„Дон Жуан“ ще сее вълнение и опустошение в живота на хората с които се среща по време на сензационната си премиера на Античния театър. Спектакълът ще се състои на 24 юли от 21 часа.
Ролята на непоправимия прелъстител се изпълнява от баритона Марчин Брониковски (Полша), а моцартовият шедьовър е поднесен с изтънчен финес от виенския възпитаник и музикален директор на Опера Пловдив – Диан Чобанов.
Ние от MediaCafe седнахме за един приятен разговор с маестро Чобанов, за да разберем повече за подготовката на една от четирите знакови премиери на Opera Open 2021.
Как върви подготовката на „Дон Жуан“? В какъв мащаб ще бъде разгърнат Моцарт?
Може да се говори безкрайно много за Моцарт, той е различен от всички. Не случайно името му се е превърнало в синоним на гений. Смятам, че той е композитор, който трябва да бъде представен по възможно най-близък и най-актуален начин на публиката. Той естествено е претърпял много интерпретации през годините, защото колкото по-универсална е една музика, толкова по-податлива на интерпретации се оказва… това е една огромна тема.
При мен така се стекоха обстоятелствата, че успях много дълбоко да се запозная с изследванията на музиката на Моцарт, живеейки, учейки и работейки във Виена имах непосредствен контакт с този стил във всичките му форми и това ми даде хоризонти в неговото опознаване. Затова смятам „Дон Жуан“ да звучи така, както е звучал едно време, т.е. по законите на тогавашната музикална естетика и практика. Това е сериозно предизвикателство, защото начина на свирене и на пеене е по-различен, неконвенционален. Но тъй като познавам колегите си, познавам и себе си ще опитаме да представим един Дон Жуан, който е по-близък до времето си и все пак e провокативен и интересен за съвременния слушател. Може би ще има хора, които ще са съгласни, може да има и против, но това винаги е добре. Хубаво да има критика, не само лайкове.
Сам казвате, че Моцарт е предизвикателство. Защо?
Една от есенциалните теми в моята докторантура беше: как се интерпретира Моцарт в наше време? Защото в крайна сметка това е музика на почти 250 години..
Дълго време, под влиянието на романтичния 19ти век, Моцарт придобива романтичен привкус, т.е. неговата музиката е била интерпретира според за онова време модерна и актуална музикална естетика, звучност, маниери. Тук бух желал да изясня един важен въпрос: всъщност как се е консумирала музиката в епохите на Ренесанс, Барок, Класика, Роматизъм, Веризъм, и т.н.? По времето на Бах се свири и слуша Бах; по времето на Моцарт се свири и консумира Моцарт, а не Бах; по времето на Верди – Верди, а не Моцарт; и тази тенденция трае до началото на 20ти век. След това започва едно изчерпване и обръщане към музиката от миналото, защото 80-90% от класическата музика, която се предлага в концертните и оперни зали сега е „музейна“. С навлизането на забавната, или поп музика се получава една мощна алтернатива, която измества почти напълно консумацията на съвременна сериозна музика. Това е факт, в такива времена живеем. Съвременната класика се пише се консумира почти само от тези, които я пишат. Жалко, но времето неумолимо диктува новите правила, нрави, потребности и т.н.
Връщам се на Моцарт: Загуба на традициите през вековете, поради фокусирането основно върху съвременната музика е причината неговата музика да претърпява стилистични метаморфози през 19. и първата половина на 20. век.
Музикални изследователи и интерпретатори успяват да „реставрират“ оригиналната звучност и стил на Моцарт едва през последната третина на 20 столетие.
С какво чувство ще представите Дон Жуан на сцената на Античен театър?
Усещането на Античен театър каквото и да правиш винаги е специално, но този спектакъл ще бъде забележителен, защото драмата на „Дон Жуан“ ще стои удивително естествено на тази сцена. Да Понте, Моцарт и тяхната драма джокоза ще заживеят по естествен начин в тази историческа среда!
Моцарт е вечен и винаги ще има публика, но тя губи ли се в новото време?
При Моцарт отиваме малко към идеята за елитарното. Не всеки меломан е приятел на Моцарт. На Балканите той е сякаш по-малко разбираем, отколкото в немскоговорящите страни и в Италия. Но е достатъчно универсален, така че да бъде разбран във всички географски ширини. Надявам се чрез нашата интерпретация на Дон Жуан да предизвикаме по-голямо разбиране и защо не преоткриване на неговата музика. Смятам, че интерпретаторът и изпълнителите носят огромна отговорност в тяхната мисия, защото в тяхна власт е да преродят или погубят дадено произведение.
Кое ви доставя повече удоволствие – подготовката или самото представяне на сцената?
Не мога да ги разделя. Това е комплексен процес. От момента, в който разтворя партитурата, започва моята ментална комуникация с автора и тъй като нотното писмо е доста семпло и ограничено, според мен, започва четене зад нотите. Тази метафора подчертава това, че трябва да умееш да разкриеш дълбочините на авторовото откровения, да разбереш скрития смисъл на написаното. Всичко ми доставя огромно удоволствие – самостоятелната работа, работата с колегите и най-накрая работата с публиката.
Заглавието става част от мен. Прилича на една бременност, аз го приемам, то става част от моя ум, емоции, започва да расте. Е, някой път се случва и да са малко недоносени, особено когато времето те притиска, но винаги се старая плодът да е възможно най-добър.
Какво можем да очакваме от Opera Open следващата година?
Жанровата пъстрота ще се запази. Планираме поне 4 оперни заглавия. „Манон Леско“ на Пучини е едно от тях, с участието на легендарния Хосе Кура. Със сигурност ще присъства някоя от новите премиери от 2021 година, но не съм сигурен коя. Защо не Дон Жуан. Със сигурност ще присъства и Аида на Верди. Ще има балет, оперета, алтернативни проекти като симфоничен джаз, класически концерт. Разбира се, както винаги с красиви продукции, прекрасни солисти и гости.
Опера Пловдив и респективно нейният летен сезон Опера Оупън се отличава с безкомпромисно отношение към качеството на своите продукции. Вярвам, че публиката оценява и приветства тези усилия!
Диан Чобанов: Opera Open може да бъде една от перлите на световните оперни сцени
За автора
