Докога Пловдив ще е заложник на вътрешните борби в ГЕРБ?

Скандалът, който си сътвориха в последните 24 часа представителите на местната власт, използвайки за повод задръстванията в района на „Метро“, вече започва да дразни. За никого не е тайна, че герберите в Пловдив много отдавна са разделени на две: от едната страна са хората на настоящия кмет Здравко Димитров (подкрепян, поне до скоро, от бившия премиер Борисов), а от другата тези на бившия градоначалник Иван Тотев (имащ неотдавнашната подкрепа на другия силен бивш в партията Цветан Цветанов).

Пловдивчани много добре помнят как по време на кметуването на Тотев, лидерът на ГЕРБ липсваше в Пловдив при откриването на различни знакови за местното управление обекти. А знаем, че едно от хобитата на бившия премиер беше рязането на лентички, с което демонстрираше разцвета и развитието на страната.

Изборът на Здравко Димитров за кмет на Пловдив след мандата на Иван Тотев, определян от местните структури на ГЕРБ като много успешен, беше шок за същите. Още тогава стана ясно, че това не е тяхна номинация, а разривът между двете течения беше само въпрос на време.

Сега само лаици биха могли да бъдат изненадани от ескалацията на този конфликт, подет от районните кметове, лоялни на Тотев, спрямо най-работещия ресорен кмет на Димитров, по неговите собствени думи. На практика атаката е към Димитров, но бе отиграна в стил „казвам ти дъще, сещай се снахо“.

И докато тези вътрешни дрязги стояха под похлупак до отминалите преди месец парламентарни избори, то загубата на ГЕРБ и на практика изваждането им от централната власт явно отпушиха дълго стаяваната неприязън. Предстои да видим дали пловдивските гербери ще се самоизядат и ще последват съдбата на старото СДС, което се разпадна поради вътрешни конфликти и на практика изчезна като фактор в политиката.

Възможно е случилото се да е и част от стратегия, насочена към наближаващите местни избори, където, поне на този етап, не се вижда как кандидат на ГЕРБ може да запази кметския стол в Пловдив. Дали автентичните гербери ще се опитат да минимизират щетите, като се дистанцират от настоящото управление на града, създавайки предпоставки за предсрочни местни избори, в опит да не загубят Пловдив, ще покаже времето.

Шансът им при такава хипотеза би бил в това, че в момента в града няма консолидирана опозиция, преди всичко от новите политически формации, които нямат своите представители в общинския съвет, но това предстои да се случи.

Най-лошото е, че от въпросните катаклизми отново страда Пловдив. Явно манталитетът на местните властимащи в пореден мандат продължава да бъде в стил „ние управляваме, няма какво да питаме“, което не кореспондира с очакванията на хората.

На извънредната пресконференция, дадена от Пламен Райчев, се чу много ясно, че за него и екипа на Димитров е от изключителна важност да успеят да завършат обещаните обекти. Логично и съвсем адекватно изказване, ако пропуснем факта, че част от въпросните такива на практика се случват в движение и изненадват всички. Това най-ясно се видя и при сблъсъка между герберите по темата за нов бетонен мост, наречен от Тотев безумие, както и за пробива под Водната палата. Там бившият кмет и компания ясно и категорично застанаха против въпросните проекти, което беше поредният сигнал за това, че има разнобой в герберските редици.

А може и да няма такъв. Възможно е местните структури да работят в синхрон и единствените трески, които им бодат очите, да са само и единствено Димитров и неговите приближени. Да, но той пък разполага с приятелството и подкрепата на Борисов. Цугцванг! 

Дали ще има промяна в това отношение все още не е ясно, но е много вероятно, защото в противен случай районните кметове едва ли биха направили тази „изненадваща“ пресконференция. Райчев е прав да е огорчен от факта, че въпросната драма и разговор се случват чрез медиите, а не очи в очи, но това едва ли е от мекушавост на „съзаклятниците“.  Вероятно просто е дошло време разделно, а кой ще надделее предстои да видим.

Но да се върнем на щетите за пловдивчани. Както по времето на Тотев, така и сега мнението на гражданите за взимането на решения по възлови за градското развитие въпроси продължава да се неглижира. Дали е от глупост, дали вътрешната надпревара „кой кмет е направил повече“ е това, което не позволява на местната власт да се отвори за гражданите, няма никакво значение.

Една адекватна и предварително изготвена информационна кампания можеше да достигне до ушите на пловдивчани и те да бъдат наясно с предстоящите неудобства по време на предколедното пазаруване в района около бул. „Санкт Петербург“. Включително да им бъде поднесено предварително извинение! Тогава пак щеше да има недоволни, но минимумът усилия, желание за комуникация и уважение към гражданството щяха да бъдат налични.

Нейсе, това да ни е проблемът.

Задръстванията и влошеният трафик в Пловдив биха били третирани единствено като проблем на градското развитие, ако не бяха част от една доста по-голяма картина, даваща ясна представа, че местната власт или не схваща причинно-следствените връзки, или има други приоритети и интереси.

И всъщност точно тук е заровено кучето. Пловдив продължава да се застроява безразборно, при това в голямата си част с бетонни гета, около които няма изградена предварително никаква инфраструктура. В същите пък започват да живеят хора, които освен че допринасят с личните си автомобили за влошаването на трафика, на практика са изолирани от социума, в който битуват. Те изначално са лишени от шанс да се докоснат до култура и да се приобщят към града, тъй като просто няма къде. По кварталите няма изградени никакви културни средища, ако не броим порутените стари читалища, а това явно не са приоритетни за никого в местната власт теми.

А кои са приоритетните?

Зелените площи продължават да намаляват, а частни инвеститори строят сгради без необходимия брой гаражи и паркоместа.

По улиците се изсичат или обезобразяват дървета, които носят прохлада и въздух в горещите месеци, а градът продължава да се почиства от „екологичните“ пластмасови метли, закупени по времето на предишния кмет.

В малките междублокови пространства, където все още има останала някаква декоративна зеленина, се монтират еднотипни и лишени от уют и разнообразие детски катерушки и пейки.

Река Марица продължава да бъде изоставена и неглижирана, като срамна кръпка в сърцето на града. Пешеходният мост все още не е отпътувал към Карлово, а Старият град очаква за поредна година адекватен план за управление и нов законен директор.

Синята зона разширява непрестанно своя обхват, а градският транспорт е тотална щета както заради малките, нередовни и излизащи скъпо на пловдивчани  рейсове, така и заради провалената, но пък скъпо платена система за електронно таксуване.

Бъдещето на Панаира вече не зависи от местната власт, а стадион Пловдив по-скоро прилича на декор за нов епизод на „Гладиатор“, отколкото на спортно съоръжение.  Зоологическата градина ръждяса и вече никой дори не си спомня за нея. И т.н., и т.н.

На фона на всичко тези проблеми и неуредици, превърнали се в запазена марка и демонстриращи манталитета на местната власт, при това далеч преди кметуването на Димитров, вътрешните крамоли в ГЕРБ няма да получат нито разбирането на пловдивчани, нито ще донесат индулгенции на участващите в тях.

Този филм вече не е интересен. На хората им писна да им претоплят стари манджи, а новото чука на вратата все по-оглушително.

Вашият коментар