод“

След като приключват снимките на „Glow”, същият екип се събира за поредния филм. Искали са да снимат нещо, с което просто да се изразят. Работното заглавие е „Просто плод“, но кино бригадата го нарича Мандаринките. Метафората може да бъде с всеки плод, но за техния филм са използвали именно този, та затова. В момента филмът е на груб монтаж, също късометражен.

Тук сюжетната линия върви отново с различни истории, които се преплитат, а във всяка от тях присъства мандарината. В една от сцените, например, има двойка, в която момчето сади семената и изведнъж се появява неговата приятелка и му казва, че е бременна. Повсече за филма ще знаем, когато излезе на бял свят.



„Пакет по път“

Четвъртият филм на Елена е и първият й с говор. Миналият месец са приключили снимките на „Пакет по път“. В него става дума за приключенията на една пътуваща пратка, която се опитва да достигне до получателя си. Едно момиче, което изпраща колет, но той няколко пъти е на прага да се изгуби, попадайки в различни ръце. За снимките на този филм за първи път са използвали дрон и гоу про камера. Част от филма е в Родопите, а след планинското кино изживяване, почти всички от екипа са се прибрали в града с бълхи.

Студентският живот на натфизчиите по-различен ли е от на другите?

То, малко, няма време за такъв. Ние учим 90% практическа дисциплина и нашата заетост е много различна. Нямаме да седим и да учим, да пишем курсови работи. Когато имаш изпит не се притесняваш, защото това е нещо, което си правил цял семестър, просто излизаш и го показваш пред хора. Много е стресово цялото нещо. По-различен е студентският живот, да. Влизаш в една среда от 20 души, които сте в клас и те ти стават семейство, буквално. На всеки един човек от класа му имам доверие на сцената и в живота. Това означава, че и заедно купонясваме, когато ни изпушат главите.



Мислиш ли да се върнеш в Пловдив, след като завършиш?

Първо си мислих, че искам да стана актриса в пловдивския театър, но може би няма да стана. Засега ще остана в София, за да уча магистратура. Избрала съм кино и литература. Бях на кастинг в Смолянския театър и на друг кастинг в софийски театър. Ще видим.

Готвиш ли още филми?

Да. Сега кандидатстваме за финансиране за един. Искаме да пътуваме из България и да съберем не толкова известните фолклорни приказки. Свързахме се с Недялко Йорданов, който каза, че много ще се радва да помогне.



Вашият коментар