Много се говори за тези автоматични устройства. Как ще осигурят честно и прозрачно протичане на вота, но не по-малко са и аргументите против. Че са прекалено скъпи, че се гласува бавно, че трябва да има задължителна алтернатива от резервна машина или връщане на старата процедура, ако настъпи технически проблем. Че няма организация, която да се наеме с поръчката по закупуване или наемане на такъв огромен брой апарати. Че на повечето места в света, където са изпробвани, са върнали традиционния начин на гласуване.
Но тези въпроси са известни. Друго имам предвид. Помня добре как на изборите от 80-те години на ХХ век пропагандни кадри по телевизията даваха възторжения масово гласуващ за представителите на Отечествения фронт кандидати (не че имаше и други), за да може час по-скоро да приключи изборният ден. Най-ясно обаче се сещам как пионерчета с червени връзки и бели калпачета седяха пред български компютри „Правец 16“ и възторжено обявяваха, че с помощта на електронните устройства – гордост на родното високотехнологично производство, са изчислили още рано следобед, че всички са гласували и изборната победа е нещо от рода на 99.99 % за ОФ. Беше толкова смешно, че чак тъжно, но от различно време и възраст асоциациите ми са също така различни. Докато бях и аз малко, повлияно от порпагандната пионерче, искрено вярвах в това чудо на българската техническа мисъл и неговите възможности. Все пак на него можеше да се играе „Каратека“, което за тогавашните деца също беше символ на безпределен технически прогрес. Който не го помни, да пита по-възрастните. В първите години след 10 ноември остана само смешното – как управляващите са ни правили на маймуни. Сега чувствата са смесени – имахме развита високотехнологична материална база, която типично по нашенски сами си унищожихме.
Остана обаче склонността и умението на българина да работи с такива чудесии. Неслучайно сме лидери в хакерството, специалисти в Ай Ти сектора и изготвянето на различни софт и хардуерни продукти – както в България, така и от българи, работещи зад граница. На практика няма водеща компания от тези браншове, в която на възлови позиции да не работят наши сънародници. Този факт също е известен. Все пак Джон Атанасов е с доста висок процент български гени.
Замислих се въз основа на всичко това не би ли могло да се спести някой лев на Татковината, вместо да се хвърлят милиарди (май не преувеличавам) до голяма степен за клатушкащия дърветата. Преди време, повлияни от напредъка на техническите средства в музейното дело с колегите започнахме да проучваме въпроса да намерим и закупим за нашия Регионален исторически музей киоскове, пултове с тъч скрийн, електронни „черни“ дъски и други подобни напредничави изделия. Цените обаче бяха безбожни – петцифрени само за едно устройство (ние имаме четири отдела), отделно за разработка на софтуер и поддръжка. А музеите, известно е, не разполагат с кой-знае какъв бюджет. Ходихме да обикаляме по различни институции, за да почерпим опит от тях и не останахме особено очаровани. Освен скъпи, тези устройства не бяха и много ефективни, най-вече проблемът беше, че не могат да се поддържат от самите музеи, всяка актуализация е бавна и също скъпа, но и технически бяха далеч от съвършенството. На едно място като в космически кораб имаше не по-малко от пет пулта с големи тъч монитори. Замисълът бил всеки посетител да си пуска самостоятелно филмчета и друга информация. Оказало се обаче, че който първи пусне нещо, другите трябва да гледат същото и не могат да правят промени. Само тази зала струваше вероятно стотици хиляди левове. Добре че обезпечението беше направено от богат спонсор, но това не променя нещата, че са прахосани много средства.
Натрупаният противоречив опит накара един колега, доста разбиращ от компютри, да направи собствено проучване. Оказа се, че всеки съвременен компютър може да се вкара в таблетен режим, а нашата музейна грамотност е достатъчна, за да качим клипове, текстове, снимки и други данни. Прави се акаунт, на който посетителят може да посещава само определените места. Купуват се тъч скрийн устройства на цени в пъти по-ниски от киосковете и другите неща, свързват се за обикновен компютър, скрит в художествено изработено шкафче, което служи за поставка, и така на цена под 1000 лева имаш работещ киоск. Всеки с обикновени познания може да го обслужва – качва, сваля и променя информацията.
Какво пречи да се направи нещо подобно и за изборите. В училищата компютри и принтери бол! Тук вече е необходим софтуер, но съм убеден, че разработването му не би затруднило ниво 10 клас в Математическа гимназия. Особено българска такава. Децата ни са умни и могат да го направят, а какво остава за професионалисти. Компютърът може да разпечатва и бюлетини и отрязъци и протоколи с броя гласували. Разбира се, сигурно и за много други неизвестни за мен детайли трябва да се помисли, но е извън всяко съмнение, че у нас има хора, които могат да го направят.
Или съм гений, че такова нещо ми е дошло наум (затова и бързам да го споделя), или съм идиот, защото е невъзможно. Нещо като второто ми каза една близка персона. Но светът е построен от налудничави идеи, които са се оказали не чак дотам невъзможни. Възможно е тази хрумка да е уникална, но много по-вероятно е в същия или подобен вид да е идвала на хора, които са по-компетентни и могат да я реализират. Тогава обаче ще се загубят значителни финансови потоци от поръчки, търгове, внос, наем, продъжба, транспорт и т. н. машинации. А ако това, което предлагам се реализира, само някоя Ай Ти фирма ще спечели някаква си обществена поръчка, която надали ще е особено скъпа. Възможности много. Невъзможности – още повече. В хартиеното гласуване също няма нищо лошо, ако има контрол и организация. Защо липсват или по-точно не са на добро ниво? Очевидно някой има полза от това.
За автора
