Противно на тенденциозните антикомунистически убеждения, които върлуват вече 103 дни из столичните площади, това не е политическа статия, целяща възхвала на борбата срещу „варварската фашистка окупация“.
Ние от екипа на mediacafe.bg сме на мнението, че историческите събития трябва да се помнят и разбират с оглед значението им за развитието на държавата.
Трудно бихме омаловажили делото на Васил Левски, Христо Ботев и множество други революционери, вярващи в силата на българския народ в борбата за свобода. В същото време на обществото му е адски трудно да приеме, че хората в миналото са вярвали искрено в това, в което днес мнозина заклеймяват като най-голямото зло за човечеството.
Колкото и да е бил „черен“ този период от историята, преминаването през него е довел до съвременната действителност, а поуките, които можем да изкараме от тях ще определят бъдещето.
Септемврийското въстание през 1923 година е организирано от Българската комунистическа партия, под натиска от Коминтерна (комунистическия интернационал), като опит за сваляне на режима на Демократичния сговор, установен с Деветоюнския преврат.
Една от основните причини за взетото решение за въоръжена борба е амбицията на Съветския съюз за запалване на Световна социалистическа революция и за установяване на нови Съветски социалистически републики в Европа.
Въстанието, обаче няма успех поради липсата на ентусиазъм и предварителния арест на опитни комунистически дейци.
Последиците са жестоки – правителството извършва масови изстъпления, дори срещу част от мирното население във въстаналите райони. През януари 1924г е приет Закон за защита на държавата от правителството на Цанков, легализиращ смъртно наказание дори за непълнолетни политически противници на режима.
За автора
