Седемте рилски езера – Сълзата, Окото, Бъбрека, Близнака, Трилистника, Рибното и Долното – са най-известната туристическа дестинация в българските планини, и имат висока екологична, културна и духовна стойност.
Съществуват разнопосочни мнения за предизвиканите промени в тяхното състояние. Климатични промени, антропогенно натоварване или напълно естествени процеси, които водят до заблатяване на езерата, са основните посоки в търсене на правилния отговор.
Научните изследвания са най-достоверният източник за разрешаване на този проблем, а тяхното заключение е еднозначно – проблемът е комплексен. Проследяването му е изключително важно за вземане на навременни и правилни решения за опазването на езерата. Планинските езера са много чувствителни към промени в околната среда. Интересно и лесноразбираемо от научна гледна точка разказва специалистът Боян-Никола Зафиров от Климатека.
Поредицата от заледявания през епохата на Плейстоцена преди почти 2 млн. години са оформили характерните ледникови черти на релефа и пирамидални върхове. Последващото затопляне на климата е предизвикало постепенното отдръпване на ледниците към по-високите части на планините, а впоследствие и тяхното пълно изчезване, като са се оформили леглата на множеството езера, разположени на различна надморска височина.
снимка: Ивелина Василева
Съвременният климат не позволява образуването на ледници в Рила, но условията за развитие на растителни и животински организми в езерата остават сурови. Под въздействието на съвременното изменение на климата и в резултат на интензивното човешко присъствие в района на езерата, промените настъпват с много по-бързи темпове.
Промените в екологичното състояние на езерата през последните две десетилетия се дължат и на интензивния туризъм.
Главен негативен ефект оказва допълнителната ерозия, причинена от туристическите пътеки. Интересен е фактът, че най-силно засегнатите езера не са най-силно посещавани от туристите като Бъбрека, Окото и Сълзата. Пътеките, които водят до тези езера, попадат във водосбора на по-ниските езера като Близнака, Трилистника и Рибното. От гледна точка на площта и степента на ерозия на пътеките езерата Близнака и Трилистника са най-силно засегнати от интензивния туризъм.
По-ниско разположените езера са и по-уязвими към климатични промени заради по-високите температури на въздуха и водата, но и заради по-големия водосбор и по-малката дълбочина. Рибното езеро е в най-напреднала фаза на своето развитие, като е едно от най-ниските езера и е най-плитко – само 2,5 м. Значителен негативен ефект имат органичните замърсители от хижата, големият брой посетители през летните месеци и къмпингуващите през август месец. Трябва да се отбележи, че Долното езеро има малък водосбор и е слабо засегнато от човека, като в него не се наблюдават активни процеси на обрастване, въпреки малката надморска височина. Това навежда на мисълта, че антропогенното натоварване е главен фактор за влошеното екологично състояние на Рибното езеро, а климатичните промени засилват ефекта.
Доста интересна и допълнителна информация може да откриете ТУК.