Формирането на гражданското движение „Орлов мост“ от Националното представителство на студентските съвети (НПСС), и избирането на противоречива личност като Христо Стоичков за нейн неформален лидер, породи множество разнополюсни реакции в общественото пространство последната седмица.
Преди около десет дни, когато за първи път се заговори за идеята да се създаде подобно гражданско движение, организаторите категорично заявяваха, че няма да правят партия. Вчера, обаче бе казано съвсем друго – че движението ще участва на предсрочните избори на 12 май, защото НПСС свалили правителството.
По закон, за да се учреди една партия тя трябва да се регистрира в регистъра на политическите партии в Софийския градски съд, като едно от условията е да се представи списък, съдържащ трите имена, ЕГН и постоянен адрес на не по-малко от 2500 членове. (чл.15 от Закон за политическите партии).
За да участва съответната партия в изборната надпревара, тя трябва да внесе в Централната избирателна комисия (ЦИК) списък, съдържащ имената, единния граждански номер и саморъчен подпис на не по-малко от 7000 избиратели, подкрепящи регистрацията (чл.82 т.7 от Изборния кодекс).
И точно тук идва „скандалната“ информация с която се сдоби екипът на mediacafe.bg. По стар български обичай, срещу който между впрочем парадират, че се борят, младежите от НПСС и гражданско движение „Орлов мост“ си осигуряват така необходимите им подписи, срещу скромната сума от 30 лева…
Е, да, лицемерието в политиката не се смята за недостатък, а за качество. Очевидно гръмките слова за нов ред от млади и неопетнени политически хора, твърде бързо издишаха и разразиха буря от недоволство.
Да не говорим за морално-законовите противоречия, свързани с хора, работещи в орган или структура финансирана от държавния бюджет, и тяхното участие и организиране на политически формирования.
Твърде бързо тези „неопетнени“ млади хора получиха лекета по своите бели ризи… може би се надяват, че ще се преоблекат и никой няма да е забелязал, или най-малкото – бързо ще забравят.
Преди време моя добра приятелка, млада, високообразована и над средното ниво на интелигентност, категорично ми заяви, че на следващите избори ако има кой да ѝ купи гласа, тя ще си го продаде… Нескопосано се опитах да я разубедя, но не успях. Нямаше как. Нямаше с какво да защитя тезата си.
Тогава ме порази ужасяващата мисъл „Ами ако много хора мислят по този начин?“ И навярно е така. Един голям процент, не само от младите, но и от цялото ни общество, е загубил смисъла да гласува за „все едни и същи“. Дори протестите, прераснали в общонационално недоволство срещу статуквото не вдъхват вяра за промяна, а просто за подмяна…
Истината е, че единици биха се запознали с идеологиите и програмите на партиите, участващи в изборите, и биха направили своя избор на базата на съпоставката им и личната преценка. Останалите може би ще чакат някой да дойде и да им купи гласа!
На печелившите – честито! Останалите – дерзайте, ще дойде и вашия ред!
За автора
