“I am not a crook”. Една от вероятно трите най-известни лъжи*, които американски президент е заявявал пред телевизионни камери. Ричард Никсън изрича популярните думи, удряйки с юмрук по президентската банка в края на 1973-а година. Само месец по-рано обаче, неговият заместник Спиро Агню сам си признава, че е “crook“, като подава оставка, след като е обвинен в укриване на данъци и вземане на подкуп.
Датата е 10 октомври 1973-а година, а 40 години по-късно Спиро, за когото се твърди, че е с български корени (а всъщност май е грък), все още е може би най-известният вицепрезидент в историята на САЩ (изключваме тези, които в последствие стават президенти и Ал Гор, който би трябвало да стане, но Буш го бие заради извратената система за избиране на държавен глава и машинации във Флорида, пред които печатарите в Костинброд изглеждат като невинни агънца).
Малко по-късно Никсън все пак се доказва като мошеник, подава оставка заради доста популярния Уотъргейт и напуска Овалния кабинет малко преди да си завърши втория мандат. Вероятно най-мразеният американски президент пък влиза в Белия дом след Линдън Джонсън, който е обект на доста популярна конспиративна теория, като поръчител на убийството на Джон Кенеди. Не много готини години за САЩ.
39-ият вицепрезидент с благозвучното име Спиро обаче е не по-малко интересна фигура от споменатите по-горе световни фигури. Баща му, Теодор, родом от гръцкото градче Гаргаляни, емигрира в Щатите и се урежда с вдовицата Маргарет. Спиро се появява на бял свят на 9 ноември 1918-а година, завършва някаква местна гимназия, след което учи химия в едно от най-престижните училища в света – университета Джон Хопкинс в Балтимор. Следва кратко участие в някакъв голям военен конфликт между 39-а и 45-а, след което завършва право в Балтимор.
Някъде през 50-те започва политическата му кариера, като на ярката сцена излиза през 1966-а като губернатор на Мериленд. Две години по-късно е номиниран за вице на изгубилия вече един вот Никсън. Любопитно е, че в партийните избори на Републиканската партия се преборва за вицепрезидентския пост с Джордж Ромни, баща на Мит Ромни – опонентът на Обама от преди година. САЩ е голяма държава, но политиката е почти като семеен бизнес.
По време на вицепрезидентството си Агню се харесва на публиката, тъй като често защитава малцинствата. Войната във Виетнам обаче обръща палачинката, тъй като е избран (или сам се преборва) за основен защитник на военните действия, като често говори срещу протестиращите. По-късно обаче отношенията между балканския образ и Никсън се влошават и двамата се виждат изключително рядко.
Охлаждането на отношенията между двамата достигат до там, че Никсън не е искал да го избира за вице по време на втората си кампания през 72-а, която все пак двамата печелят срещу анонимния за историята демократ Джордж МакГовърн. В книга на президентския съветник Джон Ерлишман е описано как Никсън се аргументира да остави Спиро Агню като вице: „Никой нормален не би ме убил, като знае кой ще стане президент, ако умра“. Страхотен политически ход, всъщност, не мислите ли?
Повратностите на политическата съдба обаче са изключително странни. През пролетта на злополучната и за двамата в Белия дом 1973-а година, когато избухва Уотъргейт, Никсън е с много лоши показатели сред обществото, а Републиканците поставят Спиро като фаворит за следващ кандидат-президент. След него в партийната класация е "Арнолд Шварценегерът" на 70-те – актьорът и губернатор на Калифорния Роналд Рейгън. Неговият ред обаче ще дойде през следващото десетилетие.
Цялата тази розова картинка тогава не подготвя света за 10 октомври 1973-а година, когато за втори път в историята вицепрезидент подава оставка (другият път е през 1832-а). Спиро Агню го прави, заради обвинения, че е укривал данъци и вземал подкупи на обща стойност от 100 000 долара, докато е бил губернатор на Мериленд. Спиро е глобен с… 10 000 долара и осъден на 3 години пробация. В крайна сметка 10 години по-късно, през 1983-а Агню плаща 268 482 долара на щата Мериленд – общото количество подкупи, което бившето вице бил взел. Едва ли са само толкова, но…
Кроткият му следпрезидентски живот приключва през 1996-а година, когато умира от левкемия в Берлин. Това е град в щата Мериленд.
Като наследство Спиро Агню оставя след себе си на първо време Джералд Форд като вицепрезидент – който по-късно става и президент на САЩ. Любопитно е, че портретът му като щатски губернатор е бил премахнат от приемната стая в Мериленд през 1979-а година, но е върнат обратно през 90-те. Известен като страхотен оратор с остър език, Спиро прекратява всякакви обществени прояви след оставката си – нито интервюта, нито речи пред публика.
Благодарни за съществуването на Спиро Агню могат да бъдат и много от сценаристите на хумористични предавания по света. Спиро е част от хумора в The Wonder Years, The Simpsons и Futurama (на картинката горе), където играе подобното на Франкенщайново чудовище, но тяло без глава, което помага за придвижването на президента на планетата през 3000-а година – главата на Ричард Никсън. Спиро печели и престижното четвърто място в класация за най-мразените хора през 1970-а година, в Музея на восъчните фигури Мадам Тюсо. Бие го триото Адолф Хитлер, Мао и Граф Дракула. Зад себе си в топ 5 оставя… Никсън.
*(от първото изречение) другите две популярни президентски лъжи ще бъдат:
– „Read my lips: No new taxes” от Джордж Буш Старши, вдигнал данъците за горива, цигари, алкохол и разни други неща от първа необходимост, като скъпи яхти и луксозни автомобили;
– „I did not have sexual relations with that woman” от доста либералния на тема какво е приятелски отношения със стажантката Моника Люински и какво – сексуални връзки президент Бил Клинтън.
За автора
