Една история за Станимир и Галя, които промениха съдбата на село Труд

Събужда ли се гражданското общество в България? Започват ли хората да търсят правата си? Има ли шанс обикновеният човек в битката си за справедливост, когато срещу него са изправени сериозни бизнес интереси? Защитава ли държавата адекватно живота и здравето на своите граждани?

За отговорите на тези въпроси потърсихме Станимир и Галя, чиято борба за спиране работата на биоцентралата в село Труд продължава близо 7 години, но бе доведена до успешен край, след като скоро стана ясно, че Върховният административен съд е постановил спиране на експлоатацията на съоръжението до отстраняването на нередностите в неговото функциониране.

Преди 7 години в село Труд всичко е спокойно, хората живеят обичайния си живот и нищо не предвещава това, което предстои да се случи и което ще преобърне живота както на нашите герои, така и възприятието на българите за реалната сила на едно зараждащо се гражданско общество.

Мълчанието и лъжите

През 2015 година в нашето село стартира едно строителство на нещо, което беше абсолютна тайна. Никой не ни каза какво е планирано да се прави на 250 метра от нашите домове. Вдигнаха се едни ламарини, започнаха да се копаят дупки, да се монтират разни съоръжения и едва тогава, когато всичко беше готово да заработи, ние научихме какво предстои. Из селото пред определен кръг от хора кметът г-н Копринков, както и общински съветници от различни партийни групи, къде с големи „чаршафи“, къде със сладки думи, започват да обясняват как в Труд ще има екологична технология, как ще се направят едни големи оранжерии, как ще се осигурят 500 работни места за местното население, как ще се прави енергия от възобновяеми източници, как инвеститора ще чисти коритото на реката и всичко ще бъде „цветя и рози“. 

Всъщност тогавашният кмет ни излъга какво ще се прави там, защото нищо от това, което ни каза, не се случи. Трябваше да се работи само на силаж, който при неправилно съхранение и последващи процедури мирише също доста специфично и отблъскващо. Трябваше да има оранжерии, осигурени работни места, трябваше да има добавена стойност чрез събиране на зелените отпадъци в селото. Де факто,  5 дни преди биоцентралата да заработи, ние разбрахме, че ще има изобщо такава в село Труд.

Станимир и Галя отчитат, че това е първата огромна комуникационна грешка на местната власт. Защото решението на общински съвет, че допуска изграждането на тази централа, е било взето една година по-рано!

Ние разбрахме за това тогава, когато тя беше вече построена и едва ли не в навечерието на пускането ѝ в експлоатация. Според нас тази комуникационна грешка не е случайна, но нямаме доказателства за това, така че няма как да го потвърдим, ние говорим само с факти.

Важно е да се знае, че въпросната централа започна работа с идеята, че ще работи само със силаж, което няма нищо общо с животински изпражнения и т.н. Почти веднага, след като я пускат по документация, че тя ще работи само със силаж, инвеститорът изпраща инвестиционно намерение до РИОСВ, което получава автоматичен отговор „да“, да си разнообрази суровините, с които ще работи, като използва 60% оборски тор срещу 40% силаж. 

И в този момент, буквално седмици след като ние разбираме, че изобщо нещо ще се прави, тя вече започва да работи на оборски тор, а из село Труд започват да хвърчат едни цистерни пълни с изпражнения. Смеем да твърдим, че както в този случай,  така и в множество последвали, решенията на РИОСВ- Пловдив за липса нужда от ОВОС (оценка за въздействието в/у околната среда) са нищожни! В случая се променя цялата технология без буквално нито една промяна на оборудването на площадката според приетото намерение на инвеститора.

Съпротивата започва

Аз бях бременна в деветия месец, когато я направиха тази централа да работи и повръщах непрестанно от стелещата се воня. Това беше основното нещо, което ме провокира, докато по същото време отглеждах и голямото си вече дете в тази обстановка. Миризмите ги носеше вятъра и никой не можеше да каже в кой час ще мирише и в кой не. Представете си го – отварящ прозорците, за да проветриш, умирисва ти се цялата къща и после нямаш изход. Защото мирише навън, мирише и в дома ти и ти не спираш да повръщаш. Тогава имаше една страница „Кмество село Труд“ във фейсбук и аз започнах да питам там  – какво мирише така, защо мирише така и нямаше отговор. Опитах се да говоря с кмета Копринков, но той само вдигаше рамене и ми казваше, че не знаят от какво мирише, че тепърва търсят източника и т.н. В един момент Станимир, с когото живеем на 300 метра един от друг и когото тогава още не познавах, създаде група и  публикация по темата, след която аз се свързах с него. Вече бяхме обходили със семейството ми с колелета около самия обект и едвам не се задушихме. Така ни стана ясно, че мирише от там.

Решихме да направим събрание на квартала, който беше най-близо до централата, а аз си направих труда да поразровя малко законодателството, за да отида на това събрание с реални предложения какво може да се направи. На събранието беше поканен кмета, имаше от хора и от кметския съвет. Ние тогава още не знаехме каква им е ролята в този процес и решихме, че ще направим Инициативен комитет, ще направим общо събрание на населението и ще започнем отнякъде. На същото събрание, поради факта, че отидохме там с идеи, двамата бяхме излъчени от самите хора да ги представляваме и на нас ни бе възложена обществената отговорност, без дори още да го осъзнаваме, да браним техните интереси. Това беше причината да започнем активно да се занимаваме, а по това време в село Труд наистина не се живееше, въздухът беше по-зле от животинския вариант на не обслужвана обществена тоалетна.

Бягство от отговорност

Основна грешка на всички администрации в България, и то умишлена най-вероятно, която поставя хора като нас пред свършен факт, е липсата на комуникация за това какво се предвижда да се прави в едно населено място. Местната власт някак си не се чувства длъжна пред хората да им обяснява какви инвестиционни намерения ще се случват около тях.

Всичко минава с едни бележки на сайтовете на общините, които някой път са сложени с бяло някъде долу, за да може да не се четат и от там нататък, когато едно инвестиционно намерение вече е факт, то е получило одобрение от институциите и е започнало да работи, борбата е затворен кръг години наред, в какъвто бяхме ние.

В община Марица преди ние да се появим на сцената имаше така наречените кметски съвети. Това са едни неформални групи от хора, които подпомагат дейността на кмета.  И в правилника на общинския съвет на община Марица е записано, че когато има инвестиционно намерение, кметските съвети, на които председател е самият кмет на населеното място, трябва да дадат своето становище дали са съгласни с това дали да бъде допуснато такова инвестиционно намерение или не са. По принцип, по спорните точки в община Марица, самата община и кметът на общината винаги казват „ние ви питахме кметските съвети и те казаха, че няма проблем“. Кметските съвети са регламентирани по закона за местната администрация и самоуправление и те са един орган, който трябва да е избран от общото събрание на населението, за да представляват волята на хората, които са ги избрали. В този смисъл техните решения имат легитимност и е добре, когато кметът каже, че се е съобразил с тях, защото въпросните съветници изразяват волята на населението.

Партийните назначения

Само че в община Марица тези кметски съветници са партийни назначения и никой не ги е чул или видял, те не са избирани от населението.  Та в нашия случай гласът на кметството в целия процес идва от един протокол на събралия се кметски съвет по темата, който кметски съвет е отишъл в аналогична централа на същия собственик в град Пещера, експертно е заключил, че е най-високо технологично ниво, не мирише и т.н. и е казал „да, село Труд се съгласява в землището да бъде построена такава централа“. 

Големият кмет на общината хваща това становище на кметския съвет и казва „аз съм се допитал до хората в Труд“, които нищо не знаят през това време, като това е достатъчно да заключат, че всички са съгласни с тази инвестиция.

Държава без експертиза

Това е вторият  национален проблем, който маркираме в момента. Тези централи, точно когато им беше бума и всички смятаха, че са най-добрата зелена технология и т.н., нито в регионалните инспекции по опазване на околната среда, нито в министерството на околната среда имаше експерти, които да знаят какво е това, как функционира, каква трябва да му е технологичната база, за да може да работи с един или друг вид суровини. Нямаше такива хора.

Нашите най-първи срещи бяха с един служебен министър на околната среда, г-жа Костова. След това имахме такива с Нено Димов, след това със следващия. Ние в нашата борба сменихме няколко министъра и през цялото време казвахме: технологичен одит на площадката. Този обект не е предназначен да работи с тези суровини. Отговорът от всички ресорни институции беше „ние не можем да осъществим такъв одит, защото нямаме експерти, които да познават изобщо тази технология“. Тоест, започнаха да се дотират такива централи и ги включиха и в сметките за ток, без държавата в лицето на институциите да има експертите, които да познават изобщо механизмите на работа. И от там нататък за какъв контрол можем да говорим?

Нехайство и безотговорност

Тук искам да кажа, че във времето имаше изключително парадоксални отговори от компетентните по казуса институции. Ние пишем до РИОСВ, че на въпросната площадка трябва да има определено количество съдове с определен обем за съхранение на отпадъците, които не са налични, а те ни връщаха отговори от типа на „съдовете са в Пазарджик, еди къде си, в еди кой си двор“. На наше искане за статистика на заболеваемостта, от РЗИ ни бяха отговорили, че „ тъй като държавата не води статистика каква е заболеваемостта по региони и конкретни населени места за аспираторни проблеми, няма проблем“.

Впрочем, В Нова Загора имат абсолютно същите проблеми. Там продължава РИОСВ да спи и въпреки че бившият министър на здравеопазването Ангелов, който е родом от там, когато дойде при нас на събранието , на което обяви, че затваря нашата централа, изрази становище, че там има здравен риск за населението. В крайна сметка се оказва, че Нова Загора продължава да бъде недосегаема за закона и за институциите.

Заплахи и натиск

Станимир: Няколко пъти, но най-силно помня тази на магистралата от един от бившите съдружници в централата. Галя: А на мен разни хора, овластени или не, индиректно ми казваха „опасно е, спри да се занимаваш, две деца имаш, ще те сглобят, могат да ти хвърлят нещо в колата“. Имах и странни обаждания. На последния протест пред РИОСВ, на който облепихме целия вход с лозунги, получих обаждане от един човек, който ми каза, че ще ми счупи ръцете и краката, ако не спра да се занимавам с това. Това беше от непознат номер, на който после като звъннеш ти дава само заето.

Но в общи линии не сме били репресирани кой знае колко, даже бих казала, че през всичките тези години е имало съвсем плахи опити за натиск, ако изключим жълтите публикации в разни кафяви сайтове „виж ги кои са селяните от Труд, те са с президента, те са с не знам си кой“. Там по-скоро ни лепяха политически етикет, който ние така и не им дадохме удоволствието да си сложим сами.

Нонсенс

Има едни изисквания, които аз съм убеден и мога до го потвърдя, че може би няма централа в България, която да отговаря на тях. Там се говори, че човекът, който обработва тези суровини, трябва да е фермер, фермерски производител, трябва да има хиляди глави добитък и т.н. Това всъщност е основната идея на този вид производство. Защото целта не е държавата да спусне на някакви свои вътрешни хора идеята да изкарат едни пари, като им спусне проекти и им подпише договорите още преди да са показали къде ще си строят централите, както и без да имат собствени производства, а ако имат, те да са на стотици километри от въпросните населени места. 

 Къде е еко съобразността в това? Да направиш една централа в дадено село, да докарваш с тирове от стотици километри изпражнения през него, по пътя си да овониш детски градини, училища, ясли, кухни, хранителни магазини и т.н. Да не говорим, че това, което се доказа е, че тези централи, за да си направят тази енергия, те този силаж го гледат изкуствено. Къде е смисълът да отглеждаш и произвеждаш отпадък, да го караш от стотици километри и той да гние до главите на хората на 250 метра от къщите им.

Във времето институциите много умело си подаваха топката, защото, когато отивахме в някоя от тях, тя ни казваше, че е имала потвърждение от другата, че, в конкретния случай, няма да има странични миризми и вредни емисии. Следващите казваха „ама това, което е на входа на инсталацията, не е отпадък. Това, което е на изхода, пак не е отпадък“, а в крайна сметка след всичките тези дандании и блъсканици се оказа, че нито на входа, нито на изхода нещата са както трябва.

Ние тези неща сме ги пращали до министри на околната среда и водите още преди 3-4 години, когато от инвеститора продължаваха да летят намерения за разширяване на суровинната база. Това за нас и технолозите, с които комуникирахме тогава, беше загадка, защото тази централа трябва да работи с определени съотношения силаж и животинска маса, за да взима от тези преференциални цени, от нас потребителите, а те вкараха 5-6 инвестиционни намерения да използват още няколко вида отпадъци. Къде е идеята, къде са правилата? 

Унищожаването на почвата

Това, което се разлива в земите от цистерните, също допринася за миризми. Ние не можем да спрем торенето. Помните, че скоро и Пловдив беше умирисан. Имаше един ден, в който целият град смърдеше на тор, но това е другият въпрос, който е свързан с екологията.

Ето пример за част от проблемите. Една цистерна с прясна тор отива в тази централа. Тази тор с едни ръкави се налива в едни съоръжения и нещо и се прави там (преди беше на открито) . След като свършат процесите, тази тор, вече не във форма на пресни изпражнения, а облечена в термина био тор, се качва на една цистерна  и се излива на произволна нива, често където им падне и без да се пита собственика на същата иска ли или не иска. Където намерят, там. Имали сме ниви в землището на село Труд, в които само за един ден с колони от цистерни се изливат над 200 тона от въпросните чорби в тях.

Обаче , по време на обследването на областна управа, на която ние съдействахме с експертност и становища (събирани с много труд години наред), точно в тази сфера, защото стартирайки работа по нашият казус те нямаха такива, се установи, че цикълът в тия часове, в които от прясната тор до био тор трябва да се случат едни процеси, не е завършен. Тоест, тази био тор излиза в незавършен вид и съдържа в себе си вредни вещества, които не трябва да ги има.

Възможните причини са две –  липса на инсталация, която да завърши цикъла, или пришпорване на процеса, за да може да се освободи място. И по тази причина това наливане в тези ниви, което се случва в землището около Пловдив, не само около Труд , може да е опасно. Още по-фрапиращото е, че по инвестиционни намерения отпадъци от процеса не съществуват – черна дупка. На последната ни среща с министъра Нено Димов, неговият експертен екип, който беше обследвал случая, изкара едни чертежи на нашата централа, на целия производствен цикъл и каза „в тази централа само влизат суровини, нищо не излиза. Тя няма изход“.

И какво се оказва? Институциите казват „тази био тор е много полезна, обаче не съществува по документи“. Така ние разбрахме, че инвеститорът просто иска да се отърве от нея, защото, ако въпросната био тор е качествен продукт, би трябвало на пазарите в Европа дори да се купува, земеделците да си я купуват. А в нашия случай явно е преследвана единствено финансовата част.

Липсата на контрол

Ние предупреждавахме и земеделци за това изливане по нивите, защото тези вливания (дори и когато био торът е качествен) са нормирани за наторяване веднъж на няколко години, тъй като в противен случай почвите се предозират с определени вещества. Стигнахме до година шеста, в която земеделци, които са позволявали на инвеститора да излива тази тор във времето, ни споделят, че в техните ниви вече много трудно ражда продукция. Почвата не е годна и до колкото сме запознати сега ще трябва няколко години да садят определен сорт плевели, за да възстановят нейните качества. 

Държавата, освен липсата на експерти по тези въпроси, е направила и нещо абсолютно престъпно. Оставила е контрола да бъде в ръцете на самия инвеститор, той да се самоконтролира. Примерно: трябва да се направи екологична оценка как влияе тази дейност върху хората, той си я възлага на някой, той си я и заплаща. Дори Нено Димов ни вмени преди време как, видите ли, заради нас той бил накарал инвеститора да си направи екологична оценка за 20 хиляди лева, а ние трябвало да сме много доволни.

По закон на всеки изход на тази централа трябва да се прави проба какво е това, с което ще се тори по нивите после. Тази проба си я прави самият инвеститор в избрана от него лаборатория. За нас такива изследвания са изначало компрометирани, развяват се през няколко месеца с нова дата и толкова. И това нещо го признават нашите институции за законна и нормална практика. Това е най-престъпното в нашия казус.

Здравословните проблеми

Това, което ние направихме в тези години, беше да проследим становището на нашия лично практикуващ лекар в село Труд, на когото сме му много благодарни, защото, в крайна сметка човекът не беше притеснен, че ще си загуби работата, а застана с подписа си зад влошените показатели и ни ги даде, а те бяха категорични, че аспираторните заболявания са се увеличили в пъти, откакто това производство функционира на територията на селото. Това го свързвам с отговор на РЗИ, който казваше „ние не следим вашата статистика индивидуално по места и за нас няма проблем“. Но благодарение на нашия лекар, ние изпращахме неговото становище на всички институции, за да знаят, че има проблем и това може да го потвърди именно местния лекар.

Също така при срещите ни с хората, живущи най-близо до тази централа, констатирахме още един проблем. Освен миризмите, по време на работата на централата, имаше постоянен нискочистотен  шум, едно непрестанно боботене, вероятно от изпусквателя на когенератора, от който се оплакваха възрастните хора и тези, имащи хипертонични кризи, твърдейки, че от шума състоянието им се влошава. 

Но най-основното по отношение на здравето е едно становище на МЗ, което ние получихме и в него се казваше „Да , Европа няма норми за миризми, няма как да бъдат измерени миризмите, но има становище официално, че миризмите във въздуха, независимо дали са хубави или лоши, влияят зле върху психотропното състояние на хората, водят към задълбочаване на депресивните състояния и повече стрес.  Не следва нито една дейност да изпуска миризми във въздуха, каквито и да са те“.

Това становище беше изпратено от тогавашния заместник-министър Светлана Йорданова до Нено Димов, който се направи, че не го е получил, защото по време на блиц в Народното събрание, когато депутати му задаваха въпроси за нашия случай и го питаха защо МОСВ не възпроизвежда действия по становището на МЗ , че миризмите вредят зле на здравето на хората, той отговори, че нещо е станало в администрацията и той не го е получил.

Надежди и очаквания

Галя и Станимир са окрилени от факта, че настоящият директор на РИОСВ – Пловдив е бил вещо лице по делото, което са водили в административен съд и на което Радан Кънев ги е представлявал като техен адвокат. То касаеше едно инвестиционно намерение за разширяване на суровинната база до безкраен списък от суровини, които трябваше да използва тази централа. В хода на делото, по наше искане, административния съдия, въпреки че не беше длъжен, допусна да се направи експертиза от вещи лица. И настоящият директор на РИОСВ – Пловдив беше едно от вещите лица, които излезе пред съда и каза, че на площадката на тази централа са засечени газове, които самото им наличие там означава, че технологичния процес е сбъркан и че някъде нещо не е наред. Имаше амоняк, имаше още няколко газа, които, ако е спазена технологията, не трябва да бъдат там. И те са в завишени количества, само че по съвременните европейски норми. А съдията тогава се упова на едни наредби от хиляда деветстотин петдесет и не знам си коя година, в които тогава е можело да има до безкрайност такива летливи газове във въздуха и няма проблем.

Така че нашата надежда е такава, че в момента начело на институцията, от която зависи това кога и дали ще заработи тази централа, има човек, който е бил вещо лице при експертизите и е видял, че там има технологични нарушения и е запознат със ситуацията. Другата ни надежда е, че депутатът Дани Каназирева, която беше областен управител, докато се развиваше сагата, е заявявала многократно и пред медиите, и пред нас в срещи, че носи основна отговорност за развитието на нашия случай и няма да допусне да продължи тази централа отново и да създава проблеми и риск за здравето на местните. Включително тогава тя беше подкрепена от бившия премиер Бойко Борисов, който директно натисна червения бутон и каза – тази централа спира да работи. Ние към тях имаме очаквания единствено да спазят публичните ангажименти, които са поели към село Труд.

Гражданското общество

Истината е, че ние , като общество, сме много слабо обучени на тема гражданско образование. Когато стартирахме всичко като инициативен комитет по закона за прякото участие, никой не знаеше, че инициативните комитети имат по закон определени правомощия и те са да въздействат по местни теми. Масово бяха свикнали, че инициативен комитет се прави само, когато трябва да се издига някой политик на избираема длъжност.

Това за нас беше много ценен опит, защото след сформирането на инициативния комитет за село Труд, ние помогнахме на още десетки населени места да си направят инициативни комитети, както и консултирахме новосъздадени такива по  различни въпроси. За водата в Брестовица, на Нова Загора инициативния комитет, помогнахме с документи, казахме им колко хора са нужни за процеса, какви протоколи. И в един момент след нашата активност думата инициативен комитет някак придоби значението, което законът ѝ вменява. Така се спряха редици инвестиционни намерения на етап преценка за ОВОС в  Каснаково, Карнобат и Велико Търново. Като маркираме подадената от нас ръка, редно е да отбележим, че и ние получихме такава от редица експерти, както и други активисти, борещи се например със същата инсталация в с. Царевец, общ. Мездра, както и редица други, подкрепяли нашите протести в годините!

Без да звучи като самохвалство, но това, което се случи при нас, е наистина нещо епично и нетрадиционно за България. Има такива светли примерни на гражданско общество, примерно в село Трън, където с референдум местните хора не позволиха на Дънди прешъс да работи в района. При нас постигнатото е с още по-голяма тежест, защото там изгониха инвеститор, който още не беше инвестирал почти нищо, докато тук си защитихме правата срещу такъв, който беше заложил много милиони на карта, милиони, построили цялото съоръжение.

Хората не трябва да се отказват, когато виждат, че е трудно и има съпротива. Когато вярваш, че си на страната на истината, защото ние през цялото време не сме казали и една дума, която не е вярна и никога не сме се притеснявали да гледаме хората в очите, тогава можеш да успееш.

Истината е, че централата сякаш не се затвори само заради нашата активност. Твърди се, че я затвориха политици, които искаха да извлекат дивиденти от предстоящите избори, което не е лишено от смисъл. Но пък питаме ние, ако я нямаше нашата активност и последователност години наред,  дали същите щяха да го направят?

Народните избранници трябва да се научат, че са длъжни да защитават правата на хората, а не обратното – хората да са им благодарни за това, че си вършат работата.

Повече информация за инициативите и каузите, които подкрепят и в които участват Галя и Станимир, можете да прочетете ТУК

Коментари (2)

  1. Една лека забележка:
    Трън е град, а не село. Че и даже е общински център…

    Отговор
  2. Поздравления за вас , за неуморната борба водена години наред за чист въздух за с. Труд. Продължавайте в този дух, дерзайте!

    Отговор

Вашият коментар