Едит Унджиян: Радиото никога няма да спре!

Едит Унджиян е певица, радиоводещ и композитор от Пловдив, която всички добре познаваме. Познаваме я от предаването, което доскоро водеше, или от групите Life Light и MixMe. Познаваме я от сцената на Държавна опера Пловдив, където се включи в мюзикъла „Коса“, както и от многото концерти с Биг Бенд Пловдив.

Напоследък много нови неща се случват с една от любимите артистки под тепетата, затова решихме да изпием едно кафе на символичните „Копчета“ и да си поговорим, чисто по бохемски (макар да сме твърде зелени все още да се наречем такива) за изкуство.

Едит, с Геогри Зайков предстои да изкарате на бял свят последната песен от албума си, посветен на природните елементи. Разкажи ни повече за нея.

Да, предстои да завършим краткия албум „Елемент“ на MixMe. Много се вълнуваме, тъй като това е финалната песен. Казва се „Огън“, а единственото, което остана, за да се представи на публиката, е да я клипираме. Като завършващо парче, тя носи много силен заряд. Парадоксалното е, че нея я написахме първа.

Режисьор отново е Георги Ставрев, който за пореден път има много интересни идеи. Естествено във видеото ще има огън, подбрали сме безопасно място, работим пряко с Аварийно спасяване – Пловдив, за което им благодаря. Те винаги са до нас, благодарение на тях полетях във въздуха в клипа „Въздух“. Общо взето вълнуваме се!

Докосвайки се метафорично до тези елементи, открихте ли нещо ново за себе си?

Много неща, още от самото начало на процеса по сътворяване на текстовете и музиката. Лично аз се гмурнах в нови неизследвани измерения на съзнанието си. Докато пишех, се опитвах да си представям, че съм вода, земя и т.н. По време на снимките също открихме нови неща. Аз открих, че мога да стоя на -2 градуса по къса бална рокля и въпреки това да изглеждам сякаш не съм пред вкочаняване.

Как се чувства водата?

Лека!

Въздухът?

Ефирен!

Земята?

Стабилна!

Огънят?

Горещ!

Освен премиерата на „Огън“ предстои да пееш на Plovdiv Jazz Fest на 29 октомври.

Точно така! В рамките на три дни ще се случат три страхотни концерта. Ние имаме честта да открием програмата с проекта, продуциран от Plovdiv Jazz Fest – „Четири дами пеят джаз“. Известно време той беше прекъснат, но сега му вдъхваме нов живот. На сцената сме Велека Цанкова, Елена Сиракова, Мирослава Тодорова и аз, като всяка от нас ще изпълнява песни от най-популярните стари филми на XX век. Мелодиите са изключително красиви в нови аранжименти от маестро Васил Спасов – разкошен професионалист, който придаде приказно звучене на класическите варианти.

Очаквам го с нетърпение, защото това е първото ми по-сериозно влизане в дълбините на джаз музиката. Да, аз съм завършила именно Поп и джаз, но имам чувството, че в годините се отдалечих от този стил. А сега съм достатъчно пораснала за джаза. Просто той иска по-конкретно състояние на духа.

Смяташ ли, че с тези ограничителни мерки ще има интерес към фестивала?

Ограничения на местата няма да има. Приемаме публика на 100%, като може да се влезе с ваксинационен паспорт, зелен сертификат или негативен тест. Убедена съм, че залата ще бъде пълна, защото виждам, че има интерес. Мисля, че точно в такива тежки моменти трябва да се обръщаме към изкуството, защото то ни дава другия, по-светъл поглед към живота, обогатява ни и ни подсказва, че животът не е само Covid и страдание, а има и красива страна, на която трябва да обръщаме повече внимание.

Започваш да водиш ново предаване по радио Пловдив.

Често имам нужда от промяна и ето, че сега се случва нещо ново за мен. Известно време го пазех в тайна, но сега ще си призная всичко. С екипа на радио Пловдив създаваме нещо съвсем ново както за тях, така и за мен. Предаването се казва „Следобед с Едит“ и ще стартира от 1 ноември, всеки делничен ден, от 14:00 часа. То цели да насочи вниманието ни към по-приятни и усмихнати моменти, да внесе свежест в следобеда ни. Ще има много игри, ще включвам доста слушатели на живо. Хора постоянно ме питат: „Кога започваш?“, „Кога да пускам радиото“, така че има интерес. Екипът на радиото е много голям, пълен с професионалисти, чувствам се на място.

Всъщност ти доскоро работи в регионално радио, така че имаш натрупан опит. Ако сравним радиото като медия, спрямо другите видове медии, кое е специфичното.

Твоят глас! Не само тембъра, а позицията ти, начинът, по който виждаш света.

Да използваш като инструмент само гласа си по-лесно ли е, бивайки защитен от хорските очи, или е по-трудно, защото можеш да разчиташ единствено на него?

Според мен е по-трудно, тъй като трябва да си много изразителен и точен в начина, по който казваш нещата. Наистина използваш един атрибут, не можеш да си помогнеш с това, че си симпатичен или че имаш хубава усмивка. Определено не е лесно, но е изключително. Аз всеки ден благодаря, че това е моята работа. Не се чувствам, че работя, а че живея това, което правя.

Ако се загледаме в емблематичната песен на Queen, ще умре ли радиото, както Фреди предричаше? Въпрос на време ли е?

Няма да умре! Не мисля, че ще изчезне, тъй като виждам, че има интерес към това, което правим. Хората често работят от вкъщи и си пускат радио. Аз имам страшно много слушатели, които ми казват: „Ти си ми компания, докато работя“. Защото замисли се – малко е нелогично, докато някой работи онлайн да си пусне телевизора, който ще го разсейва допълнително. Затова повечето си пускат конкретно радио. Или пътуват в автомобила си и пак слушат радио. Много търговски обекти също слушат радиото. Убедена съм, че няма да умре никога!

Фотографии: Румен Куртев

Вашият коментар