Идеята за героите, героизма и като цяло – образователните модели за подражание, се ражда още в Античността. Макар и думата да идва от Древна Гърция, символи за супергерои се срещат и в по-древни цивилизации, изобразени по стени да убиват диви животни или други огромни съперници с голи ръце. Герои стават императори, средновековни царе, всякакъв тип завоеватели. Дори във фантастиката и въображението на 20-и век „супергероите“ са хора с надестествени сили, които побеждават чрез физически сили съперниците си, извънземни нашественици или някакви природни бедствия.
Кои са обаче истинските герои на нашето съвремие? Ако през последните 200 години прекарваме ежедневието си основно във военни битки, разрешавахме конфликтите си с удари с прашки и издигането в обществото или спечелването на женското сърце ставаше, когато надвиеш лъв на негова територия, дали щяхме да сме на това ниво на социално-икономическо развитие на нашата цивилизация?
По време на лекция, част от Нощта на музеите и галериите, Георги Стоев, икономически анализатор от Industry Watch, припомни как когато преди 2 години почина Стив Джобс, изображението, което беше качено на сайта на Епъл се наричаше “The Hero”.
Може би колегите на световноизвестният иноватор са прави и трябва да си променим представите за „героизъм“. Героите трябва да бъдат тези, които променят вашето ежедневие. Дали героят(без да подценявам откритието му, разбира се) е Томас Едисон, че е изобретил телефона и възможността да комуникираш на далечно разстояние, или тези, заради които днес имаш възможност да поставиш в джоба си магическото устройство, с което да го направиш и да се чуеш с братовчедка си в Охайо.
Преди години някой е измислил контейнерите, с които се пренасят огромни стоки, и по този начин цената на картофите е паднала 70 пъти, разказва още Стоев и добави, че никой не познава този инженер. Неговото откритие, по думите на икономиста, е направило много хора щастливи, а аз бих добавил – и живи.
Много хора биха били прави да опонират с това, че Лейди Гага или Питбул също променят нашето ежедневие и по горната логика биха могли да са герои на нашето съвремие. Идолизирането на останалите бизнес фигури пък може да замъгли съзнанието на деца и младежи с комерсиалната идея, че преследването на парите е най-важното нещо в живота. Не, не говорим за тях.
Най-важното нещо в живота, това което кара хората да се движат напред и да се развиват, е желанието да правят останалите щастливи, смята Георги Стоев. „Героите“, които са завладяли стотици квадратни километри, които са избили милиони в преследване на своя идеал за върховна раса, политическа идеология, или дори актуалното „проповядване на демокрация“ из страните от Близкия изток със съмнително големи залежи на петрол, не са направили никого щастлив(изключваме най-верните им последователи).
Истинските герои са тези, които идват след царете, хановете и генералите – тези, които от срутеното дават начало на индустриален, икономически и научен прогрес. Фактът, че тези хора получават и по-голямо възнаграждение за своя интелектуален труд обаче не бива да ни отблъсква, да слагаме лоши епитети за работата и живота на хора като Марк Зукърбърг, Бил Гейтс или Стив Джобс. Тези хора няма да ги рисуват в пирамиди, да ги поставят на монети или да ги възпяват в народно творчество. Героите не са мускулестите мъжаги, които яздят коне и съсичат враговете си с един удар. Любовта им към новаторството, прогреса, състезанието, риска и съответно липсата на страх от грешки, умението да дават на хората това, от което те се нуждаят – това са уменията на гореспоменатите, това са идеалите, които съвременният човек, трябва да преследва. А това, че тези хора имат несметни богатства е благодарността на обществото към тях.
Е, разбира се, богатството не означава, че си герой. Но е хубаво героите да получават нещо повече от потупване по рамото.
За автора
