Велислав е един от емблематичните съвременни визуални артисти на България. Фотограф и видеограф родом от Пловдив. Снима, за да изразява себе си и да показва на околните света, който вижда. Вдъхновен от улицата, ежедневието, музика, скейт, графити и заобикалящата ни среда. Всичко, което прави с визуалния формат се е превърнало от хоби в начин на живот и професия.
Поканихме го да сподели тези 21 кадъра от изминалата 2021 година, които са му любими. Цялата палитра от творчеството му може да видите във Фейсбук страницата му LYON VISUALS, в Инстаграм профила му L Y O N, както и в професионалния му уебсайт lyonvisuals.eu. За кадрите си, описва самия той пред MediaCafe.
Цяла година чаках да завали сняг в града, защото обичам да снимам, когато времето предлага допълнителни атмосферни слоеве в кадрите, а той така и не дойде. Въпреки всичко, успях да си хвана една инкогнито жена с чадър, в половин часовия ни Пловдивски „снеговалеж“.
Капана е едно от местата, които много обичам да посещавам и снимам (все по-малко в последно време поради голямото пренаселване). Принципно бягам от баналните и еднотипни кадри, които всички сме виждали там и с този кадър мисля, че успях.
На прибиране към вкъщи мернах този господин, който страшно ми напомни за персонаж от любим филм. За щастие апарата ми беше с мен и успях да го „запечатам“. (Бел. ред. А може би прилича и на някой от персонажите на Рене Магрит) 
С изненада попаднах на уличен музикант под моста на Гребната, отивайки да поспортувам. Беше залез, апаратът ми беше в колата и другото се вижда. След публикуването на снимката се оказа, че този човек ходи да свири там с години и доста хора го разпознаха.
В един дъждовен ден попаднах на това момиче, което пазеше своето кученце от дъжда. Много обичам животни и ми става хубаво, когато видя такава грижовност. Снимах ги, след което си поговорихме и им показах снимката. Беше готино!
За спомен от така поляризираното от нашето Пловдивско общество Виенско колело.
Нощен Капан с леко филмово излъчване.
Освен че предлага готини места за разходки, река Марица крие и няколко страхотни перспективи за снимане – това е една от тях, зад която слънцето залязва само в определен месец от годината.
Не съм подслушвал, но този човек разглеждаше снимки на внучето си. Снимките огряваха душата и лицето му в тъмнината.
Меланхолия на Автогара Юг.
Отлитащи птици на фона на отиващия си ден.
Добре известна книжарница в капана „София“, чиято собственичка си позволих да снимам. Обичам да снимам хората без те да знаят, така всичко е по-истинско и автентично.
Кадър от най-впечатляващото парти случвало се някога на Альоша. Паметникът беше мапнат и пултът беше поставен на върха на града. Можете да научите повече за целия проект в социалните ми мрежи.
Симетрия на плажа, хваната в едно от късите ми пътувания тази година.
Плаж Велека изглежда супер впечетляващо от въздуха!
Момчета играят баскетбол в разгара на лятото и аз ги притеснявам с моя дрон. 
Понякога е нужен само един лъч светлина за създаването на интересен кадър.
Разузнавам новостите в града.
Любимият ми кадър на един от любимите ми монументи в България.
Стотици хора са ме питали „Къде е този МИГ?“ Аз обаче невинаги обичам да издавам локациите, на които снимам, защото хората ходят и повтарят всичко, което видят без да мислят. Къде е кефът в това?
На разходка с домашния любимец на Гребната база.
„2021 година беше може би най-важната и емоционална година в живота ми, тъй като тази година се роди дъщеря ми. Това, а и рестрикциите свързани с ковид, доста ограничиха плановете ми за пътувания и различни проекти, но пък успях да се концентрирам над уличната ми фотография (едно от любимите ми неща), както и снимането с дрон на малкото локации, които успях да посетя. Планирам 2022 година да бъде изпълнена с всички намерения и вдъхновения, които натрупах през изминалата година.“, споделя Велислав, а ние нямаме търпение да разгледаме новите му виждания за новата година.
За автора
Страхотен е! Истинска наслада за окото са поредицата му от снимки. Да е живи и здрав, и да продължава все така да радва с творбите си.