Колкото повече, толкова по…-малко

(На снимката – най-посещаваният туристически обект в Северна Англия.)

(заб. Коментарът е с чувство за хумор. Засегнатите да не се обиждат. На останалите – успех.)

Политиците режат ленти. Режейки лентите, те обикновено са с лице към камерите и с гръб към това, което откриват.

Не знам колко от политиците са били или са се заглеждали поне на снимки по „атрактивните“ крепости, на които режем ленти – на Кракра, на Перистера или Цари Мали Град. Аз, като прост турист обаче, съм заставал с лице към тези крепости, някои от тях съм ги заглеждал само по картинки. И знаете ли какво ми прави впечатление (освен, че винаги е било пусто, бил съм единственият заблуден турист, и за да ми покажат нещо – отключват иначе заключените крепости, защото „колегите си тръгнаха по-рано“)? Та, какво ми грабна окото? Нищо.

Научил съм се да се заглеждам в детайлите. Израснал съм в ЖР „Тракия“ и мога да различа блок 51 от блок 254. Разлики между реставрираните крепости обаче трудно откривах – всички са еднакви.

(Едното е в Цари Мали Град, другото е крепост в Пещера. Сигурно и местните не могат да кажат кое кое е)

Всички тези строежи се правят по калъп, сякаш тракийските, римските и византийските строители наистина са се водили по законите на Витрувий – както се пошегува Божидар Димитров (тази шега е по-добра от онази не!новина, че Сакскобургготски телефонни измамници го излъгали, че става за президент). Истината, която всеки със средно, който е посещавал часове по история знае, че всяка крепост е уникална по своему и това я прави ценна.

Уви, културата ни е такава – не искаме да имаме качествени и ценни неща, искаме обаче много, на конвейер. С това конвейерно строене стигаме до "парадокса" – "Колкото повече, толкова по-малко". Ако имаме 200 еднакви крепости, все едно нямаме нито една. В подлеза до Билкова аптека има един надпис „безкрайност е приблизително равно на нула“. Във висшата математика е подобно, между другото. Подобно е и на свободния пазар. Ако имаш рядка книга, може да я продадеш за много пари. Ако се опитваш да дадеш втора ръка книгата на Емил Конрад – както и да се казваше – цената ѝ ще е много ниска. (Това сравнение, всъщност, ще го разберат само хора, които ровят в сайтовете-антикварни книжарници, каквито нашите „професори“ не са).

Освен по калъп, крепостите ни се строят и по въображение. Първоначално в общественото пространство, благодарение на всички властимащи, директори на НИМ и министри на културата, се появи гравюра, доказваща съществуването на 14-метрова кула на Небет тепе. Картинката е известна отдавна, а публикувана в България преди 80 години, но все пак е открита от Божидар Димитров (негово твърдение) преди 5-6 години. Той изглежда, освен историк, е и своеобразен Терминатор, който пътува напред-назад във времето. Освен това може и да телепортира крепости – изобщо не е сигурно дали на гравюрата е изобразен Пловдив, но ако приемем, че това е така – отбелязаната от кметове и министри "кула на Небет тепе" (останките още са ѝ там) е на… Джамбаз тепе, над днешния понеделник пазар. 

(…ако това изобщо е Пловдив)

В България сигурно сме единствените, които реставрираме крепости по рисунки. По-зле са само в Македония, където и рисунки нямат. Поне така си мислех, докато кметът Тотев не публикува гравюри явно от Джендема или Бунарджика, за които тежко твърдеше, че са останките от крепостта на Небет тепе. Някой явно го е заблудил, случва се, не е историк. По-лошо е когато историци се излагат по този начин:

За разлика от кадрите на БНТ от 90-те с рождения ден на чаровния ни министър на културата, гравюрите и рисунките не са никакво документално свидетелство. Тоест, не можем по тях да си дострояваме крепостите. Още по-забавно е да ги тълкуват хора, като Божидар Димитров, който се опита да ни убеди, че Колизеума бил достроен догоре, „до керемида и зъбер“. Може би е забравил, че вече не е агент на Държавна сигурност, и всички можем да пътуване от другата страна на Желязната завеса, та да видим как го правят по европата.

(Ако вярвате на Божидар Димитров, че Колизеума е достроен – както планират за Небет тепе – догоре, отговорете на въпроса: Кое от двете е истинския Колизеум? Едното е в Рим, другото е в Лас Вегас)

Според мен, ако му покажем известната снимка с трите пирамиди в Гиза, не би могъл да познае Хеопсовата. Може би щото няма зъбери… Или пък, защото всяка от тях е уникална?

 

("Тая в средата изглежда най-висока, сигурно тя е Хеопсовата… Ама е много олющена, бе, дай да я замажем отгоре с гипсокартон, чувал съм че били гладки едно време…"). 

Дори по снимка човек лесно може да се обърка – поради няколко причини, колкото и да гугълвате, на всички снимки средната пирамида ще изглежда най-висока. Всъщност, най-висока е задната – Хеопсовата. Да се реставрират крепости по гравюри е удивителен абсурд, а да се издигат до "керемида" – още по-голям. Както за Колизеума, така и за повечето египетски пирамиди имаме сведения до тухличка къде какво е имало. Никой обаче не е тръгнал да ги реставрира докрай. Камо ли пък хора, които не знаят 340-а година преди Христа кой век се пада:

Та, да обобщим: Никой, който истински обича Пловдив, не иска "два реда камъни сред ниска растителност". Но щом Адриановият вал (най-горе), Колизеума, Партенонът и Пирамидите могат да бъдат супер успешни туристически обекти, без да бъдат "малко бутафорни", смятаме, че и Небет тепе може да бъде успешен туристически обект. А това може да стане само, когато проектът е открит, ясен и в него участват колкото се може повече специалисти от различни области, а не един архитект и един археолог. Първа стъпка към откритостта е общественото обсъждане на 27 март, но по-важното е дали тогава някой ще чуе гласовете на специалистите.

Линкове:

Тук Божидар Димитров казва, че Колизеумът е строен до керемида

Тук архитект Фърков показва уникалната гравюра, която той лично е намерил на Небет тепе, и за която останалите пловдивчани всъщност сме чували от бабите си, които са чели Васил Пеев в последните 80 години

Тук арх. Пехливанова обяснява истинската история на гравюрата

Тук кметът Иван Тотев пуска в профила си гравюри, които уж били от Небет тепе, ама не са

Тук министърът на културата празнува рожден ден

Тук арх. Фърков показва кулата от 3 век пр. Хр. на владетеля от 4 век пр. Хр. Филип II Македонски и предвижда 7000 туристи да посещават ежедневно Небет тепе – горе-долу, колкото посещават ежедневно Tate Modern в Лондон

 

Вашият коментар