Небет тепе е Актът за раждане на Пловдив – нека не го фалшифицираме

Когато се говори за културно-историческо наследство, хората се впечатляват от истината – около това мнение, изразено от арх. Петър Петров, се обединиха архитекти, археолози и други специалисти от разнообразни сфери по време на обществено обсъждане за бъдещето на Небет тепе. Когато отидеш на такъв паметник, ти искаш да се докоснеш и да видиш историята от първо лице – тези артефакти, които са „видели“ историята, а не преразказ на съвременен архитект. В този смисъл – когато посетителят установява директен диалог с историята, а не на преразказ – Небет тепе може да се приеме за документ, за актът на раждане на Пловдив, коментираха архитекти. Нека не го фашифицираме с въображение и надстрояване без доказателства.

Небет тепе е най-старият запазен паметник от историята на Пловдив ин сито – тоест нещо, което можеш да видиш на мястото, където е било винаги, коментира архитект Румяна Пройкова. Градът ни се показа на културната карта на Европа, а и на света, с реставрацията на Античния театър, добави тя. Примерът, който показва той с деликатната си реставрация, трябва да се следва и през Небет тепе – без хипотези, без помпозност, смята Пройкова.

Общественото обсъждане беше организирано от медиите Под тепето, БНТ – Пловдив и радио Пловдив. На него присъстваха членове на Камарата на архитектите – Пловдив, доказани имена в сферата на опазване на културното наследство като арх. Пройкова, арх. Виолета Раева, арх. Антоанета Топалова,  археолози, специалисти от Пловдивския университет, сред които и доц. д-р Мария Шнитер, декан на Философско-историческия факултет. Въпреки многото покани към редица общественици, както и към висшите постове в общината, на срещата не присъстваха нито кметът Иван Тотев, нито Стефан Стоянов, които са на посещение в Израел, но не изпратиха и техни представители. Отсъстваха също главният архитект Румен Русев, и създателят на бутафорния – по думите на специалистите от НИНКН, КАБ и други – ескиз, който чака одобрение в Министерството на културата арх. Фърков.

Абсолютно всички специалисти, включително археолозите и архитектите, правили най-сериозни изследвания на мястото, изразиха за пореден път категоричното мнение, че нямаме никакви ясни доказателства как е изглеждала крепостта Небет тепе. В този смисъл едно дострояване с нещо повече от намерените на място артефакти, би било абсолютна фалшификация и измислица, смятат те. Интердисциплинарният подход към такива проекти е неизбежен, добавиха от залата, като е недопустимо тези неща да се правят само от архитект. Самите архитекти се съгласиха с мнението, че в проектирането трябва да участват също археолози, икономисти, специалисти по културен туризъм, опазване на културното наследство и други неща, които в момента отсъстват.

В края на срещата се предложи и идеята да се създаде неформален обществен съвет от специалисти от различни дисциплини, които да изразяват мнения и консултации по опазване на културното наследство.

За автора

Вашият коментар